Решение № 2137 от 04.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2137 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Частно гражданско дело № 20255330106830 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 530 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 51, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН).

Съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 51, ал. 1 от ЗН.

Молителят „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от Д. Д. М. и С. Л. С. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт З. Х. Б. с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „*****I“ № **, моли съда да призове законният наследник на покойния А. Н. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ******, ул. „*****“ № ***, ет.

***, ап. ****– а именно Н. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***, ет. ***, ап. ***, и да му определи срок, в който да заяви воля за приемане или отказ от наследството му.

Молителят обосновава правния си интерес от съдебно съдействие в качеството на неудовлетворен кредитор по Договор за кредит, сключен на ******* г. с понастоящем покойния Н. С. А., ЕГН: **********, чийто законен наследник А. Н. А., ЕГН: **********, изразил воля за приемане на наследството му в производство по ЧГД № 17727/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, но също починал на ***** г. и бил наследен от Н. А. А., ЕГН: **********.

В открито съдебно заседание банковата институция, редовно призована, не се представлява.

1

След анализ на приобщените доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Със смъртта на едно лице за призованите да го наследят възниква алтернатива да придобият наследството му чрез приемане, или да се откажат от него.

Приемането е едностранен акт, с който наследникът обективира воля за придобиването на наследството, който съгласно чл. 48 от ЗН произвежда обратно действие от момента на откриването му и който се осъществява по реда на чл. 49, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗН – съответно изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като се вписва в особена за това книга, или мълчаливо – чрез действия на наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да встъпи в наследствените си права.

Регламентиран в чл. 52 от ЗН, отказът от наследството е едностранен, изричен и строго формален акт, извършван във формата по чл. 49, ал. 1 от ЗН, който изразява диаметрално противоположна позиция, като с обратна сила лишава отказалия се от възможност да се сдобие с наследствените активи и пасиви.

В чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗН е разписана процедура, при която районният съдия по искане на всеки заинтересуван, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него, като ал. 3 от същата норма изисква изявлението му да се впише в книгата по чл. 49, ал. 1 от ЗН. Чл. 51, ал. 2 от ЗН гласи, че ако в дадения му срок не отговори, той губи правото да приеме наследството.

При режима на чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които е обременено, съразмерно на наследствения си дял – изцяло или при условията на чл. 60, ал. 2 от ЗН – ограничено до размера на полученото наследство, ако са го приели по опис (в този смисъл Решение № 165/16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о.).

От представените доказателства се установява, че банката молител сключила със Н.

С. А., ЕГН: **********, Договор за кредит за текущо потребление от *******г., по силата на който му предоставила паричен заем в размер на 2 100, 00 лева срещу насрещните му ангажименти да възстанови разсрочено за 120 месеца заемната сума и да заплати възнаградителна лихва. След смъртта на кредитополучателя неговият законен наследник А.

Н. А., ЕГН: **********, изразил воля за приемане на наследството му в производство по ЧГД № 17727/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, но видно от Удостоверение изх. № *****/*******г., издадено от Община Пловдив, също починал на ******г.

Казаното легитимира правния интерес на кредитора да сезира съда с искане по чл. 51, ал. 1 от ЗН по отношение призования към наследяването му негов единствен универсален правоприемник в лицето на сина му Н. А. А., ЕГН: **********, който, редовно призован в открито съдебно заседание, насрочено и проведено на 01.04.2026 г., и надлежно известен за последиците по чл. 51, ал. 2 от ЗН, не се явява и в определения му на основание чл. 51, ал. 1 2 от ЗН срок не обективира воля по предмета на искането.

Предвид горното на основание чл. 51, ал. 2 от ЗН в особената книга на Районен съд – Пловдив по чл. 49, ал. 1 от ЗН следва да се впише констатацията, че наследникът Н. А. губи правото да приеме наследството.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга на Районен съд – Пловдив по чл. 49, ал. 1 от ЗН, че наследникът Н. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *******, ул. „******“ № ***, ет. ***, ап. ***, губи правото да приеме наследството на своя наследодател А. Н. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ******, ул. „******“ № ***, ет.**, ап. ****, починал на на *******г.

Решението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3