Решение № 69 от 02.06.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Русе, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Радославова

Членове:

Велизар Т. Бойчев

Боян Войков при участието на секретаря Недялка Неделчева в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600026 по описа за 2022 година Производството е по глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия АКЧ. М. Н. чрез неговия защитник адв. П.М. от РАК против Присъда № 94/16.11.2021 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1524/2021 г., с която подсъдимият е признат за ВИНОВЕН в това, че на 19.02.2021 г. в гр. Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, наложено с Наказателно постановление №19-1085-003407 / 05.12.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Русе, Сектор „ПП“ Русе, в сила от 21.03.2020 г., извършил такова деяние, като управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ без съответното свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343 в ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и същият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР Русе направените по делото разноски. Съдът се произнесъл и на основание чл. 68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, наложено на подсъдимия с Решение № 62/11.05.2018 г., в сила от същата дата, постановено по ВНОХД № 50/2018 г. по описа на РОС, с което е потвърдена присъда № 156 / 31.10.2017 г. постановена по НОХД № 1505/2017 г. по описа на Районен съд гр. Русе, като е определил за изтърпяване на наказанието първоначален строг режим.

1

В жалбата и в съдебно заседание са изложени доводи за незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание, иска се отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция или изменение на присъдата, с която да се приложи чл.

55 от НК и да се наложи наказание пробация.

Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена.

Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и след като извърши служебна проверка на присъдата, Окръжният съд намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че подсъдимият АКЧ. М.

Н. е български гражданин, живущ в гр. Русе, с начално образование, ненеженен, работи, осъждан.

Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС – няма придобита правоспособност и никога не е имал свидетелство за управление на моторно превозно средство.

С Наказателно постановление № 19-1085-003407/05.12.2019 г. на началника на група към ОДМВР Русе, с-р Пътна полиция Русе, влязло в законна сила на 21.03.2020 г., подсъдимият е бил санкциониран по административен ред, за извършено от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а именно за това, че управлявал ППС, без да е правоспособен водач. НП е било връчено лично на подсъдимия на 13.03.2020 г., което обстоятелство последният удостоверил с подписа си.

Въпреки, че е неправоспособен водач и вече е бил санкциониран по административен ред за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на 19.02.2021 г. в гр.

Русе подсъдимият привел в движение и управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № Р 6233 КН по ул. „Лозарска“ в гр. Русе, когато бил спрян за полицейска проверка. Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия, както и че никога не му е издавано СУМПС и е бил наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство. За това нарушение бил съставен АУАН.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно – почеркова експертиза, от която се установява, че подписът, положен в реквизита „Подпис“ на разписката на НП № 19-1085-003407/05.12.2019 г. е изпълнен от 2 подсъдимия А.Н., както и че ръкописните текстове „13.03.2020 г.“ и „А.Н.“ в същата разписка на НП са изпълнени от подсъдимия.

Тази правилно установена фактическа обстановка се подкрепя по категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал и се споделя изцяло от настоящата инстанция.

Конкретните доводи на жалбоподателя касаят оспорване датата на връчване на наказателното постановление, съответно осъществяването на състава на престъплението от обективна страна – управление на МПС без съответното свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Навежда доводи за нарушаване правото му на защита, доколкото в съдебното дирене е отхвърлено искането на защитника му за приобщаване на писмени доказателства по делото.

Настоящата инстанция намира посочените възражения за неоснователни.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните и анализирани писмени и гласни доказателства по делото и експертното заключение от почерковата експертиза. Съдът правилно и обосновано е приел, че наказателното постановление, връчено лично на нарушителя на 13.03.2020 г., за което собственоръчно е положил подпис, е влязло в сила на 21.03.2020 г., както и че подсъдимият е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по азминистративен ред за същото деяние, като по този начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.

343в, ал. 2 от НК. За съставомерността на деянието е релевантна датата на влизане в сила на наказателното постановление за управление на МПС без съответно свидетелство, от която дата за нарушителя се счита за наложено наказанието по административен ред и започва да тече едногодишният срок по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Първата инстанция не е нарушила правото на защита на подсъдимия и обосновано е отказала приобщаването на исканите от защитата му писмени доказателства, преценявайки правилно тяхната неотносимост към предмета на делото, доколкото същите касаят други производства и нямат отношение към влизане в сила на наказателното постаноление.

По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание , съдът намира същите за неоснователни.

3

Извършената индивидуализация на наказанията лишаване от свобода и глоба, наложени кумулативно на подсъдимия, са определени в предвидения от закона вид и размер за извършеното. Първоинстанционният съд не е обвързан с пледираното от прокура наказание, а постановява присъдата си в съответствие със закона, въз основа на събрания и анализиран доказателствен материал, като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1 200 лева. Първоинстаницоният съд е определил на подсъдимия наказание в размер на 1 година лишаване от с в о б од а и глоба в размер на 500 лева . Наказанието правилно е индивидуализирино при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като са определени наказания в минимален размер. Предвид липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства не са налице предпоставикте на чл. 55 от НК и законосъобразно наказанието е определено по реда на чл. 54 от НК. С оглед съдебното минало на подсъдимия и наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1 НК е постановено наказанието да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим, като в изпълнение се преведе и наказанието, наложено на Н. с Решение № 62/11.05.2018 г., в сила от същата дата, постановено по ВНОХД № 50/2018 г. по описан а РОС.

Настоящият състав намира, че наказанието е правилно индивидуализирано и определено по вид и размер, съответства на тежестта на извършеното и на личността на подсъдимия и е справедливо, като с него ще се постигнат целите на генералната и лична превенция.

С оглед изхода на делото законосъобразно подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Предвид изложеното присъдата следва да бъде изцяло потвърдена.

Мотивиран така и на осн. чл. 338 от НПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 94/16.11.2021 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1524/2021 г.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5