Определение № 233 от 24.03.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Перник , 24.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500171 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: К. В. И.. с ЕГН **********, и постоянен адрес: ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 894 от 10.07.2020г., постановено по гр. дело № 1782 / 2020г. по описа на РС – Перник.

Жалбоподателя е останал недоволен от така постановеното решение, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от него срещу ответното дружество искове да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 5/27.01.2020 г., да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител звено“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 5580,00 лв. за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 27.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г., до окончателното й изплащане,

При извършената по реда на чл. 317 вр. с чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 315, ал. 2 вр. с чл.259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Във въззивната жалба няма позоваване и не е направено обосновано и конкретно 1 оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба, не се иска събиране и не се сочат доказателства, които не са били допуснато от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на осн. 317 вр. с чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по осн. 317 вр. с чл. 267 ГПК.

С отговора на въззивната жалба въззиваемия е представил писмено доказателство – заверено копие от Решение №БП-Ц-13 от 09.08.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е направил доказателствени искания на основание чл. 192 от ГПК да се задължи трето неучастващо лице по делото, а именно Комисията за енергийно и водно регулиране, да представи Административното производство, което е образувано във връзка със заявление с вх. № В-17-37-7 от 04.07.2016 г. за одобряване на бизнес план за развитие на дейността на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник като ВиК оператор за периода 2017-2021 г., изменено и допълнено със заявления с вх. № В-17-37-7 от 24.10.2016 г., с вх. № В-17-37-7 от 01.11.2016 г. и с вх. № В-17-37-5 от 29.06.2017 г., и заявление с вх.

№ В-17-37-8 от 04.07.2016 г. за утвърждаване и одобряване на цени на ВиК услуги, изменено със заявление с вх. № В-17-37-6 от 29.06.2017 г., както и да представи Решение №БП-Ц-13 от 09.08.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Настоящия съдебен състав, след като се запозна с така направеното доказателствено искане, с оглед разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ГПК счита същото за преклудирано, тъй като при действието на ограничения въззив, въведен с ГПК от 2007г., във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл.266 ал.2 ГПК.

Предвид изложеното и на осн. 317 вр. с чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.04.2021 г. от 10.15 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед усложнената епидемиологична обстановка да се извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК

За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.

ДОКЛАДВА делото, както следва:

Производството е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета „БЪРЗЗО ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по въззивна жалба подадена 2

ОТ: К. В. И.. с ЕГН **********, и постоянен адрес: ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 894 от 10.07.2020г., постановено по гр. дело № 1782 / 2020г. по описа на РС – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, неправилно и необосновано, включително и в частта за разноските, поради което се иска неговата отмяна, като бъдат уважени предявените искове изцяло и бъде признато уволнението на жалбоподателя -ищец за незаконно и бъде отменено изцяло извършеното със Заповед № 5 / 27.01.2020 г., на Управителя на „ВиК“ ООД гр. Перник; да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител звено“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 5580,00 лв. за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 27.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г., до окончателното й изплащане

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че фактическите констатации на съда не кореспондирали със събрания доказателствен материал, поради което и направените правни изводи не се подкрепяли от събраните доказателства по делото и не отговаряли на материалния закон.

В случая съдът неправил бил приел, че работодателя Борислав Иванов разполагал с работодателска власт.

Бизнес плана /2017-2021/ не бил изрично приет с надлежно подписан протокол от новия управител, т.е. следва да се тълкува, като отсъствие на бизнес план на новия управител.

Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на чл.328. ал. 2 КТ не била налице бизнес задача и бизнес програма, и прекратяването на трудовото правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ, било незаконосъобразно, тъй като липсата им сочела на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата визираща правото на управителя да приложи нормата на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда.

Първоинстанционният съд при постановяване на решението си, не бил взет предвид, че представеният от ответника договор от 21.01.2020 г. е срочен - до провеждане на конкурс за длъжността, т.е. към момента на прекратяване на правоотношението бил временно изпълняваш длъжността. Предвид това същия не разполагал с правомощията да сформира екип, тъй като договорът му бил временен и под условие, поради което до настъпване на същото, той щял да се прекрати и на практика няма да работи със "сформираният" от него екип.

Неправилно първоинстанционният съд кредитирал показанията на св.Петров, т.к. той ясно и категорично отговорил на въпросите, че след датата па назначаване на новият управител, ищцата престанала да присъства на седмични оперативки, т.е. престанала да изпълнява длъжността по представената от ответника и приета по делото длъжностна характеристика.

Също неправилно първоинстанционният съд кредитирал показанията на другият свидетел, който през цялото време лъжел и това се било разбрало от всички присъстващи.

Тъй като въобще не присъствала при връчването на заповедта, а била извикана след нея, за да разпише протокола като свидетел на връчване... дори не помнела кой в този момент е бил в стаята...

Длъжността не била ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, нито 3 била част от изборни органи, а била типична експертна длъжност /длъжностно лице но смисъла па § 1, т. 5 от ДР на КТ/, но не и на член на ръководството.

В отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество счита постановеното решение за валидно, допустимо и правилно, съответстващо на приложимия материален и процесуален закон и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Изложени са подробно съображения в подкрепа на твърдението, че лицето издало оспорената заведе е притежавало работодателска власт; възражението че не бил налице бизнес план било преклудирано, но и неоснователно; в самия договор за управление била налице бизнес– задача с конкретни икономически показатели, които управляващия предприятието трябвало да постигне, като възнаграждението му било обвързано с постигане на икономически задачи; по делото бил представен договор за управление и контрол обсъден от първоинстанционния съд; неоснователно било твърдението, че работодателя не разполагал с правомощия да прекрати договора с работник, тъй като неговия договор за управление бил временен и под условие с оглед разпоредбата на чл. 69 от КТ; по безспорен начин било установено в първоинстанционното производство, че въззивника заемал ръководна длъжност. Твърди, че работодателя бил спазил процедурата по прекратяване на трудовия договор е упражнил потестативното право, което му е представено в разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ и били налице всички изискуеми предпоставки за да е налице законосъобразното уволнение на служител.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемото дружество за приемане на писмено доказателство заверено копие от Решение №БП-Ц-13 от 09.08.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и направените от доказателствени искания на основание чл. 192 от ГПК да се задължи трето неучастващо лице по делото, а именно Комисията за енергийно и водно регулиране, да представи Административното производство, което е образувано във връзка със заявление с вх. № В-17-37-7 от 04.07.2016 г. за одобряване на бизнес план за развитие на дейността на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник като ВиК оператор за периода 2017-2021 г., изменено и допълнено със заявления с вх. № В17-37-7 от 24.10.2016 г., с вх. № В-17-37-7 от 01.11.2016 г. и с вх. № В-17-37-5 от 29.06.2017 г., и заявление с вх. № В-17-37-8 от 04.07.2016 г. за утвърждаване и одобряване на цени на ВиК услуги, изменено със заявление с вх. № В-17-37-6 от 29.06.2017 г., както и да представи Решение №БП-Ц-13 от 09.08.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, като преклудирани.

ДА СЕ ЗАКАЧИ към задната корица на делото представеното с отговора на въззивната жалба писмено доказателство заверено копие от Решение №БП-Ц-13 от 09.08.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.