Решение № 2691 от 25.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2691 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.нова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100502722 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20224877 от 22.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2018/2020 г. по описа на СРС, ГО 118-ти състав, са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени срещу Областна Администрация на Област София.

Съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски по делото, като е възложил същите в тежест на ищеца.

Решението е постановено при участието на привлеченото първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД. в хода на

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът по исковете, предвид което и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт.

Оспорва изводите на районния съд, че Областна администрация Област София не се е обогатила неоснователно. Твърди, че с акт за разпределение кубратурата на процесния имот е била разделена на две партиди, като с исковата молба се претендира доставена и незаплатена топлинна енергия за аб. № 001174. Твърдят, че имотът е бил освободен от С.Д.Я. – син на починалата наемателка М.К.Я.. По отношение твърденията на ответника, че в процесният имот е била настанена Ю.М.И., сочи, че същите касаят другия абонатен номер 1

– 001173. Моли решението да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Областна администрация Област София.

Третите лица на страната на ответника не взимат становище.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 2018/2020 г. по описа на СРС, 118-ти състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 68992/2019 по описа на СРС, 118-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че Областна Администрация Област София е собственик на имот, находящ се на адрес гр. София, общ. Оборище, бул. ****, с аб. № 001174. Твърди, че за посочения недвижим имот с ответника не е сключен индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Въпреки това поддържа, че ответникът ползва доставената до имота енергия за периода 01.10.2016 г.31.04.2019 г., но не е заплатил дължимата цена, възлизаща на 1497,37 лева, с което се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Изложени са твърдения, че разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие с разпоредбата на чл.

139 от ЗЕ по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди се, че собствениците в СЕС, в която се намира имотът, собственост на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.“ ООД. Претендира, че за услугата дялово разпределение за периода 01.10.2016 г.-30.04.2019 г. ответникът дължи сума в размер на 48,37 лева. Освен стойността на доставената топлинна енергия, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ.

Твърди, че по гр. д. № 68992/2019 по описа на СРС, 118-ти състав е издадена заповед за изпълнение на описаните и претендирани в исковата молба суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Областна Администрация Област София. Не оспорва, че недвижимият имот, представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр. София, бул. **** съгласно Акт за държавна собственост №08842 от 26.03.2015 г., утвърден от областния управител на област София, е държавна собственост. Оспорва, че държавата чрез областната администрация е била потребител на топлина енергия. Посочва, че в процесния имот била настанена Ю.М.И. съгласно договор за наем от 27.03.1998 г.. Поддържа, че имотът бил освободен на 21.01.2020 г. от И. Т. Д., С. Т.

2

Г. и Г. Д. Д., съгласно Заповед № РД-15-024/21.02.2018 г. на областния управител на област София и Постановление № ДС-20П- 00004/19.12.2019 г..

С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличане на И. Т.

Д., С. Т. Г. и Г. Д. Д., и е предявил обратен иск срещу същите.

Районният съд е приел за разглеждане под условие, че първоначалния иск бъде уважен предявените срещу И. Т. Д., С. Т. Г. и Г. Д. Д., искове с правно основание чл. 236, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД за осъждането им да заплатят солидарно на Областна администрация на област София, представлявана от Областен управител на област София сумите претендирани от „Топлофикация София“ ЕАД.

Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 68992/2019 по описа на СРС, 118-ти състав. По заявление от 28.11.2019 г., подадено от „Топлофикация София“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е била връчена на Областна Администрация Област София, която чрез процесуален представител в срока е възразила по реда на чл. 414 ГПК.

По делото са приложени два броя Акт за държавна собственост – единият с № 08842 от 26.03.2015 г., утвърден от областния управител на област София, а вторият – с № 02621 от 29.01.2001 г., утвърден от областния управител на област София, от които се установява, че имот, представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр. София, бул. ****, съответно 5ти надпартерен, с обща площ 73,30 кв.м. и състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, е държавна собственост.

По делото е приложен договор за наем, сключен на 11.03.1998 г. между В.С.С. – областен управител на Област София, като наемодател и М.К.Я. като наемател, по силата на който намодателят е отдал под наем на наемателя недвижим имот – частна държавна собственост, намиращ се в гр. София, бул. ****, ап. 15 с полезна площ 31,88 кв. м. за задоволяване на жилищни нужди на семейството му.

По делото е приложена декларация от 23.10.2001 г. от М.К.Я. адресирана до „Топлофикация София“ ЕАД, с която е декларирала, че наетият имот ще бъде използван за жилищни нужди на членовете на семейството ѝ.

По делото е приложена молба от 06.03.2003 г., подадена от С.Д.Я., син на М.К.Я., с която моли „Топлофикация София“ ЕАД, да бъде закрита партидата за ползване на топлинна енергия в помещенията на адрес бул. „**** поради смърт на М.К.Я..

По делото е приложен договор за наем, сключен на 27.03.1998 г. между В.С.С. – областен управител на Област София, като наемодател и Ю.М.И. като наемател, по силата на който наемодателят отдава под наем на наемателя недвижим имот – частна държавна собственост, намиращ се в гр. София, бул. ****, ап. 15 с полезна площ 29,72 кв. м. за задоволяване на жилищни нужди на семейството му.

Със споразумение, сключено на 08.10.2007 г. между Областна администрация на Област София, представлявана от областния управител Т.М., и Ю.М.И., страните са се споразумели Ю.М.И. да обитава и пази невдижим имот частна държавна собственост, 3 намиращ се в гр. София, бул. ****, ап. 15. Страните са се споразумели Ю.И. да плаща месечно обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 72,52 лева, както и да заплаща дължимите експлоатационни разходи.

Със заповед № РД-15-024 от 21.02.2018 г. на областния управител на Област София е разпоредено изземване от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д. на недвижим имот – държавна собственост, управляван от областен управител на Област София, а именно самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр. София, район „Оборище“, бул. **** (5-ти надпартерен), поради това, че го държат без правно основание. В мотивите към заповедта е обективирано, че след смъртта на Ю.И., имотът продължил да се държи от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д..

Заповедта с № РД-15-024 от 21.02.2018 г. на областния управител на Област София е била обжалвана от заинтересованите лица. С решение № 5398 от 13.09.2018 г. по адм. д. № 2927/2018 г. по описа на Административен съд – София, 53-ти състав, потвърдено с решение № 13214 от 07.10.2019 г. по адм . д. № 797/2019 г. по описа на ВАС и влязло в сила на 07.10.2019 г., жалбата е била отхвърлена.

С постановление № ДС-20П-00004 от 19.12.2019 г. на областния управител на Област София е постановено изпълнение на заповед № РД-15-024 от 21.02.2018 г., издадена от областния управител на Област София.

С протокол за изземване на недвижим имот – частна държавна собственост от 21.01.2020 г. от И. Т. Д., С. Т. Г., Г. Д. Д. е иззет недвижим имот – държавна собственост, управляван от областен управител на Област София, а именно самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 15, намиращ се в гр.

София, район „Оборище“, бул. **** (5-ти надпартерен). При извършване на изземването в протокола е описано състоянието на имота по помещения – коридор, баня, кухня, стая-1, стая-2, балкон.

По делото е приложен констативен протокол № 54 от 08.08.2014 г. за установяване на идентичност между номерация на отделни имоти на адреса ***, от който се установява, че на апартамент № 15 по нотариален акт съответства ап. № 12 с две партиди съответно с аб. № 1173 и с аб. № 1174 от информационната системна на „Топлофикация София“ ЕАД.

От приетите по делото договор с № 637/15.10.2001 г., сключен между „Б. България“ ООД и представител на собствениците на имоти, находящи се на адрес бул. „Дондуков“, Протокол от общо събрание на собствениците, проведено на 05.09.2001 г., ведно със списък на етажните собственици, се установява избора за дружество, което да извършва дялово разпределение - „Б.“ ООД.

По делото са приложени Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в град София.

По делото е приложен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139а, ал. 2 от ЗЕ, сключен на 08.07.2011 г. между 4

„Топлофикация София“ ЕАД и „Б.“ ООД.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решението е валидно.

По отношение допустимостта на решението въззивният съд намира, че искът е бил предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице е правен интерес от завеждане на установителен иск предвид издадената заповед за изпълнение за претендираните в исковата молба суми в развилото се заповедно производство.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването - същите да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.