Решение № 3058 от 16.06.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3058 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330116157 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба „Модул“ ЕООД срещу К. П.. Твърди се, че ищецът сключил договор за финансов лизинг, по който се явява лизингополучател на л.а. „Рено Клио“ с регистрационен № ***. Същият автомобил бил отдаден под наем на ответника с договор за наем от 09.04.2021 г. за период до 12.04.2021 г. На 10.04.2021 г. ищецът получил обаждане от полицията, с което бил информиран, че автомобилът е намерен изоставен в канавка в ***, като не бил в състояние да се придвижи на собствен ход поради множество причинени щети. За да важи гаранцията за автомобила, ремонтът следвало да бъде извършен от официален сервиз на „Рено“. Установено било също, че вечерта между 09.04.2021 г. и 10.04.2021 г. наемателят претърпял ПТП, като не уведомил органите на МВР и не останал на място. По тази причина не бил издаден протокол за ПТП, което препятствало ищеца да предяви претенция срещу застрахователя. Бил изготвен доклад за състоянието на автомобила от официалния сервиз, за което ищецът уведомил ответника и го поканил да погаси задължението в срок до 30.04.2021 г. Очакваната стойност на ремонта била 17366,47 лв. Въпреки поканата ответникът не заплатил дължимата сума. Уточнява се от ищеца, че е сторил и разходи за пътна помощ в размер на 153,60 лв. Отделно от това, от стойността на претърпените вреди и разходите за пътна помощ ищецът приспаднал сумата от 1200 лв. гаранционен депозит. Така сумата за пътна помощ била изцяло погасена и ищецът претендира сума в размер на 16320,07 лв. обезщетение за вреди, а именно – загуби, претърпени вследствие на поведението на ответника като наемател, причинени по процесното МПС, като ищецът сочи, че е 1 претърпял дори в по-голям размер загуби, изразяващи се в разликата между лизинговата цена по договора за финансов лизинг, и сумата, платена от трето лице на ищеца по силата на тристранно споразумение, с което собствеността върху лизинговата вещ била придобита от третото лице. Претендира се също така осъждането на ответника да плати обезщетение за забава в размер на 3218,68 лв., съставляващо законна лихва от деня на забавата 01.05.2021 г. до 10.04.2023 г. преди подаване на заявление по чл. 410 ГПК за същите вземания.

Моли съдът да признае за установени посочените вземания и да присъди закона лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва предявените искове. Счита иска за неоснователен, като твърди, че не е приложен екземпляр от договора за наем и възразява, че такъв не е сключен.

Твърди, че не са налице действия или бездействия на ответника, довели до увреждане на ищеца. Същият не е управлявал процесния л.а. в момента на твърдяното увреждане. Счита също, че твърдяното увреждане не е настъпило.

Възразява, че представеният договор за финансов лизинг и погасителен план са неподписани, поради което оспорва валидността на същите. Не били приложени и ОУ. Сочи, че ако ищецът желае да ползва тези доказателства, следва да докаже валидността на договора и да представи ОУ. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.с чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.

За основателността им следва да се установи наличието на сключен между страните договор за наем на процесното МПС и предоставянето му на ответника, причиняване вреди по наетата вещ по време на наемния договор в сочения в исковата молба размер, изпадане на ответника в забава за плащане на дължимото обезщетение.

Установява се от представения по частното гражданско дело договор за наем, че ищецът отдал под наем на ответника лек автомобил Рено, Клио с рег.

№ ***, като срокът на договора бил от 09.04.2021г. – 12.04.2021г.

Автомобилът бил предаден на ответника в 12:30 ч. на 09.04.2021г.

Изявленията за сключване на договора и предаване на лекия автомобил са скрепени с подписа на ответника, което се установява и от заключението на съдебно-почерковата експертиза, на която се дава вяра като мотивирано изготвена. Сключването на договора са подкрепя и от извънсъдебните признания на ответника, обективирани в отговор на покана за доброволно изпълнение, подаден чрез упълномощения от ответника адвокат Х. на 29.04.2021г. до ищеца.

В този отговор ответникът признава още, че е получил електронно писмо от ищеца с претенция за възстановяване щетите по лекия автомобил, както и че със същия автомобил е настъпило ПТП край гр. ***. Ценени в съвкупност, представеното електронно писмо от 27.04.2021г. от ищеца до 2 ответника, в което го кани да плати сумата от 14 518,82 лв. до 30.04.2021г. и отправеният отговор от адв. Х. на 29.04.2021г. на тази претенция, водят до извод, че ищецът поканил ответника за горната сума, като му дал срок за изпълнение до 30.04.2021г. и с това го поставил в забава, считано от 01.05.2021г.

От признанията на ответника в пълномощното до адв. Х. се установява също, че с наетия автомобил настъпило ПТП на 10.04.2021г. в гр. ***. Това се установява и от представения приемо-предавателен протокол, с който колата е върната на наемодателя, както и от разпита на допуснатия свидетел.

Последният потвърждава, че през 2021г. бил на почивка в *** с ответника с наети автомобили, единият от които катастрофирал. За датата и мястото на ПТП дава сведения и транспортният лист от „Пътна помощ“.

Тези доказателствени източници кореспондират помежду си, поради което съдът приема, че на 10.04.2021г. с процесното МПС настъпило ПТП. Установява се още, че вследствие на ПТП по МПС –то настъпили вреди. В този смисъл са какво свидетелските показания (че колата била силно повредена, не в движение), така и описаното в приемо-предавателния протокол.

За вида на причинените при ПТП вреди се съдържат данни в приемопредавателния протокол от 10.04.2021г., както и в изготвената проформа фактура със стойност на ремонта на увреденото МПС от „Омникар Ауто“ ООД, изготвена на 28.04.2021г. във връзка със заведена от ищеца щета при застраховател, според която стойността за поправка на автомобила възлиза на 17366,47 лв.

Относно размера на вредите, освен в цитараната проформа фактура, сведения се съдържат и в изготвен на 14.04.2021г. отчет за стойността на разходите за ремонт от „Декра Аутомотив“ ЕООД, като независим експерт съгласно признанията на самия ищец в поканата към длъжника за плащане, според който отчет стойността за ремонта на щетите възлиза на 15 502,82 лв.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че исковете са доказани в своето основание. Установи се, че между страните бил сключен договор за наем на процесното МПС, че същото било предадено на ответника и че по време на действие на договора се реализирало ПТП, при което на автомобила били причинени повреди. Ирелевантно е дали ищецът е бил собственик или лизингополучател на автомобила, дали е имал право да го дава под наем, съгласно договора за финансов лизинг и как конкретно повредите по автомобила са се отразили в имуществената му сфера. Ищецът се легитимира като наемодател на вещта и в отношенията му с наемателя нямат действие уговорките по договора за лизинг с трето лице. В същото време, разпоредбата на чл.233 ЗЗД презюмира, че след като вредите са причинени през време на ползването от вещта, наемателят отговаря за тях, независимо дали ги е предизвикал с лични действия. В потвърждение на това правило е изключението в чл.233, ал.1, изр.2, in fine – когато наемателят докаже, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря. В настоящия спор липсват такива възражения от наемателя, а още по-малко това се доказва.

Фактът, че в срока на наемния договор, т.е. през време на ползване на наетия автомобил – на 10.04.2021г., при ПТП, на автомобила били причинени вреди, е 3 достатъчен, за да възникне отговорността на наемателя за обезщетяване.

Нормата на чл.233 ЗЗД има предвид вреди, причинени на наетата вещ, а не как тези вреди се отразяват в имуществото на наемодателя – дали той ще плати за ремонта й, или ще я продаде на по-ниска стойност, или ще отговаря пред трето лице за уврежданията по нея, е безразлично за закона. В разпоредбата на чл.233 е заложен принципът, че наемодателят всякого ще претърпи загуби или ще пропусне ползи, от нанесените по вещта вреди. Ето защо не следва да се обсъжда платено от ищеца по договора за лизинг и съотношението му спрямо продажната цена на вещта. Изводът, че чл.233 ЗЗД има предвид вреди, причинени по самата вещ, се подкрепя от останалите правила за поведение в същата разпоредба, а именно - оборимата презумпция, че вещта е предадена в добро състояние и задължението на наемателя да съобщава за повреди и посегателства върху вещта. Ето защо чл.233 ЗЗД, говорейки за вреди, има предвид състоянието и негативните въздействия върху самата вещ.

По отношение размера на обезщетението (вид и размер на вредите), ищецът не поиска извършване на експертиза, а представи цитираните по-горе оценки – едната от независим експерт, а другата за целите на застрахователната щета. Именно по първата стойност ищецът е поканил ответника да възстанови причинените вреди. С оглед обстоятелството, че първата оценка е по-близка до ПТП, извършена е от независим експерт и именно за нея длъжникът е поканен и е изразил намерение за доброволно плащане, съдът счита, че размерът на вредите следва да се определи именно по отчета на „Декра Аутомотив“ ЕООД, на основание чл.162 ГПК.

Ето защо се установява стойност на причинените вреди в размер на 15 502,82 лв. След добавяне разходите за пътна помощ в размер на 153,60 лв. съгласно платежно нареждане от 19.05.2021г. и при приспадане на внесения гаранционен депозит от 1200 лв., се получава дължимо обезщетение в размер на 14 456,42 лв. Дължимостта му следва да се признае, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.04.2021г. до окончателното плащане.

Длъжникът е бил поканен дори за малко по-голяма сума, поради което може да се приеме, че от 01.05.2021г. е изпаднал в забава за горепосоченото обезщетение и дължи на основание чл.86 ЗЗД законната лихва. За периода до 10.04.2023г. върху сумата от 14 456,42 лв., законната лихва възлиза на 2 908,31 лв. За тези суми исковете подлежат на уважаване, а следва да се отхвърлят за горницата до исканото обезщетение от 16 320, 07 лв. и исканата лихва от 3 218, 68 лв.

С оглед изхода от спора, разноските следва да се присъдят по съразмерност: сумата в размер на 694,59 лв. за държавна такса в заповедното и исковото производства и сумата в размер на 1919,66 лв. за адвокатски хонорар в полза на ищеца, а в полза на ответника - сумата в размер на 16,69 лв. за експертиза и сумата в размер на 255,91 лв. за адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.с чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, че К. П., ЛНЧ ********** с адрес ***, дължи на "МОДУЛ” ЕООД, ЕИК 103846775, със седалище и адрес на управление: община Варна, Аксаково, местност „Чанлъка“, П.И. № ***, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2847/ 03.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5187/2023г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 14 456,42 лв. – главница, представляваща обезщетение за вреди, причинени през време на ползване на наета вещ - лек автомобил, марка Рено, модел Клио, с регистрационен номер ***, по силата на Договор за наем от 09.04.2021г., сключен между страните, които вреди се изразяват в стойността на уврежданията по лекия автомобил, вследствие на претърпяно ПТП край гр. ***, реализирало се в срока на договора за наем (09.04.2021г. – 12.04.2021г.), ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.04.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до първоначалната претенция от 16 320, 07 лв.; сумата в размер на 2 908,31 лв. – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 01.05.2021г. – 10.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до първоначалната претенция от 3 218, 68 лв.