Решение № 1047 от 19.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Г. при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Г. Търговско дело № 20231100900859 по описа за 2023 година

Предявен e иск с правна квалификация чл. 145 от Търговския закон /ТЗ/.

Ищцовото дружество „А.****Р.” ООД твърди, че ответницата - А. Л. С. /със стара фамилия Й./, е бил избрана за негов управител и е вписана като такава в търговския регистър при Агенция по вписванията. Посочва, че в периода от 11.01.2017 г. до 01.02.2017 г. ответницата, в качеството си на управител на дружеството, е сключил дванадесет договора за заем с физическото лице А.С.А., по силата на всеки от които последното лице, като заемодател, е предоставило на „А.****Р.” ООД, като заемател, за временно ползване парични средства в размер на 9 000 лв. Във връзка с тези договори ответницата извършила и действия по издаване на записи на заповед, по които издател е ищцовото дружество. Тези сделки са извършени без знание на съдружниците и без да е взето решение от върховния орган на дружеството за това, като към момента на тяхното сключване дружеството не е имало финансова необходимост да получава каквито и да било парични средства за ползване от трети лица. Ищецът заявява, че с оглед на това не е налице причина да бъдат сключени описаните сделки. По договорите за заем е уговорен кратък срок за връщане на предоставената в заем сума, което е дало възможност на заемодателя лесно и бързо да се сдобие с изпълнителен лист за събиране на вземанията си в рамките на образувано заповедно производство. Ищецът твърди, че заемодателят А.А. е свързано лице с ответницата, тъй като е бил вписан като управител на „А.****Р.” ООД преди нея. Сочи, че в резултат на тези действия, извършени от ответницата, в тежест на дружеството са възникнали парични задължения към лицето А.А., за погасяване на които от патримониума му са излезли парични средства в размер на 107 245, 14 лв. Това представлява причинени вреди за дружеството под формата на претърпени загуби, за обезщетяване на които 1 отговорност носи ответницата. Поради изложеното ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 107 245, 14 лв., представляваща причинените на „А.****Р.” ООД имуществени вреди в резултат на нарушенията на задълженията на управителя, произтичащи от органното правоотношение, които вреди представляват претърпени загуби, изразяващи се в стойността на паричните средства, които са разходвани за погасяване на задълженията, възникнали за дружеството по сключени в периода от 11.01.2017 г. до 01.02.2017 г. дванадесет договора за заем и издадени дванадесет записи на заповед, които сделки са извършени без наличие на каквато и да е необходимост и без на управителя да е възложено да ги сключи с решение на върховния органа на „А.****Р.” ООД. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответницата - А. Л. С. /със стара фамилия Й./, оспорва предявения иск. Твърди, че не е причинила описаните в исковата молба вреди на дружеството „А.****Р.” ООД. Посочва, че тези вреди са в причинна връзка с поведението на избрания след нея управител Р.К., който не е предприел действия да изпълни в срок задълженията по сключените договори. Прави възражение за погасяване на правото на иск по давност. Поради изложеното ответницата моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При съобразяване на твърденията на ищеца, направени в обстоятелствената част на исковата молба и на заявения с нея петитум, съдът намира, че е сезиран с иск за ангажиране на отговорността на ответника за вреди по чл. 145 ТЗ.

В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която произтича от съществуващите между него и дружество с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското дружество решение да се предприемат действия за ангажиране на имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното правоотношение между него и дружеството. Само върховният орган на юридическото лице – търговец, който в дружество с ограничена отговорност е общото събрание на съдружниците, има правомощието по закон да прецени дали да търси обезщетение за причинени от действията на управителя имуществени вреди или да го освободи от отговорност за извършените от него действия, включително такива, които са противоправни и от които са причинени вреди на търговското дружество. Тези правомощия на общото събрание на съдружниците в ООД произтичат от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ. Ето защо и наличието на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-ищец по чл.

2

137, ал. 1, т. 8 ТЗ представлява специална абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения срещу управителя иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ, за която съдът следи служебно. В този смисъл се е произнесъл ВКС по реда на чл. 290 ГПК Решение № 152 от 13.01.2017 г., постановено по т. д. № 2795/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 129 от 02.09.2016 г., постановено по т. д. № 1002/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 115 от 27.11.2012 г., постановено по т. д. № 61/2011 г. по описа на ВКС, II т.о.

От представения по делото протокол от 21.04.2021 г. се установява, че на 21.04.2021 г. от общото събрание на съдружниците в „А.****Р.” ООД е взето решение по т. 1 от дневния ред да бъде предявен иск срещу освободения управител А. Л. Й., която към момента е с фамилия С., за ангажиране на отговорността му за претърпени от дружеството вреди, които са в резултат от извършени от него действия. В подадения в производството писмен отговор ответникът възразява, че общото събрание, на което е прието посоченото решение, не е редовно свикано, тъй като единият от съдружниците в дружеството не е получил покана за това, поради което и решението е порочно. Този порок по своята същност прави приетото от общото събрание решение незаконосъобразно като противоречащо на предвидените в закона и устава правила за свикване, но не го прави нищожно предвид задължителните указания по приложение на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Незаконосъобразните решения на общото събрание на съдружниците са отменяеми и защитата срещу тях може да се осъществи само по реда на чл.

74 ТЗ чрез предявяване на конститутивен иск пред съда за тяхната отмяна в предвиден в закона преклузивен срок за това и само от конкретно посочени в закона лица, които са членовете на дружеството. Това обаче не може да стане чрез позоваване на съществуващи нарушения по приемане на решенията с възражение срещу предявен иск във висящ процес, направено след изтичане на законоустановения преклузивен срок и от лице, което няма качеството на член на дружеството, каквато е ответницата, която не е имала качеството на съдружник към датата на провеждане на общото събрание, на което е взето решението за ангажиране на отговорността като управител. По делото не се твърди и не се представят доказателства, от които да е видно, че пред съда е предявен иск за отмяна като незаконосъобразно на решението на общото събрание на съдружниците в „А.****Р.” ООД, прието на 21.04.2021 г., за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя, както и че такъв иск е уважен. С оглед на това и предвид факта, че ответницата изобщо не е сред лицата, които могат да атакуват пред съда незаконосъобразно решение на върховния орган на ищцовото дружество, то настоящият съдебен състав не може да се произнася по въпроса за това дали съществуват сочените от ответницата пороци, правещи решението от 21.04.2021 г. незаконосъобразно и следва да зачете неговите правни последици, които се изразяват в това, че от общото събрание на съдружниците на търговското дружество „А.****Р.” ООД е прието решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ да бъде ангажирана по съдебен ред отговорността на управителя А. Льохнева за обезщетение за причинени от нейни действия имуществени вреди на дружеството.

В решението, прието от върховния орган на ищцовото дружество, не е 3 конкретизирано в какво се състоят противоправните действия на ответника, извършени в изпълнение на задълженията му като управител, но е посочено, че вредите, които са настъпили от тях са свързани с осъдителни съдебни решения, постановени по предявени от физическото лице А.С.А. срещу дружеството искове, които са квалифицирани по норми от ТЗ, които уреждат издаването на запис на заповед и изпълнението на задълженията по тази едностранна сделка. В исковата молба при описване на правопораждащите факти по отношение на предявеното в процеса вземане за получаване на обезщетение на основание чл. 145 ТЗ ищецът също сочи, че това са действия на управителя по издаване на записи на заповед в полза на физическото лице А.С.А. във връзка със сключени от управителя договори за заем. Освен това в исковата молба се твърди, че дружеството „А.****Р.” ООД е осъдено с влезли в сила решения да изпълни описаните сделки, сключени от управителя А.

Й.. При съпоставяне на фактите, посочени в решението на общото събрание на съдружниците на „А.****Р.” ООД, с оглед на които е прието да се ангажира отговорността на освободения управител Й., и фактите, на които се основава искът по чл. 145 ТЗ срещу това лице, съдът намира, че те съвпадат. Това означава, че по делото е доказано, че от върховния орган на дружеството-ищец, преди сезиране на съда, е прието решение да бъдат предприети действия за ангажиране на имуществената отговорност на бившия управител А.

Л. Й. за причинените на дружеството вреди, които са предмет на предявения иск по чл. 145 ТЗ, което означава, че е налице специалната абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост.

След като предявеният в процеса осъдителен иск е допустим, съдът следва да го разгледа и да се произнесе по неговата основателност като отговори на въпроса дали по делото се доказва да са се осъществили всички елементи от фактически състав, при който възниква отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ, които са следните: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.

При извършена от съда служебна справка по партидата на „А.****Р.” ООД в търговския регистър, се установява, че считано от 23.12.2014 г. до 07.03.2017 г. ответницата А. Л. Й. /с ново фамилно име С./ е вписана като управител на търговското дружество.

Следователно това лице е правният субект, в тежест на който за посочения период от време са възникнали задълженията за извършване на действия по управление на дейността на „А.****Р.” ООД, и който носи отговорност по чл. 145 ТЗ при тяхното неизпълнение.

В исковата молба като правопораждащ вземането на ищеца за получаване на обезщетение за вреди факт се сочи следното действие, което е извършено от ответника А. Л.

Й. в качеството на управител на увреденото дружество, а именно действията по подписване от името и за сметка на дружеството в периода от 11.01.2017 г. до 01.02.2017 г. на дванадесет договора за заем с физическото лице А.С.А., по силата на които последният, в качеството му заемодател, е предоставил на „А.****Р.” ООД за временно ползване парични средства, както и действията по издаване от името и за сметка на дружеството на записи на 4 заповед, обезпечаващи изпълнението на задълженията по тези договори за заем. С оглед на това съдът трябва да се произнесе дали такива действия са извършени от ответника, както и дали с тяхното осъществяване той е нарушил някое от задълженията, които са възникнали в негова тежест като управител въз основа на закона, дружествения договор и договора за възлагане на управление.