Решение № 840 от 16.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300501236 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г.

Данов" № 37, чрез юрисконсулт С.П., подадена против Решение № 952 от 22.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 13073/2021 г. по описа на ПРС, XXI гр.с., в частта му, с която са отхвърлени предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против И.Г.Г., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено дължимостта на главницата за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване над уважения размер от 14, 79 лева до пълния предявен размер от 434, 40 лева за периода от 01.04.2020 г. до 31.10.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление ***, ***, и на обезщетение за забава над уважения размер от 1, 29 лева до пълния предявен размер от 29, 59 лева за периода от 02.06.2020 г. до 18.05.2021 г., както и относно отхвърлените разноски над уважения размер от 2, 59 лева до пълния 1 предявен размер от 75 лева по ч.гр.д.№ 8164/2021 г. по описа на ПРС и относно отхвърлените разноски над уважения размер от 12, 30 лева до пълния предявен размер от 355 лева по гр.д.№ 10874/2021 г., както и относно осъждането на жалбоподателя да заплати на И.Г.Г. деловодни разноски в размер на 289, 60 лева. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението и постановяването му в противоречие на материалния закон, при превратно тълкуване на закона и доказателствения материал по делото. Оспорват се изводите на районният съд за частичното отхвърляне на претенциите, поради неустановяване на предпоставките на чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяване за служебно начисляване на ТЕ за БГВ. Позовава се на заключението на СТЕ, според което в процесния имот за периода по делото не е оказван достъп за отчет на водомера за топла вода, поради което от страна на търговеца за дялово разпределение „Нелбо“ЕАД е разпределена ТЕ за БГВ и се позовава на „служебното“ начисляване на ТЕ. Оспорва изводите на районния съд относно необходимостта от представяне на констативен протокол по чл.48, ал.1, т.2 от Общите условия на жалбоподателя. Същевременно намира наведените от районния съд клаузи за неотносими за правния спор. Намира за доказано, че от събраните по делото доказателства се установява доставяната ТЕ до процесния имот, както и че нейното количество и стойност са определени коректно. Посочва, че ответникът не е заявил надлежно възражение срещу разпределените суми, съгласно чл.34, ал.3 от ОУ, нито в срока за рекламации на отчет на уредите и разпределението по чл.70, ал.4 от НТ. Моли да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да се уважат изцяло исковите претенции. Моли за присъждането на разноските по делото в пълен размер, включително на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И.Г.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат А.Д., с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че решението на районният съд е валидно, допустимо и мотивирано. Намира за правилни изводите на съда, че в процесното жилище не е имало отоплителни тела, доколкото същите са отсъединени, както и че представеният протокол за неосигуряване на достъп няма материална доказателствена стойност. Излага доводи за неоснователност на възраженията в жалбата и сочи, че Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. е отменена. Оспорва се довода в жалбата, че вещото лице е установило неосигуряването на достъп до обекта, както и че при отчитането на ТЕ от „Нелбо“ЕАД не следва да се спазват ОУ на жалбоподателя. Моли за потвърждаването на обжалваната част на решението и за присъждането на разноските по делото, включително на адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното

2 решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Ищцовото дружество твърди, че има качеството на енергийно предприятие, което единствено притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на ***, а ответницата И.Г.Г. като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ***, е негов клиент и като такъв е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди, че в изпълнение на законовите си задължения е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответницата топлинна енергия на обща стойност от 463, 99 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация, за периода 01.04.2020 г. до 31.01.2020 г., дължима ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 02.06.2020 г. до 18.05.2021г. в размер на сумата 29, 59 лева. Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнил задължението си да погаси горните суми, поради което срещу същата е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 8164/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В срока по чл.131 ГПК ответницата И.Г.Г., чрез пълномощника си адвокат Д., е оспорила исковете като неоснователни и недоказани с искане да бъдат отхвърлени.

Възразила е, че не дължи претендираните суми с довода, че в имота не е използвана топлинна енергия, тъй като водомерът е пломбиран през месец февруари 2020 г. и всички отоплителни тела са отсъединени от отоплителната мрежа, поради което било обективно невъзможно да бъде разходвана топлинна енергия.

С постановеното по делото решение районният съд е уважил исковата претенция за главницата до размера на 14.79 лева представляваща стойността на неплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и услуга дялово разпределение, както и на акцесорната претенция от 1.29 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.06.2020 г. до 18.05.2021 г., в която част решението не се обжалва и е влязло в сила.

Обжалва се решението в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 14, 79 лева до пълния предявен такъв от 434.40 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, 3 както и на иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 1, 29 лева до пълния предявен такъв от 29.59 лева.

В обжалваната част на решението, районния съд е приел за установено от заключението на съдебно - техническата експертиза, че ТЕ за БГВ е начислена служебно, а не по показанията на водомерните устройства в имота, поради неосигурен достъп от ответницата за отчета им. За да отхвърли претенцията за БГВ, районният съд е приел за недоказан факта на неосигурен достъп до водомера в имота на ответницата, а така и наличието на предпоставките на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването за служебно начисляване на потребената ТЕ за БГВ.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която частично са уважени исковете за стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и на такса за услуга дялово разпределение, поради което силата на пресъдено нещо на решението в тази част обвързва страните и съда. С оглед на това, следва безспорно да се приеме, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота при Общи условия за процесния период.

Спорно във въззивната инстанция е задължението на ответницата за заплащане на стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, което жалбоподателят обосновава с приложението на разпоредбите на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването / обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., и отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. на ДВ/, по което съдът намира следното:

Доставянето на топлинна енергия, дяловото й разпределяне в сграда етажна собственост, отчитане и заплащането й за процесния период са регламентирани в Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и отм. бр. 25 от 20.03.2020 г. на ДВ/ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. Съответно приложение намират и Общите условия за продажба на топлинна енергия на ищцовото дружество – Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в град Пловдив“, които са одобрени с Решение № ОУ- 07/ 17.12.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, представени по делото и публично известни.

Разпределянето на ТЕ в сграда етажна собственост се извършва по система за 4 дялово разпределение. Дяловото разпределение от топлопреносното предприятие се осъществява самостоятелно или чрез възлагане на фирма, извършваща услугата дялово разпределение.Принципът е за разпределяне и съответно заплащане на реално доставена и консумира ТЕ, но при неосигурен достъп до помещенията и отоплителните средства, както и до изводите за гореща вода, за отчитане дяловото разпределение в имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално потребление.Задължението за осигуряване на достъп е нормативно установено.

Съгласно чл.70 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ – фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването изрично предвижда, че когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за разход на потребление за гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие.

Задължение за осигуряване на достъп е предвидено и в Общите условия.

Съгласно чл.13, ал.1, т. 3 от същите клиентът е длъжен да осигурява достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дяловото разпределение в своя имот. Клиентът е задължен както да има монтирани уреди за индивидуално разпределяне на ТЕ, така и да осигури достъп до имота, който е обект на доставка на ТЕ. При неизпълнението на това му задължение настъпват съответните правни последици, които са неблагоприятни за него, но които са нормативно установени – отчитане по максимален специфичен разход за ТЕ за отопление и при норма 140 л на обитател за денонощие за ТЕ за БГВ. Тези последици следват от неизпълнението от страна на клиента на задължението му да осигури достъп и така да даде възможност за реално отчитане – на база потребено количество, и не са обвързани от фактическото положение. В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в решение № 162/ 28.05.2014 г., по гр. д. № 6397/ 2013 г., IV г.о. на ВКС, в което е прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуално отчитане и разпределянето на консумираната топлинна енергия в сграда етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата.