Решение № 31 от 11.03.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Враца, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500467 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. В. С., подадена чрез пълномощника му адв. М. С. – Ц., срещу Решение № 99/16.04.2024г., постановено по гр.дело № 285/2023г. по описа на PC-Оряхово, с което е отхвърлен предявеният от въззивника-ищец иск за солидарното осъждане на ответниците Г. К. К. и В. М. Т. да му заплатят сумата от 13 500 лв., платена на ответниците за построяване на сграда в имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Враца, ***, с площ от 3680 кв.м. по силата на устен договор за строителство, който не е изпълнен по вина на ответниците и е развален от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан, и са присъдени деловодни разноски.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при постановяване на съдебното решение районният съд е нарушил материалния закон. Оспорва т се мотивите на съда досежно приетата цена на дървения материал, находящ се на обекта, тъй като според приетото заключение на вещото лице по СТЕ не може да се даде оценка на дървения материал, доставен от ответниците, поради това, че се намира под пръст и боклуци и без него не може да се даде цената, която съдът е приел. Освен това не може да се приеме, че целият дървен материал е годен за употреба, поради което въззивникът моли цената на дървения материал да бъде изключена от стойността на извършените 1 дейности и закупен материал.

На следващо място се изразява несъгласие с изводите на съда, че липсва даден подходящ срок на ответниците да извършат възложената им работа, като се извършва позоваване на практика на ВКС. Въззивникът счита, че с подаването на исковата молба, е развалил договора за изработка и може да иска връщане на полученото от изпълнителя на отпаднало основание.

Намира за безспорно доказано по делото, че на ответника е възложено построяването на сглобяема дървена къща, за което на изпълнителя е платена част от цената на строителните работи, но поради разваляне на договорните отношения, претендира да му бъде възстановена сумата. Навежда доводи, че е налице забава от страна на ответниците, които не само не са изпълнили договора, но и са напуснали обекта окончателно и нямат намерение да изпълнят възложената им работа, видно от писмения им отговор. Счита, че са налице всички предпоставки дадените парични суми да му бъдат върнати, тъй като част от извършената работа е некачествена и следва да се премахне поставената арматура и да се отстранят отпадъците от съборената стара сграда. Въззивникът желае от оценката на извършената работа да се извади сумата от 2150,00 лв. за дървен материал, тъй като този материал е оценен, без да бъде видян.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, като му се присъдят разноски за адвокатски хонорар, държавна такса и за вещо лице.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на жалбата от ответниците Г. К. К. и В. М. Т..

Въз основа на така подадената жалба е образувано в.гр.д.№ 466/2024 г. по описа на ОС-Враца, производството по което е приключило с Решение № 527/11.10.2024 г., с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт.

С Решение № 537/29.09.2025 г. на ВКС по гр.д.№ 181/2025 г., ГК, ІІІ гр.отд. е обезсилено въззивното решение на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени конкретни указания.

След връщане на делото е образувано настоящето в.гр.д.№ 467/2025 г. по описа на ОС-Враца.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд–Оряхово е бил сезиран с искова молба на Е. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, подадена чрез пълномощника му адв.М.

С.–Ц., с която е предявен иск за солидарното осъждане на Г. К. К., ЕГН **********, и В. М. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: с.***, да заплатят сумата от 13 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника (без да се конкретизира кой от двамата) е бил сключен устен договор за изграждане на сграда - къща в собствения на Е. С. недвижим имот с идентификатор *** – поземлен имот, находящ се в гр.Враца, ***, с площ от 3680 кв.м. Твърди се още, че за да започнат строителните работи са заплатени 2 следните суми:

- ищецът, чрез лицето П. М., в периода февруари - март 2022 г. е предал на ръка на ответника Г. К. сумата от 5 000 лв., за да закупи необходимите материали и да започне строежа;

- ищецът, чрез лицето Р. Н., е предал на ръка на ответника В. Т. сумата от 5 000 лв., които също са били за строителството на къщата ;

- ищецът, чрез лицето С. Г., е превел по банков път на В. Т. 2 300 лв. и чрез лицето Р. М. – още 1 200 лв., тъй като ответниците са го уведомили, че имат нужда от още средства за строежа.

Посочва се, че ответниците са предприели действия по изпълнение на договора, като са изкопали трап и са излели 1 куб.м. бетон, но са изоставили без причина работата си още през 2022 г., като са отказали както да продължат да строят, така и да върнат парите по неизпълнената уговорка.

Сочи се още, че ищецът устно е уведомил ответниците, че разваля договора, поради неизпълнението му от тяхна страна и отпадане на интереса от продължаването му, като с исковата си молба отново заявява, че разваля устния договор, поради неизпълнението му и отпаднал интерес от него.

В исковата молба се твърди, че е налице солидарна отговорност на ответниците, тъй като сумите, които са им били предадени, касаят един договор за строителство и са били предназначени за изпълнение на една и съща работа, която ответниците е следвало да изпълнят заедно.

С така изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявения осъдителен иск. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. К., с който оспорва иска като неоснователен. Признава наличието на устен договор за строителство на къща в посочения имот на ищеца, но твърди, че този договор е бил сключен само между него и ищеца. Посочва, че е уговорил ответника Т. да му помага в изпълнението на поетата работа, но последният не е имал отношения с ищеца.

Ответникът К. признава, че в края на м.февруари и началото на м.март 2022 г. е получил от ищеца, чрез негов познат П., сумата 5 000 лв. по силата на сключения устен договор за строителство, както и че по банковата сметка на Т. са постъпили още 3 500 лв., т.е. общо 8 500 лв. Твърди, че с тях е закупил част от необходимите материали за започване на строителството, а именно – дървен материал /греди/ за сумата 3 916 лв., желязо за 2 418 лв. и е насипал фракция за 1 724 лв., както и че е закупил тръби за 92 лв. и мрежа за 160 лв., т.е. общо 8 300 лв.

В отговора се твърди още, че ищецът е дал на ръка на ответника сумата от общо 2 074 лв. за разходи по специализирана техника, двигателно масло, грес, филтърно масло, дизелово гориво и за бутане на старата сграда в имота.

След това се твърди, че са му предадени на ръка още 1 800 лв. за бетонови блокчета и извозването им до обекта. Ответникът излага доводи, че на обекта е излят бетон около 1,5 куб.м., след което ищецът го е уведомил, че няма да се довършва строежа, понеже заминава за чужбина и се отказва от строежа на къщата. Сочи се, че с ищеца се разбрали от последните 1 800,00 лв. да му върне 900,00 лв., за които е продал част от бетоновите блокчета и които ответникът К. е превел на лицето П. М. на 22.10.2022 г., тъй като ищецът вече е бил заминал за чужбина.

3

При тези доводи се твърди, че страните са уредили отношенията си и не се дължи връщане на дадени средства, тъй като същите са усвоени, строежът е прекратен по вина и искане на ищеца, а ответникът Т. не е бил страна по устния договор за строеж и не е получавал на ръка суми от трети лица твърдените от ищеца още 5 000 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от ответника В. Т., с който искът се оспорва като неоснователен.

Ответникът Т. твърди, че устният договор за строителство на къща е бил сключен само между ищеца и Г. К., като последният го е уговорил да му помага при изпълнение на поетата работа. Също така твърди, че не е получавал на ръка парични средства и не познава посочените в исковата молба лица, но признава, че по негова сметка е била преведена сумата от 3 500 лв. - 1 200 лв. от Р. М. и 2 300 лв. от С. Г..

Според изложеното в отговора, двамата ответници са почистили терена и старата постройка, положили са арматура и са излели бетон, след което ищецът е спрял работата им и по негова вина строежът не е довършен.

За предадените суми се твърди, че са закупени материали, разходи по техника и работа, поради което не се дължи връщане на посочената в исковата молба сума от 13 500 лв.

В изпълнение на дадените задължителни указания от касационната инстанция, при новото разглеждане на спора въззивният съд на основание чл.129, ал.2 ГПК е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности в исковата молба и привеждането й в съответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, като: 1/ Индивидуализира договора за строителство, относно който в исковата молба се твърди, че е развален, чрез посочване кога е сключен и с кого от двамата ответници; какво е съдържанието му, като опише конкретно сградата, която е следвало да бъде построена – конструкция, етажност, застроена площ и пр., има ли издадени строителни книжа; какъв е договореният срок за изпълнение; какво е договореното възнаграждение за изпълнителя, като изрично заяви дали същото е за труд и материали или само за труд; 2/ Уточни периода на всяко от извършените плащания в изпълнение на договора и заяви дали същите включват стойността на закупени материали и какви или включват само авансови части от договореното възнаграждение;

3/ В случай, че договорът е сключен само с един от ответниците – да изложи фактически основания за предявяването на иск против другия ответник, както и за солидарното осъждане на двамата ответници за връщане на полученото по договора.

В изпълнение на дадените указания, по делото е депозирана молбауточнение от 11.11.2025 г. от ищеца Е. С., подадена чрез пълномощника му адв.М. С.-Ц., в която се посочва, че в периода февруари-март 2022 г. е бил сключен устен договор между него и Г. К., като уговорката е била ответникът, заедно със сина си В. Т., да извършат строителството в имота. Твърди се, че на Т. са били известни клаузите на договора още при сключването му. Прави се описание на къщата, която е трябвало да бъде построена, а именно – едноетажна сграда с РЗП 100 кв.м., с таванско пространство, което да бъде обособено като самостоятелна стая, като строителството е следвало да бъде извършено с газобетонни блокчета. В молбата се посочва, че за строителството няма издавани строителни книжа.

Ищецът твърди, че крайният срок за извършване на строителството е 4 трябвало да бъде през месеците септември-октомври 2022 г., когато къщата е трябвало да бъде завършена напълно, а теренът – почистен от отпадъците след събарянето на старата постройка, на чието място е трябвало да бъде изградена новата къща.

Посочва се, че уговорената между страните цена за труд и материали е била общо 25 000 лв., като по желание на ответника К., той сам е трябвало да закупува материалите за строителството.

В молбата се прави уточнение и на периодите на твърдените плащания от страна на ищеца, както следва: първото плащане от ищеца на ответника Г.