Решение № 51 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508308 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20034270/05.05.2022г. по гр.д. № 13863 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 71-ви състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД, че А. Л. Т., ЕГН ********** с адрес за призоваване гр. София, ж.к. ******* дължи на Е.М.“ЕООД, ЕИК ******* със съдебен адрес: адв. В., гр. София, ул. ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 01.08.2018г, до изплащането й , представляващи неплатена главница по договор за кредит № FL342603/03.01.2008г. , сключен с Юробанк България“АД , вземането по който е прехвърлен с договор за цесия от от 18.01.2016г. на Е.М.“ЕООД , което вземане е за главница цялата в размер на 13 577,76лв. ; сумата от 1000лв. , представляваща непогасена по давност договорна лихва в общ размер от 1147,91лв. За периода от 03.08.2015г. До 03.01.2018г. / за периода преди 01.08.2015г. вземането за възнаградителна лихва е погасено по давност/ , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 50620 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, като А.

1

Л. Т., ЕГН ********** е осъден да заплати на Е.М.“ЕООД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 300лв. съдебни разноски по исковото дело и сумата от 100лв. съдебни разноски по заповедното дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№25041868/26.05.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете А. Л.

Т., ЕГН ********** , в частта, в която исковете са уважени . Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че клаузите по чл. 1, ал.2 и ал. 3; чл. 2, ал.1 и ал.2; чл. 7, ал.2 и ал. 3; чл. 14, ал.2 и ал. 3; чл. 15, чл. 18, ал.1, изр. Последно; чл. 19 от договора за кредит били неравноправни, но за същото районният съд не се бил произнесъл и не бил съобразил.. Тези клаузи не сочели кой договор се рефинансира, точната сума за рефинансиране, предвиждали възможност банката едностранно да променя базовия лихвен процент и да изготвя нов погасителен план без да уведомява кредитополучателя, не бил представен запис на заповед с отбелязване за извършените плащания. Разпоредбата на чл. 15 от договора предвиждала обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми при неплащане, повишавайки лихвата без да уведоми длъжника било постигнато неплащане на новите вноски, банката не обявила задълженията за предсрочно изискуеми. Не бил уведомен за прехвърлянето на вземането. По договора платил 19277,16лв. До 30.11.2015г. Лихвата била увеличена едностранно от банката 4 пъти без да има ясни критерии и методика за същото. Районният съд не се бил произнесъл по възражението му за прихващане със сумата от 292лв. месечно, които плащал на банката, а не на колекторската фирма..

Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ищец Е.М.“ЕООД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Посочило е, че с получаване на исковата молба и приложеното към нея уведомление длъжникът бил редовно уведомен за договора за цесия.

Възражението за недължимост на суми поради погасителна давност било неоснователно, срокът на същата за главницата била 5 години, началният момент бил изискуемостта на цялото задължение, тосет 03.01.2018г.

Претендирало е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2006298/08.03.2019г. , уточнена с молба от 18.12.2019г. на Е.М.“ЕООД, ЕИК ******* срещу А. Л. Т., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 4 и сл. от Закон за потребителския кредит /2006г., отм /, чл. 99 и и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че А. Л. Т., ЕГН ********** дължи на Е.М.“ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва:сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 01.08.2018г, до изплащането й представляващи неплатена главница по договор за кредит № FL342603/03.01.2008г. по вноски с падежи от 03.01.2015г. до 03.01.2018г. , сключен с Юробанк България“АД вземането по който е прехвърлен с договор за цесия от от 18.01.2016г. на Е.М.“ЕООД; сумата от 1000лв. , представляваща непогасена договорна лихва за периода от 01.08.2015г. до 03.01.2018г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 50620 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило е, че по договора сключен с банката ответникът получил кредит от 20 000лв., уговорена била възнаградителна лихва, задълженията по този договор следвало да се погасят на 120 месечни вноски от по 292,75лв.. По този договор непогасена главница била 13 577,76лв., а непогасена договорна лихва била 7091,79лв., падежът на последната погасителна вноска по договора бил настъпил на 03.01.2018г. С договор за цесия от 18.01.2016г. Банката прехвърлила на ищеца вземанията по договора, за което до длъжника било изпратено уведомление, върнало се като непотърсено. Период на вземанията за главница и за възнаградителна лихви бил от 03.01.2015г. До 03.01.2018г.

Ответникът А. Л. Т., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че нямало редовно уведомяване за договора за цесията извънсъдебно, авторът на уведомлението нямал пълномощия за същото. Договорът за кредит не сочел за рефинансиране на кой договор се предоставя кредита, нито сумата за рефинансиране, което правело договора недействителен.

Не било установено, че вземанията по процесния договор са прехвърлени, нямало валиден договор за цесия и валидно уведомяване. Към момента на сключването на договора за цесия не бил изтекъл срок на договора за кредит Задълженията били погасени по давност. Плащал вноски по договора за 3 кредит и изплатил задълженията си преди прехвърлянето на вземанията, поради което и не дължал същото на ищеца. Поискал е да се прихванат плащанията направени на банката с претенциите от на ищеца. Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 50620/2018г на СРС, съгласно което по заявление вх. №

3061047/01.08.2018г. е издадена заповед за изпълнение , с които е разпоредено А. Л. Т., ЕГН ********** да заплати на Е.М.“ЕООД, ЕИК ******* сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 01.08.2018г, до изплащането й представляващи неплатена главница по договор за кредит № FL342603/03.01.2008г. цялата неплатена главница в размер на 13577,76лв, сумата от 1000лв. , представляваща непогасена договорна лихва цялата лихва в размер на 7091,79лв. за периода от 03.01.2008г. До 03.01.2018г. , както и съдебни разноски от 100лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 09.01.2019г. , на 22.01.2019г. е подал възражение, на 11.02.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 08.03.2019г.

По делото е приет договор за банков кредит №№ FL342603/03.01.2008г. и погасителен план, носещи подпис за страните по него, молба за предоставяне на кредита, декларация, съгласно които

Юробанк

Бъргария“АД се е съгласило да предостави на А. Л. Т. банков кредит от 20 000лв. за рефинансиране съществуващ дълг и текущи нужди към Юробанк България“АД, която съгласно чл. 2 от договора се превежда по конкретна банкова сметка *******, по същата се превежда и сумата за текущи нужди, но същата може да усвои само след погасяване на задълженията по договора, за рефиннасиране на който се сключва договора за кредит. Съгласно чл. 3 от договора кредитополучателят дължи заплащане на договорна лихва в размер на базовия лихвен процент, увеличен с 4,25%, общо към сключване на договора – 13,96%. Съгласно договора задълженията се плащат на 120 месечни вноски с падеж 3-то число на месеца от по 292,75лв., краен срок е 03.01.2018г. Съгласно чл. 3, ал. 4 и чл. 7, ал.2 от договора банката може да променя базовия лихвен процент едностранно при съществени промени в пазарните условия, свързани с колебания/изменения на борсовия курс/индекс 4 и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и други, като банката променя едностранно погасителния план, за което банката уведомява длъжника по реда на чл. 19 от договора –писмено на адреса, посочен в договора, като за уведомяване се счита достигането на изявлението до посочения адрес. Съгласно чл. 9 от договора при забава на плащанията се дължи законната лихва за забава.

Съгласно чл. 14 от договора за обезпечаване на задълженията кредитополучателят издава запис на заповед.

Съгласно чл. 15 от договора при неизпълнение на задължение по договора в срок и изцяло задълженията по договора стават изискуеми предсрочно.

Съгласно чл. 18 от договора банката може да прехвърли вземанията си на 3ти лица, за което уведомява кредитополучателя. В погасителния план към договора е посочено че главница е 20 000лв., а възнаградителна лихва е 15130,52лв. За периода от 03.01.2015г. До 03.01.2018г. По погасителен план при сключването на договора главница е 1881,49лв., възнаградителна лихва е 8942,79лв.

Приет е запис на заповед издаден на 03.01.2008г. pа 20 000лв. r лихва от 12,50%от дата на издаването му издаден в полза на Юробанк България“АД със срок за предявяване 03.02.2018г.

Прието е извлечение от сметка, съгласно която на 03.01.2008г. По банкова сметка на А. Л. Т. посочена в договора за кредит е постъпила сумата от 20 0000лв.

Приет е договор за цесия, пълномощно, писмо , съгласно които Юробанк България“АД е прехвърлило на Е.М.“ЕООД вземанията си по договор FL342603/03.01.2008г. По който към 31.12.2015г. Неплатена главница е 13 577,76лв.; неплатена договорна лихва е 7091,79лв., краен падеж е 03.01.2018г., с пълномощно от 18.01.2016г. валидно до 31.01.2021г. Банката е упълномощила Е.М.“ЕООД да уведоми длъжниците за цесията, на 24.06.2018г. Е.М. „ЕООД като пълномощник на банката е съставило изявление до ответника за извършената цесия, като това уведомление е съставено от адвокат В. от Адвокатско дружество „В. и партньори“, което съгласно пълномощно от 03.06.2013г. е упълномощено от Е.М.“ЕООД да съставя такива уведомявания. Прието е известие за доставяне, съгласно което изпратеното писмо до ответника на адреса, посочен в договора за кредит, се е върнало като непотърсено.

5

Приета е служебна бележка, издадена от ищеца, съгласно която след дата на цесия -18.01.2016г. при Е.М.“ЕООД не са постъпвали сучи за погасяване на задължения по кредита.

Приети са извлечения от сметка *******, съгласно които по договора са постъпвали суми до 30.11.2015г.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и справки от счетоводството на банката и на ищеца е посочило, че за нуждите на договора била открита банковата сметка, посочена в него и на 03.01.2008г. Тази банкова сметка била заверена със сумата от 20 000лв. Посочило е, че за периода от сключването на договора до 17.01.2016г. Възнаградителна лихва била увеличавана 4 пъти от банката – на 03.06.2008г. Била увеличена на 13,25%; на 02.09.2008г. Била увеличена на 14%; на 03.11.2008г. Била увеличена на 15,25% и на 03.07.2011г. Била увеличена на 15,70%. Посочило е, че за периода до 15.01.2016г. По първоначалния погасителен план задълженията били общо 17823,73лв., начислена била лихва за забава до 18.01.2016г. В размер на 2502,84лв. По договора ответникът платил на банката общо 17 045,99лв., но към сключване на договора по сметката имало 2231,17лв. И така общата сума за погасяване на задълженията по договора била 19 277,16лв. Тази сума била отнесена от банката за погасяване на главница от 6422,24лв; за договорна лихва 12853,59лв.; за лихва за забава 294,23лв. Нямало плащания по сметка на Е.М.“ЕООД. В таблицата за платените суми вещото лице е посочило, че плащания са извършвани нередовно, като от месец май 2012г. Освен че не са били на уговорения падеж са били и в размери по-малки от уговорената при сключването на договора погасителна вноска. Непогасена лихва за просрочие към 18.01.2016г. Била 2 208,61лв.