Решение № 1260 от 03.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. Варна, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110113446 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба от ищеца ИВ. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат от АК Варна - В. С., със съдебен адрес: *** и чрез адв. Н.П. от ВАК, със съдебен адрес: ***, против ответницата Д.

И.а С. П., ЕГН ********** с адрес: ***.

Исковата молба е с правно основание на предявения иск чл. 109 ЗС.

Отправеното до съда, уточнено по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, е следното искане:

Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъдена ответницата Д. П. да преустанови неоснователното си въздействие върху следните части от процесния имот - АПАРТАМЕНТ ***: спалня с площ от около 16 кв.м. , както и ползването на общите обслужващи помещения -антре, баня - тоалетна, кухня -трапезария и две тераси и прилежащо избено помещение ***, да бъде осъдена да освободи посочените помещения на процесното жилище, както и ползването на общите обслужващи помещения, с което да преустанови действията си, с които нарушава правото на И.С. на собственост върху ½ идеална част от процесния имот и на спокойно владение, ползване и разпореждане на притежаваната от него ½ ид.ч. от имота , а именно: самостоятелен обект на собственост /СОС/ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 98 /10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР , засягащо самостоятелния обект - от 21.05.2021 г., с адрес на имота гр.Варна, р-н „***“, п.к.9000, ***, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива - едно, с площ по документ за собственост 59,55 кв.м., прилежащи 1 части - *** - 8,74 кв.м., 9,5998 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж: ***.*, ***.*, под обекта: ***.*,***.*, ***.*, ***.*, ***.*, над обекта: ***.*, на основание чл.109 ЗС.

Обективирано е и искане в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Исковата си молба ищеца основава на следните правно релевантни фактически твърдения, въз основа на които е сезирал РС Варна с избраната форма на искова защита:

И.И. твърди, че с ответницата Д. И.а С.- П. са баща и дъщеря , както и че живеят в ***, како в същото жилище живеела и съпругата на ищеца и майка на ответницата К. И.а както и Е. П. - внучка на ищеца и дъщеря на ответницата .Ищецът сочи, че е собственик на процесния имот, притежаван от него в режим на СИО със съпругата му Кр. И.а, като отправя искането ответницата да бъде осъдена да му предаде владението върху целия имот, чрез освобождаването му. Твърди се че Ив. И. и Кр. И.а в режим на СИО придобили на 13.10.1999 г. по силата на договор, обективиран в нотариален акт, правото на собственост върху процесния СОС находящ се на посочения по -горе адм. адрес в гр. Варна, представляващ апартамент *** със застроена площ от 59,55 кв.м., състоящ се от : антре, спалня, баня -тоалетна, дневна , кухня - трапезария и две тераси при съответните граници и прилежащо избено помещение ***, както и 9,5298% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Имотът бил закупен с изключителния принос на ищеца от получени трудови възнаграждения. Същият този имот бил закупен недовършен, като ищецът сам положил труд и вложил финансови средства, без помощта на никой от семейството му, вкл. и от съпругата си, като шест месеца работил за привеждането на апартамента във вид, годен за обитаване - замазка, шпакловане, монтиране на мивки и шкафове, цялостно обзавеждане

Ответницата, твърди ищецът още в сезиращата съда искова молба, че ползвала всички помещения в имота, освен дневната, която била с площ от около десет квадратни метра.Ив.И. твърди, че е лишен от пълноценното ползване на апартамента *** от общо 68,29 кв.м. - площ представляваща сбора от площта на апартамента и избата. Твърди се още в исковата молба, че между ищеца и ответницата не е налице договорно правоотношение за наемане на имота. На следващо място в исковата молба ищецът е изложил твърдения затова, че през 2013 г. ответницата, омъжена за хърватски гражданин, се завърнала в РБ и се наставила в неголемия апартамент на родителите си, нарушавайки спокойния йм живот и установеното от десетки години разбирателство между родителите й, като оказала все поголямо вмешателство в отношенията между родителите си , станало причина след петдесет години брак да стигнат до развод, делото по което било висящо.

Твърди се също така , че било водено и гражданско дело № 1680/ 2020 по описа на ОС Варна за поставяне под запрещение на ищеца, като са цитирани части от свидетелските показания на Кр. И.а, дадени по посоченото дело пред ОС Варна на 28.10.2020 г., че от 2013 година започнали проблемите .Този факт ищецът намира, че не е случаен, т.к. именно тогава ответницата се настанила в жилището на И.и. Отделно от горното ищецът е цитирал 2 и показания на ответницата дадени пред ОС Варна, като счита че от тях се извежда извод, че последната е започнала да се държи заповеднически към баща си , да му държи сметка, проявявала към баща си арогантно отношение, вербална агресия, заплашвала го ще му събере багажа и ще го изгони., претендирала тя да преценява и да налага мнението си:

„колко са наложителни тези ремонти, има ли финансова облага от тези ремонти, колко да необходими на баща й и нещата, които той пазарува, защо баща й купува нещо без някой да му е поискал това, да носи ли баща й памперси, при положение че няма такава лекарска препоръка„.

Наведени са твърдения в исковата молба и за това, че ищецът е 80 - ет годишен, инвалид, със 100 % НТР, с отстранен заради заболяване стомах ,дори искал да ползва с предимства тоалетната в собствения си дом, вместо да носи памперси, като цитира част от показанията на Д. П. ,дадени пред ВОС.

Ищецът подчертава в исковата молба, че бил принуден да чака за достъп до тоалетната в собствения си ,пренаселен дом , като внучката му често прекарвала по 30 минути в санитарното помещение. Делото за поставяне на ищеца под запрещение, сочи още ищеца, че приключило неуспешно за инициаторите му, като разкрило на И. колко безжалостни били и докъде били готови да стигнат дъщерите му в стремежите си да разполагат с имотите, които инвестирал цял живот, с честен труд.

Ищецът е заявил още в исковата си молба, че изпитва емоционален стрес и душевно страдание от случилото се, както и че здравословното му състояние се влошавало, подложен бил на психически и битов тормоз ежедневно.

На четвърто по ред място, в исковата си молба, ищецът е посочил, че към момента в жилището му било създадено състояние, пречещо на ищеца за упражнява правото си на собственост. Съжителството му с ответницата Д.П. и нейната дъщеря безспорно нарушавало правото на собственост на ищеца, който бил заставен да търпи едно неправомерно действие от страна на ответницата по отношение на правото на собственост на И. върху апартамента .Д. П. възпрепятствала и сестрата и племенника на ищеца да посещават собствения му дом .Така ищецът, въпреки ,че живеел в едно жилище с дъщеря си П. и съпругата си , на практика бил изолиран от същите, лишен от всякаква подкрепа и грижа от тяхна страна, сам се грижел за здравето си ,сам си готвел храна, сам ходел на лекар, сам си купувал лекарства ,сам си купувал храна , сам си готвел и се хранел, затворен в стаята си , дори заключвал стаята си ,т.к. се страхувал от близките си , особено от дъщеря си П. . Ищецът сочи още, че не може спокойно да ползва никое помещение от имота си, освен една стая , а в последно време здравето му се влошило а и поради отстранения стомах имал специфични нужди. Особено затормозявало и унизявало ищеца факта, че бил лишен от възможността да съблюдава предписания му хранителен режим и лична хигиена ,от възможността свободно да ползва дома си ,кухнята , санитарното помещение и пералнята (последната лично закупена от него) .Ищецът е заявил още в исковата си молба, че е лишен от подкрепа на близките си, има желание да ползва помощта на социален асистент или да наеме човек, който да полага грижи за него, но няма възможност предвид притесненията 3 които търпи от присъствието на ответницата - негова дъщеря , както и на внучката му дъщеря на ответницата .

На пето място в исковата молба ищецът е посочил, че обитаването на процесния имот от отв.П. пряко ограничавало, смущавало и пречело на пълноценното и безпрепятствено ползване на имота по предназначение и съобразно обема на правото на собственост на ищеца.

Ищецът е конкретизирал, че дори не желае присъствието на ответницата в имота, поради което в качеството си на собственик на жилището и отправил писмена покана да освободи имота му в дадения й срок, но П. не предприела действия в отговор на поканата и продължила да живее в имота , без да има правно основание.

Отказът на ответницата да напусне имота , обобщава в исковата си молба ищеца, че му пречи спокойно да владее имота , да го ползва и да се разпорежда със жилището си .

Противоправните действия , с които ответницата нарушавала правото на собственост на ищец,според ищеца, били извършени и поддържани от ответницата до настоящия момент, а и нямало причина и нищо не налагало Д.П. да живее в имот, собственост на родители й . Въпреки , че в продължение на седем - осем години и до скоро ищецът го правел, пояснява същия, че нямал задължението да търпи смущаващото присъствие на ответницата в дома си , да осигурява подслон и да плаща режийните разходи на пълнолетната си и трудоспособна дъщеря , която имала в З. собствени имоти апартамент, гараж и бар, който отдавала под наем. Твърди се, от И.С., че нямал задължение и към внучката си Е. П., която си имала родители и обгрижването й било задължение на последните.

В резултат на изложеното по-горе в сезиращата съда искова молба, ищецът е извел извода, че за него е налице правен интерес за сезиране на съда с иска по чл.109 ЗС, желаейки ответницата да бъде осъдена да извърши определено незаместимо действие - да освободи процесното жилище и да преустанови действията си, с които нарушава правото на И.С. на спокойно владение, ползване и разпореждане с имота си.

В уточнителната си молба от 14.10.2021 г. / л.49 / ищецът е изпълнил дадените му от съда указания, сочейки ЕГН на ответницата; конкретизирайки че към момента е собственик на една втора идеална част от процесния имот, а другата половина от имота е собствена на съпругата му К. И.а, както и че съпрузите И. и К. И.а са придобили чрез покупка имота на 13.10.1999 г. по време на сключения на 1.12.1990 год. граждански брак. На трето място в уточтителната си молба ищецът е описал имота по площ, идентификатор, граници по действащата КККР на гр. Варна, а на четвърто място е посочил отново, че предявения от него негаторен иск е по чл.109 ЗС, т.к. ответницата не била отнела владението на ищеца върху имота. Ищецът твърди и че към момента на подаване на уточнителната молба живее в процесното жилище , както и ответницата.Искането на ищеца е ответницата да освободи процесното жилище - да престане да живее в него заедно с ищеца, т.к. присъствието й и към момента смущавало правото му на собственост и на спокойно и пълноценно ползване на имота според предназначението му. На предпоследно място в уточнителната молба ищецът 4 е прецизирал петитума на иска, обективирал е искане за присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски, вкл. и за адвокатски хонорар ,повторил е искането си съда да определи дължимата се държавна такса, както и всички книжа да му се връчват чрез съдебния адресат - адвокат Н.П. на адрес - ***.В последната уточнителна молба от дата 27.10.2021 г. ищецът ,чрез адв. Н. П. е представил доказателства за заплатена държавна такса по сметка на РС Варна и прецизирал втори път петитума на иска си.