Определение № 2457 от 01.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2457 гр. София, 01.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502531 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Й. Н. К. от гр.София против Определение № 8334/30.05.2024 г., постановено по гр.д. № 846/2022 г. по описа на СГС, ГО, с което производството по цитираното дело е прекратено, поради недопустимост на предявения иск, на осн.чл.130 ГПК.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищцата и наличието на процесуалните предпоставки за това, както и поради неговата необоснованост.

Поддържа се след предявяването на исковата молба от страна на жалбоподателката ищец първоинстанционният съд да е извършил проверка на редовността на молбата, както и на допустимостта на предявения иск, като ги е счел да редовна и допустим и е разпоредил извършването на последващи съдопроизводствени действия.

Такива били извършени и вместо да се произнесе с решение по същество, СГС постановил обжалваното определение, приемайки предявеният иск за недопустим.

Действайки по гореописания начин първоинстанционният съд нарушил съдопроизводствените правила, от една страна. От друга, като приел, че предявеният иск бил недопустим, същият не извършил цялостна проверка на приобщените по делото доказателства, установяващи ищцата да е изпълнила всички договорености по предварителния договор за покупко-продажба.

По изложените подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания като правен резултат се иска отмяната му.

От ответниците по предявения иск в хода на първоинстанционното производство отговор по частната жалба са подали „Лено“АД, чрез адв.Ц. К. от САК, Х. Д. С., чрез адв.Н.

Ц. от САК и В. К. лично. В първите два се поддържа неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното определение, а в отговора на К., че изложените в нея доводи са 1 основателни.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от лице с надлежна процесуална легитимация – ищец по делото, чиято искова молба е върната, поради недопустимост на предявения с нея иск, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В него съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

При спазване на тези указания настоящият състав на въззивната инстанция приема първоинстанционният съд да е действал в съответствие с установените съдопроизводствени правила и при правилно приложение на относимия материален закон, което сочи на неоснователност на частната жалба.

Задължение на съда е, в който и да е момент от развитието на производството по делото, да следи за наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск, както и за отсъствието на отрицателните такива.

Проверка в горната насока съдът дължи в хода на целия процес и като е осъществил такава в настоящия казус, макар след приключване на устните състезания по делото, но преди постановяване на крайния му съдебен акт, СГС не е нарушил съдопроизводствените правила така, както се поддържа от частната жалбоподателка.

Тези действия на съда са извършени в изпълнение на установените от процесуалния закон негови задължения да следи за наличието, респ. - отсъствието на всички абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск, като няма пречка темпорално същите да се осъществят и след приключване на устните състезания по делото, но преди постановяване на крайния акт на съответната съдебна инстанция.

За изчерпателност следва да се посочи, че фактите и обстоятелствата, имащи отношение към установяване на коментираните предпоставки в случая са били уточнявани от ищцата /по указания на съда/ допълнително и в хода на процеса /уточнителната молба и приложенията към нея от 09.10.2023 г./, което обстоятелство допълнително е станало причина за установяване на релевантните обстоятелства в по-късен момент от развитието на процеса.

Така във връзка с последните безсъмнено е по делото /този факт и не се оспорва с частната жалба/, че ищцата-жалбоподател е предявила в условието на субективно пасивно съединяване против общо четиримата ответници - три физически лице и търговско дружества, отрицателният установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК. При твърдения, че се същата притежава недвижим имот - апартамент имот, изнесен на публична продан от ЧСИ А. Б. по изп.д. №20188500400986 въз основа на влязло в сила съдебно решение на 20.02.2020 г., постановено в производство по чл.19, ал.3 ЗЗД, инициирано през 2019 г., както и че същият имот е бил ипотекиран от В. В. К. и неговата съпруга В. Л. К. като обезпечение за парично вземане на „Лено“ АД, ЕИК 203217465 /с предишно фирмено наименование „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД/, като ипотеката е била вписана на 11.12.2017 г., изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск, се явява обоснован и правилен.

Съобразно задължителните указания, дадени в т.4 от ТР № 3/2013 г. и скът по чл.440 ГПК е уреден като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес, като наличието на такъв винаги се преценява конкретно, 2 въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства.

Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия, което може да бъде както правото на собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се погаси след извършването й.

Освен това законът е очертал и активнат легитимация на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнието.

Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.

Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.

В случая ищцата изрично е посочила в исковата молба, а ангажираните от страните писмени доказателства по делото категорично установяват, че към момента на предявяване на иска - исковата молба е постъпила в СГС на 27.01.2022 г., принудителното изпълнение върху вещта е било приключило с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2020 г. по изп.д.№ 986/2018 г. по описа на ЧСИ Б., а лицето, на което имотът е бил възложен - ответникът по иска Х. С., е бил въведен във владение с протокол от 19.08.2021 г.

Следователно и наличието на посочената отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск по чл.440 ГПК от частната жалбоподателка е безсъмнено установено, а наличието му обосновава извод за недопустимост на предявения иск.

На отделно основание правилно и в съответствие с константната практика на касационната инстанция първоинстанционният съд е съобразил, че когато ищецът твърди да е собственик на вещ, върху която е насочено принудителното изпълнение, но това принудително изпълнение е инициирано от взискател - ипотекарен кредитор, вписал ипотека върху имота преди придобиването му от ищеца, то за последния липсва правен интерес от иска за установяване, че длъжникът не е собственик на вещта.

Това е така, защото при изяснения по-горе характер на иска по чл.440 ГПК, при вписана ипотека придобивната сделка приобретателят ищец няма правен интерес от предявяването на такъв иск, независимо дали е в държане на имота или не, т.к. с него собствеността му върху имота, предмет на принудително изпълнение не се оспорва. В хипотеза като процесната правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената преди придобиването в собственост от ищеца по делото ипотека върху имота, предмет на изпълнението, т.к. противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекиран имот се определя от поредността на вписванията /арг. от чл.115 ЗС/.

При условие, че върху имота има вписана ипотека /в случая договорна такава, вписана на 11.12.2017 г./ преди придобиването му от ищеца /влязло в сила съдебно решение по конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД на 20.02.2020 г./, то ипотекарният кредитор има 3 право да се удовлетвори от цената му, независимо че към момента на принудителното изпълнение имотът вече не принадлежи на неговите длъжници. Това негово право не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената ипотека върху имотите преди придобиването на собствеността им от ищеца.

В обобщение на изложеното следва в случая да е налице и отсъствие на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск то чл.440 ГПК в лицето на ищцата-жалбоподател, а именно - правен интерес от предявяването му.

Като е извел идентични правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8334/30.05.2024 г., постановено по гр.д. № 846/2022 г. по описа на СГС, ГО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4