Решение № 260379 от 15.03.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7407/2020
- Вид
- Решение № 260379
- Подписан
- 15.03.2021
- В сила
- 02.04.2021
- Състав
- АТАНАСКА АНАСТАСОВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260379
Гр. Пловдив, 15.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ІV н. с. в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7407/2020г. по описа на РС - Пловдив, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л.Й.П., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 3683191, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата, и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание – адв. Г.И., жалбоподателят П. моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Прави искане за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище от ОДМВР – Пловдив, в което са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ, като е направено искане същият да бъде потвърден. Направено е и възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното предвидено в нормативната база възнаграждение. Претендира се и за присъждане на направените разноски по настоящето производство, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за това, че на 27.05.2020г. в 14.32ч. в гр. Стамболийски, ул. „Тракия“ № 16 в населено място, при максимално разрешена скорост за движение от 40 км/ч, което ограничение на скоростта било въведено с пътен знак В-26, и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача, л. а. „БМВ Х1 С ДРАЙВ 18Д“ рег. № **** се движил с установена скорост от 90 км/ч, превишавайки разрешената скорост с 50 км/ч, което нарушение било установено и заснето с автоматизирано техническо средство /ATCC/ № ТFRM-1 № 530. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Л.Й.П., ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП на жалбоподателя П. било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.
Съгласно Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36/19.05.2015г./ издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС, като с наредбата са уредени условията и редът за тяхното използване, само при спазването на които използването им е законосъобразно.
В изпълнение на изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е и настоящото техническо средство, е съставен приложеният към административнонаказателната преписка Протокол за използване на АТСС рег. № 333р-6923/28.05.2020г., който служи като доказателство за датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения ЕФ.
В случая, видно от протокола по чл.10 ал.1 от наредбата, АТСС е било позиционирано в гр. Стамболийски, на ул. „Тракия“ № 16, на 100 м. от пътен знак В26. Като посока на движение на контролираните МПС е посочено от север към юг, с посока за задействане О-отдалечаващ и П-приближаващ. От заснетото с АТСС статично изображение във вид на снимков материал с данни за нарушение на правилата за движение, е видно, че процесният автомобил се изкачва по надлеза, в какъвто смисъл са и твърденията на жалбоподателя, а именно, че е излизала от кръговото движение, насочвайки се към надлеза над ж. п. линията София – Пловдив, движейки се в посока юг – север, каквато именно е посоката на движение на МПС в този случай, което обстоятелство е служебно известно. В подкрепа на това, че именно тази е била посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, е и твърдението, че нарушението, във връзка с което е съставеният малко по-късно същия ден ЕФ Серия К № 3683247 е за движение в обратна посока след посещение на бензиностанцията, находяща се от северната страна на надлеза, което е логично с оглед краткия период от време между двете нарушения /14.32ч., респ. 14.39ч./.
Предвид горното и доколкото в протокола по чл.10 ал.1 от наредбата като посока на движение на контролираните МПС е посочено от север към юг, като не е отбелязано контрол да е осъществяван и в двете посоки, респ. като посока на задействане от контролния орган са оградени О-отдалечаващ и П-приближаващ, но не и Д-двете посоки, а процесното МПС се е движело в обратна на посочената в протокола посока на движение, следва че същият не би могъл да бъде ползван като доказателство за законосъобразно използване на АТСС, с което е било установено и заснето нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ предвид и разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно която уредът следва да бъде насочен в контролираната посока.
В обжалвания ЕФ пък изобщо не е посочена посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, а само че нарушението за скорост е извършено в гр. Стамболийски, ул.
„Тракия“ № 16 в населено място. Предвид горното следва да се приеме, че ЕФ не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП. Описанието на нарушението, в това число и посочване на посоката на движение, е част от минимално изискуемото съдържание на ЕФ, като липсата на това обстоятелство накърнява правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото е ограничено в правото си да разбере в пълнота фактите, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Наред с горното следва да бъде отбелязано и това, че в протокола по чл.10 ал.1 от наредбата са извършвани поправки на ограничението на скоростта в километри, респ. на пътния знак за ограничение, като не става ясно тези поправки кога и от кого са извършени, доколкото това не е удостоверено по какъвто и да било начин, поради което и в този си вид протоколът не би могъл да бъде използван като доказателство за отразените в него обстоятелства.
Предвид изложеното обжалвания ЕФ като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и направеното искане, следва да бъдат присъдени разноски на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие , видно от който е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство при обжалването на процесния ЕФ и ЕФ Серия К № 3683247. Доколкото предмет на настоящето производство е само единият от двата фиша, то и възнаграждението следва да бъде определено наполовина, като въззиваемата страна бъде осъдена заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 150 лв. Доколкото така определеното възнаграждение се явява по-ниско от минимално предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия
К № 3683191, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на Л.Й.П., ЕГН ********** на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Л.Й.П., ЕГН ********** разноските по делото в размер на 150 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.