Решение № 23103 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23103 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110111713 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от ДРУЖЕСТВО срещу К. Н. К., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 306,91 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 494,50 лева за периода от 15.09.2022 г. до 11.06.2024 г., както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 54,23 лева за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 12,76 лева от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 36405/2024 г. по описа на СРС, 24-ви състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ 396287, находящ се в АДРЕС, било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца 1 процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се ответникът да е клиент за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Поддържа, че нормите на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни поради противоречие с правото на ЕС /Директива 2011/82/ЕС/.

Излага, че доколкото ЗЕ противоречи на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да се прилага. Оспорва ответниците да са подписали договор с ищеца за встъпване в облигационни отношения по доставка на ТЕ. Оспорва ищецът да е посочил място на продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС. Оспорва в процесния имот да има монтирани отоплителни тела.

Счита за недоказано обстоятелството ответникът да е приемал общите условия на ищцовото дружество. Оспорва общите условия да имат характера на нормативен акт, който да обвързва ответника без изричното му писмено приемане. Поддържа, че в ОУ има неравноправни клаузи. Сочи, че при липса на писмен договор по отношение на доставената топлинна енергия до потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка, уредена в чл. 62 ЗЗП. Счита за недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са индивидуализирани. Оспорва иска и по размер. Релевирано е възражение за погасителна давност. Оспорва се материалната доказателства сила на приложените частни документи, както и тяхната достоверна дата. Релевира се възражение за погасителна давност.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

2

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От съвкупния доказателствен материал се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. По делото е представен Нотариален акт за учредяване на правото на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти № 116, том I, рег.

№ 1180, дело 113.2005 г. на нотариус Елена Еленкова, рег. № НК 052, по силата на който ответникът К. К., наред с останалите съсобственици, учредява на ДРУЖЕСТВО правото на строеж върху дворно място с площ 857 кв. м. по скица, находящ се в гАДРЕС срещу задължението на ДРУЖЕСТВО да построи жилищна сграда в гореописания недвижим имот.

Съгласно п.2 вр. п.3, б .„Д“ от нотариалния акт учредителят К. К. след реализирането на правото на строеж ще придобие правото на собственост върху ап. 19, находящ се на III етаж 3 от сградата. Описаният имот съответства напълно с процесния. Този извод се подкрепя и от представеното по делото Заявление-декларация за откриване на партида, подадена от ответника на 15.01.2007 г., касаеща процесния недвижим имот.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, се установява, че ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението вещото лице и приобщените по делото фактури се установява, че за процесния период стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 3 333,21 лева. Съдът е обвързан от принципа на диспозитивно начало в гражданския процес (арг. чл. 6 ГПК), поради което следва да се произнесе единствено в рамките на твърдения от ищеца размер на вземането от 3 306,90 лева.

По данни на ФДР в ап.19 на ул.” Будапеща” № 38 през разглеждания период има монтиран един индивидуален апартаментен топломер и един водомер за топла вода. Поради липса на достъп за отчет за двата отчетни периода на абоната е начислена служебно изчислена ТЕ по реда на т.7.3.2. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС Приложение към чл.61, ал.1 към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, т.е. екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/.

Поради липса на достъп за отчет, на абоната е начислен служебен разход на битова гореща вода /БГВ/ по следния начин: За период 2021/2022г. - за начислена консумация на гореща вода по предишен отчет; За период 2022/2023г. - на база един потребител съобразно чл.69, ал.2,т.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., според който при липса на узаконен водомер в имота или достъп за отчет се начисляват по 0,14 куб.м. на един потребител за едно денонощие.

Сумите за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, са изчислени от ФДР на основание чл.143, ал.1 от ЗЕ от 2006г. Изчисленията са извършени по т.7.2. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС - Приложение към чл.61, ал.1 към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Според заключението на вещото лице пълният отопляем обем на имота е 212,37 м 3 с включени 36,22 м 3 припадащи се части от общите части на сградата. Енергията за сградна инсталация е начислена на абоната за пълен отопляем обем по смисъла на ЗЕ - 212 м3.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Процесният период е от 05.2021 г. до 04.2023 г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.06.2024 г. Съгласно чл. 33 от ОУ изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което 4 процесните задължения за заплащане на доставената топлинна енергия не са погасени по давност, т.е. възражението е неоснователно.

Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92).