Решение № 663 от 03.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110201276 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. Д. С. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ****, против НП № 26-0460-000105/06.03.2026год. на началник РУ в ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 255.65евро /500.01лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.

140, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон като навежда доводи за субективна несъставомерност на вмененото нарушение.

Моли НП да бъде отменено като отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява. Същият се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. И. М. от АК – Добрич, която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде като акцентира на липса на доказателства за субективна съставомерност на нарушението. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.-А., в които същата изразява становище за неоснователност на 1 жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2026г. след обяд въззивникът управлявал л.а. „Пежо 3008“ с ДК№ ***, собственост на М. В. Средовска по пътя от гр. Варна към курортни комплекси (Гл. път І-9) когато около 15:25ч. малко след светофара на Горчивата чешма бил спрян за проверка от полицейски екип на Пето РУ Златни пясъци при ОД на МВР Варна в който участвал св. Г. Т.. В хода на проверката била извършена справка чрез средство за отдалечен достъп и било установено че МПС-то е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП от 04.11.2025год. На място на въззивникът бил съставен АУАН № 4915606/23.01.2026год. в който било посочено че същият е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 пр.1 от ЗДП. Със съставянето на АУАН били иззети регистрационните табели на автомобила, СРМПС както и СУМПС на въззивника.

На същата дата била образувана преписка – ЗМ № 30/2026год. с оглед престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП.

С мотивирана резолюция № 26-0460-М000009/23.01.2026год. образуваното с АУАН административнонаказателно производство било прекратено, преписката посочена по-горе била изпратена във ВРП.

С постановление от 26.02.2026год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма данни за извършено престъпление. В постановлението прокурорът посочил препис от същата в едно с материалите по преписката да се изпратят на началника на V РУ с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на М. В. Средовска.

На 06.03.2026год. началника на РУ в ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, издал атакуваното НП като е посочил в него, че въззивникът е нарушил разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като „на 23.01.2026год., в 15:25ч. в общ. Варна Гл. път І-9 на 99.500км. в посока к. к. Златни пясъци управлява л.а. „Пежо 3008“ с рег. № ***, собственост на М. В. Средовска, като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация на 04.11.2025год. във вр. чл. 143, ал.10 от ЗДП.

В НП наказващия орган посочил, че по случая е образувано ЗМ №30/2026г. по описа на Пето РУ Зл. Пясъци при ОД на МВР Варна за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, което е изпратено в РП Варна и е 2 получено постановление № 3261/2026 по описа на РП – Варан за отказ да се образува досъдебно производство.

С постановлението АНО наложил на въззивника санкция на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 255.65евро/ 500.01лв. и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 8121з1632/02.12.2021год. на Министъра на вътрешните работи, Постановление на прокурор при ВРП за отказ да се образува наказателно производство от 26.02.2026год., Справка от АИС –АНД; АУАН № 4915606/23.01.2026год.; полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;

Мотивирана резолюция № 26-0460-М000009/23.01.2026год.; справка за нарушител.

Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени служебно изискани от съда преписи от материалите по пр. пр. № 3261/2026год. включваща материалите по ЗМ 30/2026год. по описа на Пето РУ, както и представените от страна на защитата – Удостоверение с УРИ № 81900014163/19.03.2026г. от администрацията на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна; копие от застрахователна полица ГО № BG/22/126000343720 от 23.01.2026г.; Международна карта за автомобилна застраховка C V 676102 от 23.01.2026г.; Справка от Гаранционен фонд, Справка за платена глоба НП № 26-0460-000089/25.02.2026г. и договор за правна защита и съдействие.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал Г. Т.

(свидетел вписан в АУАН) който в показанията си пред съда сочи, че е била извършена проверка на въззивника, като след извършена справка със служебния таблет се установило, че управлявания то него автомобил е с прекратена регистрация. Сочи че водачът не е знаел за прекратена регистрация както и че на място бил съставен АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

От правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство констатира следното:

Наказателното постановление № 26-0460-000105/06.03.2026год. е издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.

В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно производството срещу въззивника за същото деяние.

3

В същото време обаче съдът констатира, че атакуваното НП е било издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него липсва описание в достатъчна степен на вмененото във вина на въззивника нарушение от субективна страна. Декларативно е посочено, че въззивника управлявал МПС, което било със служебно прекратена регистрация, но липсват факти досежно това и наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията и то точно на конкретно посочената в НП дата.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая по делото няма спор, че на датата посочена в НП въззивникът е управлявал МПС-то описано в него.

В същото време обаче по делото липсват каквито и да било доказателства за субективна съставомерност на нарушението.

От приложеното по делото Удостоверение издадено от началника на Сектор ПП при ОД на МВР Варна (представено впрочем от защитата, а не от въззиваемата страна) се установява, че към дата и часа посочен в НП управляваното от въззивника МПС е било с прекратена регистрация – регистрацията е била прекратена служебно с отбелязване в системата на 04.11.2025год. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП (поради липса на застраховка ГО) и е била възстановена служебно на 23.01.2026год..

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. В чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо място, че собственикът на МПС-то, който е лице различно от въззивника, а именно М. Средовска (така е прието в НП), е бил уведомен за служебно 4 прекратената регистрация от органите на МВР. Нещо повече липсват и доказателства, че същия изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. По-важно обаче е друго. Дори и собственика на МПС-то да е бил уведомен от ГФ, то това не дерогира задълженията на органите на МВР да уведомят собственика на МПС за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе, по делото липсват.

На следващо място, доколкото по делото не е спорно, че управлявания от въззивника автомобил не е негова собственост, то дори и уведомяване на собственика на МПС-то, че регистрацията е била служебно прекратена да е било направено (доказателства за което липсват по делото), то доказателства, че този факт (че МПС-то е с прекратена регистрация) е бил известен на въззивника към момента на проверката, по делото не са налице. В тази връзка следва да се посочи, че от показанията на св. Т. се установява, че въззивникът не е бил наясно с този факт, а от приобщените писмени доказателства се установява, че управляваното то него МПС е било с рег. табели, които са били иззети със съставянето на АУАН.

И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към 15:25ч. на 23.01.2026год., то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Варна по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС - Варна по КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по КНАХД № 2342/2021год. и мн. други, а вече и такава със задължителен за съдилищата характер – Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023год. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС по т.д. № 3/2022год.