Решение № 71 от 03.11.2021, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Царево, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20212180200447 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 53 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. КР. СЛ., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 302а-535/ 04.08.2021 г. на Началника на РУПЦарево, с което за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, на Н. КР. СЛ., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС.

В с.з. за жалбоподателят, редовно призована, се явява упълномощен представител- адвокат. Пледира за уважаване на жалбата.

В с.з. за АНО, редовно призован, процесуален представител не се явява и не взема становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

На 04.07.2021 г. около 02,00 часа в РУП-Царево бил получен сигнал за силна музика в заведение „С. М." в с. Лозенец, обл. Бургаска, във връзка с 1 който веднага бил изпратен за проверка на място полицейски патрул. При пристигането си на място полицейският патрул, в състава на който бил актосъставителя, като същия установил, че в обекта звучи силна музика от озвучителна техника. С оглед на така установеното, актосъставителя съставил на място против жалбоподателя АУА Н с бланков № 624692/ 04.07.2021 г. за това, че в качеството си на ******** на дискотеката допуска озвучаване от озвучителна техника в часовия интервал от 23:00 часа до 08:00 часа, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Препис от акта е връчен на жалбоподателя и подписан с възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП, в което нарушението е описано по същия начин и му е дадена същата правна квалификация, като за извършеното нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 500,00 лева на основание чл.

34а, ал. 1 от ЗЗШОС.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, от лице което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда са следните:

Настоящото производство е от административно наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат 2 спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния случай с процесното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че за това, че в качеството й на ********* на в заведение „С. М." в с. Лозенец, обл. Бургаска допуска озвучаване от озвучителна техника в часовия интервал от 23:00 часа до 08:00 часа, като се сочи, че с описаното деяние същия е нарушил разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, съгласно която не се допуска озвучаването на открити площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони и курорти, за времето между 23,00 и 7,00 ч.

На първо място следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, въз основа на които да се установи, че жалбоподателя е заемал длъжността „*********“ в процесното заведение дискотека, в каквото му качество е ангажирана административно-наказателната отговорност. Според съда, неправилно жалбоподателя е бил санкционирана за нарушение на чл.

16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Посочената законова разпоредба забранява озвучаването от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. и от 23.00 ч. до 08.00 ч. с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Съобразно санкционната норма на чл. 34, ал. 1 ЗЗШОС: „За нарушения на този закон, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, физическите лица се наказват с глоба от 500,00 до 1000,00 лв. а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 3000,00 до 6000,00 лв.“ От прочита на посочената разпоредба следва, че субектите, които могат да бъдат наказани са два вида – физически лица, които извършват нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, т.е. озвучават обектите, или юридически лица. В настоящия случай не се установи жалбоподателя да попада измежду посочените субекти, доколкото по делото няма категорични данни, жалбоподателя да е озвучавал лично нито посочения обект, нито откритите площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, като несъмнено не попада и в категорията юридическо лице.

3

Обстоятелството, че жалбоподателя евентуално е управител на заведението не го прави нарушител по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Същият, в качеството му на ******** на проверявания обект, не може и не следва да бъде санкциониран и като допустител за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, доколкото административно-наказателна отговорност за допустителство се носи от лицата само ако е предвидено в закона, а в случая ЗЗШОС не предвижда отговорност за допустителство. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

На следващо място, както в НП, така и в съставения АУАН липсват данни въпросното заведение, независимо че има озвучаване на открити площи, да е разположено в жилищна зона и курорт, като доказателства в тази насока не бяха ангажирани от АНО и в хода на съдебното следствие.

В контекста на горното съдът намери, че административно наказващият орган не е изпълнил своята основна задача в процеса – да докаже по безспорен начин пред съда, че е налице административно нарушение по чл.

16а, ал. 2 от ЗЗШОС и то е извършено виновно от нарушителя, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно.

По делото има данни, жалбоподателя да е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, съгласно приложения по делото договор за правна помощ, както и има искане за присъждане на такова, поради което съдът следва да присъди на жалбоподателя направените разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 302а-535/ 04.08.2021 г. на Началника на РУП- Царево, с което за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, н а Н. КР. СЛ., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС.

4

ОСЪЖДА ОД на МВР- Бургас, да заплати на Н. КР. СЛ., ЕГН **********, сумата от 300.00 лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5