Решение № 397 от 11.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пловдив, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215300502143 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл .17 от Закона за защита от домашно насилие. Образувано е по жалба на С. И. У. , ЕГН: ********** от с.Т.,община Марица, обл. Пловдив, ул. „****, чрез адв.Н.К. срещу решение №1019 от 22.06.2021 г. по гр.д .N5844/2021 г. на Пловдивския районен съд – 15 гр.с. , в частта, с което е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физичеко и/или психическо, емоционална и друга форма на насилие по отношение на И. Н. У.; забранено му е да приближава молителят, жилището, местоработата и местата му за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца; издадена е заповед за защита по повод извършен от него против И. Н. У. акт на домашно насилие на 04.04.2021 г., осъден е да заплати 25 лв.

ДТ по сметка на КРС и 500 лв. глоба по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт.

Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което искът да се отхвърли или при условията на евентуалност да се измени решението по отношение на срока като намали срока на наложените мярка за 1 защита и глоба. Не се претендират разноски.

Въззиваемият И. Н. У. – взема становище, че жалбата е неоснователна.

Не претендира за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и наведените доводи от страните, намира за установено следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.4 и сл.от ЗЗДН.

С протоколно определение от 30.08.2021 г. в.гр.д. 2143/2021 г. на ПОС,14 гр.с. е прекратено и решение №1019 от 22.06.2021 г. по гр.д.N5844/2021 г. на Пловдивския районен съд – 15 гр.с.е обезсилено по отношение на Д. С. У. поради смърт на последната, поради което производстото по въззвивната жалба е само срещу решението на РС в частта, с което е увжен иска за защита от домашно по отношение на ищеца И.У..

Въззивникът навежда оплаквания, че РС е анализирал събраните доказателства едностранчиво, поради което е достигнал до неправилни фактически изводи; че неправилно е прието от съда, че спрямо И.У. е упражнено психо-емоционално насилие, изразяващо се в крещене и отправяне на вербални закани на висок глас, за което нямало наведени твърдения както в молбата за образуване на делото, така и в декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН; че доказателствата по делото не опровергавали твърденията на С.У., че баща му е предизвикал инцидента като го е нападнал пръв със стол, след което е е стигнало до физическа саморазправа и до размяна на удари; моли ако съдът потвърди решението, да се измени мярката по чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН, т.к. била неадекватна, налагането на максимален срок бил несправедлив; не било взето предвид приетото решение на ТЕЛК, според което ответникът страдал от „****“, както и че е постановена заповед за незабавна защита от 08.04.2021 г., с което е предвидената защита от 18 месеца надвишавала максимума по закон; съдът да отчете, че въззивникът не притежава друго жилище и е в изключително тежко финансово състояние.

В отговора на ВЖ са изложени доводи, че след смъртта на майката му, С.У. притежава 1/6 ид.ч. от имота, но това не можело да промени изводите на 2

РС, както и че здравословното състояние на въззивника не влияе на проявите на агресия и физическо насилие.

По направените доводи и оплаквания на страните, ПОС намира следното:

Ищецът И.У. е подал молба за защита от домашно насилие, извършено от неговия син, на 04.04.2021 г. около 19ч. – налице е активна легитимация п о чл.3, т5 от ЗЗДН, искът е подаден в 1-месечен срок от твърдяното домашно насилие, поради което е допустим.

Излага се следната фактическа обстановка:

На 04.04.2021 г. около 19 ч. синът му С. бил в жилището им; бил видимо нервен и неспокоен; телефонът му звънял и ищецът дочул, че той дължал пари на някакви хора; С. се приближил до съпругата му Д. и я заговорил след което започнал да се разправя с нея, съборил я на земята и започнал да я рита по цялото тяло като крещял, че ще я убие, ще я смачка.

Съпругът й И. незабавно се намесил да я защити като хванал ръцете на сина си, но тъй като той бил много силен, едър и здрав не успял да го спре, а С. започнал да го удря с умруци; И. викал и го молил да спре, но той продължил докато се измори и се качил на втория етаж, който обитавал, а родителите му се заключили от страх да не се върне и да продължи побоя.

Поради изложеното иска от съда спрямо ответника да се наложат мерките по чл. 5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, в максимален срок по закон.

Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е изложена гореописаната обстановка и съдебно-медицинско удостоверение №290/от 05.04.2021 г.,издадено от съдебна медицина при УМБАЛ“Св.Георги“ЕАДПловдив, разпитани са свидетели.

Не е постъпил отговор по чл.131 ГПК от ответника, в с.з. същият възразява, че оспорва молбата за защита като твърди, че баща му е започнал да го гони, взел един стол и той за да се защити го бутнал и изчезнал.

По делото са разпитани свидетелите Д.У. – племеница на ответника и внучка на И. и Д. У.и и св.В. М. –племеница на ищцата Д.У.. Свидетелкта 3

Д.У. установи, че между страните имало постоянно пререкания, породени от чичо й; същата е била очевидец, когато преди 2-3 години чичо й бутнал баба й на земята и тя плачела – опитали се със сестра й да го спрат, а той хвърлил по тях ключове; не била свидетел на случая на 04.04.2021 г., но на 05.04.2021 г. сутринта видяла дядо си с насинени очи, който й споделил, че чичо й го е нападнал и бил.Същата установи, че къщата, в която живеят страните е на три етажа с един вход – в приземния етаж живеели баба й и дядо й, а чичо й – на 3-я етаж.

Свидетелката В.М. също установи, че е видяла калеко си И. целият насинен с подут нос, със синьо под очите, който му разказал за побоя над него от С.. Свидетелката познава страните и знае, че С. иска от родителите си пари и ако не му дадат, започва да псува, да им се кара, да им крещи, да из говори груби думи, иска да продават имоти; на нея също й се обаждал, тъй като имали общи наследствени ниви и я карал да продават имотите, а когато се ядосвал, й казвал: „аз ще ги убия – не искат да продаваме“ и „те ме ядосват“; много пъти тя съветвала И. и Д. да се заключват, но С. непрестанно слезал при тях – те му готвили, хранили, поддържали го със средства.

От приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение №290/от

05.04.2021 г.,издадено от съдебна медицина при

УМБАЛ“Св.Георги“ЕАД-Пловдив се установява, че по главата в основата на носа се установява звезводивна рана с 4 лъча с дължина по 2-3 мм, с неравни охлузени и кръвонаседнали ръбови, като цялата видима повърхност на нона е оточна и кръвонаседнала с петнис характер и синкав цвят; двата клепача на лявото и дясно око са кръвонаседнали във вътрешните им ъгли, набелязани са травматични очила; дясната скула е масивно кръвонаседнала с мораво-синкав цвят с рамери ¾ см; в заключението на освидетелствуващият лекар е казано, че е установено контузия и кръвонасядане на лицето и разкусно-контузна рана на носа; че описаните травматични увреждания са причинени от удари и е възможно по начин и време да са причинени както съобщава преглеждания.

Въззивникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че баща му е започнал да го гони като е взел един стол и той за да се защити го бутнал и изчезнал. Напротив, от неоспореното медицинско удостоверение се установява, че на въззиваемия е бил нанесен побой, по 4 начин, както е описан в молбата за защита, а не че просто е бил „бутнат“.

Не са ангажирани и събрани доказателства по делото, които да разколебават или да оборват като недостоверно изложеното в молбата и декларацията по чл.9 от ЗЗДН. Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съгласно чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 от ЗЗДН е доказателство, включително за изгодните за издателя й обстоятелства, докато не бъде опровергана.

При съвкупна преценка на така събраните гласни и писмени доказателства, ПОС намира за доказано, че С.У. е нанесъл побой на баща си на 04.04.2021 г. – молбата за защита от домашно насилие е основателна и доказана.

ПОС не възприема оплакванията в жалбата, че следва да се измени мярката по чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН, т.к. била неадекватна, че налагането на максимален срок бил несправедлив; както и че не било взето предвид от съда приетото решение на ТЕЛК, според което ответникът страдал от „****“ и че е постановена заповед за незабавна защита от 08.04.2021 г., с което е предвидената защита от 18 месеца надвишавала максимума по закон; че съдът не е отчел, че въззивникът не притежава друго жилище и е в изключително тежко финансово състояние, тъй като: 1.от разпитаните по делото свидетели на молителя се установи, че тормозът от въвззивникът е системен, което налага максимален срок на защита; 2.приетото решение на ТЕЛК, според което ответникът страда от „*****“ не му дава право да осъществява актове на насилие над родителите си; 3.разипитаните по делото свидетели установиха, че страните живеят отделно като въззивникът живее на 3-тия етаж, въззиваемият – на 1-етаж, поради което не се установи, че спазвайки заповедта за защита, въззивникът няма да има къде да живее.

С оглед,обаче, че същият не работи и няма доходи, следва да се намали наложената му глоба от 500 лв. до минимума – 200 лв.

По изложните съображения, ПОС намира жалбата за неоснователна. До същият извод е достигнал и РС, поради което решението му е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. С оглед резултата от спора въззиваемата има право на разноски, но такива не се присъждат, тъй като няма данни да се направени. С оглед потвърждаване на решението на РС, 5 въззивникът следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка на ПОС в полза набюджета на съдебната власт в размер на 25 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАМАЛЯВА наложената на С. И. У. с ЕГН:********** от с.Т. глоба от 500 лв. на 200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1019 от 22.06.2021 г. по гр.д .N5844/2021 г. на Пловдивския районен съд – 15 гр.с. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА С. И. У. с ЕГН:********** от с.Т. да заплати ДТ по сметка на ПОС в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 25 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6