Определение № 1227 от 16.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1227 гр. Стара Загора, 16.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Я.

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Я. Въззивно частно гражданско дело № 20235500500639 по описа за 2023 година Производството е образувано по две частни жалби против определение № 1751 от 28.06.2023 г. по гр.д. № 5457/2022 г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, XIII гр.състав, с което се прекратява производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Първата частна жалба е подадена от „З.П.”ООД чрез пълномощника им адв. И. М., която счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Моли въззивният съд да отмени определение №1751/28.06.2023г. на PC Стара Загора, с което производството по гр.дело №5457/2022г. на PC Стара Загора е прекратено и да го върне на първоинстанционният съд за продължаване на процесуалните действия.

Втората частна жалба е подадена от Д. И. А., М. П. П., С. П. И., М. Н. В. и М. Я. А. - чрез адвокат М. С., АК - Стара Загора и адвокат Ю. Й. - АК Стара Загора, които също считат постановено определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което молят да бъде отменено и върнато делото на РС – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е писмен отговор от И.С.Р. Областен управител на област Стара Загора, като представител на Държавата, по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно пълномощно №0201-235/04.08.2023 г. на основание чл.32, т. 4, във връзка с чл.31, ал.2 от Гражданскопроцесуалния кодекс, по частна жалба, подадена от „З.П.“ ООД гр. С.З., представлявано от управителя Д.А.Д. чрез пълномощник адв. И. М., АК - Стара Загора, в който взема становище, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Излагат съображения за това.

Постъпил е писмено отговор И.С.Р. - Областен управител на област 1

Стара Загора, като представител на Държавата, по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно пълномощно №0201-235/04.08.2023 г. на основание чл.32, т. 4, във връзка с чл.31, ал.2 от Гражданскопроцесуалния кодекс, по частна жалба, подадена от Д. И. А., М.

П. П., С. П. И., М. Н. В., гр. С.З. и М. Я. А. чрез пълномощници: адв. М. С. АК Стара Загора и адв. Ю. Й. - АК Стара Загора, в който вземат становище, че следва да се отхвърли тази частна жалба като изцяло неоснователна и да се потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частните жалби и писмените отговори, взе предвид данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 5457/2022г. по описа на Старозагорския районен съд е било образувано по искова молба, подадена“З.П.” ООД, с която се иска допускане да делба на поземлен имот с идентификатор *** по ККР на гр.С.З. с площ от 5000 кв.м. С уточняваща молба от 15.05.2023 г., ищецът, чрез процесуалния си представител, е посочил, че не желае делба на находящите се в имота жилищни сгради, като твърди, че 4 от тях са негова собственост, а две, които частично попадат в имота, са собственост на трети лица, които нямат участие в съсобствеността върху земята.

С разпореждане от 24.04.2023 г. исковата молба за делба на имот е оставена без движение с подробни указания до ищеца да отстрани нередовностите й. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото - прекратено.

На 09.05.2023 г. съобщението, ведно с разпореждането, е връчено на процесуалния представител на ищеца.

В едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите, са подадени две молби от процесуалния представител на ищеца, с които се изпълнени указанията на съда.

С обжалваното определение Старозагорския районен съд е приел, че от уточненията, направени с двете молби, следва недопустимостта на делбата на имота, за който е предявен иска, поради което делото следва да бъде прекратено, като съображенията му за това са следните: посочил е, че съгласно чл.34, ал.1 от ЗС делбата е недопустима, ако законът разпорежда друго или ако е несъвместима с естеството и предназначението на вещта.

Приел е, че видно от уточненията, направени с допълнителните молби, в процесния имот с идентификатор *** има построени сгради, четири от които са собственост на единия съсобственик, а две от тях (частично попадащи върху имота) са собственост на отделни собственици (трети за съсобствеността на имота лица). Позовал се е на т. 1, б. „д“ от Постановление № 2 от 04.05.1982 г. на Пленума на ВС, съгласно която недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела, тъй като „ парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно 2 свързана с отделните сгради. Цитирал е че в мотивите към Решение № 293 от 12.12.2011 г. по гр. д. № 265/2011 г., II г. о., ГК на ВКС и др., „когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на земята, то последната е обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради“. В същия смисъл посочил и Решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр. д. № 600/2016 г., I гр. о. на ВКС, ГК, Решение № 66 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 3499/2016 г., I гр. о., ГК на ВКС и др. Приел е, че в случая се касае за урегулиран поземлен имот, така че цитираната от процесуалния представител практика била неотносима.

Първоинстанционният съд е счел, че когато недопустимостта на иска за делба може да бъде изведена само от твърденията на страните (както е в случая), то производството по делото следва да бъде прекратено на това основание. Само когато е необходимо да се съберат доказателства, от които да бъде изведена недопустимостта на делбата, само тогава искът се отхвърля като неоснователен. По гореизложените съображения е постановил обжалваното прекратително определение.

Въззивният съд намира, че това определение е неправилно и незаконосъобразно.

Производството по гр.д. № 5457/2022 г.по описа на Старозагорския районен съд е образувано по искова молба на “З.П.” ООД, с която се иска допускане да делба на поземлен имот с идентификатор *** по ККР на гр.С.З. с площ от 5000 кв.м. С уточняваща молба от 15.05.2023 г., ищецът, чрез процесуалния си представител, е посочил, че не желае делба на находящите се в имота жилищни сгради, като твърди, че 4 от тях са негова собственост, а две, които частично попадат в имота, са собственост на трети лица, които нямат участие в съсобствеността върху земята.

С отговора на исковата молба ответниците Д. И. А., М. П. П., С. П. И., М. Н. В. и М. Я. А. – също жалбоподатели в настоящото производство са направили искане за включване в делбата и на сградите, които изцяло попадат в имота, с твърдение за наличие на предпоставки за приложение на чл.92 от ЗС, т.е. с твърдение за наличие на съсобственост и върху тях.

Въззивният съд намира, че изводът на съда, че въведените от страните твърдения сочат на недопустимост на иска за делба, е неправилен и в противоречие с новата установена трайна съдебна практика на ВКС по приложението на т.1, б.”д” от Постановление № 2 от 04.05.1982 г. на Пленума на ВС. С множество решения на ВКС, така: Решение № 40 от 18.05.2018г. по гр.д. № 2201/2017г. на II г.о., Решение №476/12 от 07.03.2013г. по гр.д. № 52/2012г. на I г.о., Решение № 87 от 07.07.2011г. по гр.д. № 825/2010г. на II г.о., Решение №137 от 29.11.2018г. по гр.д. № 4874/2017г. на II г.о., Решение № 106 от 5.11.2018г. по гр. д. № 3161/2017 г. на I г.о., Решение № 51 от 03.07.2020 г. по гр.д. № 2387/2019 г. на II г.о. и други, се дава тълкуване, че “застроен терен (урегулиран поземлен имот) е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна 3 сграда. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен обект в етажна собственост или отделна сграда, нито право на строеж, реализируемо при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова делбата му е допустима.”

В конкретния случай въззивният съд намира, че никоя от предпоставките за недопустимост на делбата поради естеството или предназначението на поземления имот или поради разпореждане на закона не е налице, тъй като не се касае за иск за делба на урегулиран поземлен имот (УПИ),

С разясненията на Постановление №2 на Пленума на ВС т.1 б.“г“ и б.

„д“ е дадено разрешение на хипотези, при които не може да бъде допусната съдебната делба, но всичките те касаят „съсобствени парцели“ т.е. поземлени имоти които са обособени като самостоятелни устройствени единици, но не се засяга въпросът за ограниченията, които биха дали основания да не се допусне съдебна делба на неурегулирана територия. В обжалваното определение за прекратяване на делото за делба на ПИ с идентификатор *** съдът се е позовал и на практика на ВКС, която се отнася винаги до парцели, а делбеният имот няма статут на УПИ, той не отговаря на дефиницията, дадена в т. 11 на § 5. от ЗУТ, съгласно която „Урегулиран поземлен имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Процесният имот представлява поземлен имот, чиито граници са определени в хода на процедура по възстановяване на собствеността съгласно ЗСПЗЗ, като при нанасянето му в КККР, той попада върху няколко УПИ-та, както е посочено в Решение №174/14.07.2020г. по гр.дело 1061/2010г. на ОС Стара Загора и Решение № 211/22.06.2017г. на ОС Стара Загора, и двете приложени към исковата молба.

Когато предмет на делбата е поземлен имот, който няма характеристиката на урегулиран поземлен имот или урегулиран имот по смисъла на парагр.5 т.11 от ДР на ЗУТ, т.е. на поземлен имот за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп до улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство, същият следва да бъде квалифициран като неурегулирана територия (парагр.5 т.З от ДР на ЗУТ) и въпросът дали по отношение на същия може да бъде допусната съдебна делба не следва да търпи ограниченията, касаещи урегулираните поземлени имоти (така Решение № 10 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 3248 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение - приложено към жалбата).

На следващо място следва да се посочи, че не е налице и хипотеза на т.нар. „хоризонтална етажна собственост“, която би могла в определени случаи да доведе до недопустимост на делбата. Именно тази хипотеза на недопустимост обсъжда в мотивите си на т. 1 б.“д“, във връзка с б.“г“ Пленума на ВС като обобщава, че по този начин е „създадено положение, сходно с етажната собственост“ и поземленият имот придобива характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.

Същата хипотеза е налице и при решенията на ВКС, на които се 4 позовава районният съд в обжалваното определение. Още от граматическия анализ на цитата на съда, изведен от Решение №293 от 12.12.2011г. по гр.дело №265/2011г. 2-ро г.о. (приложено към жалбата), се установява, че в това решение се обсъжда случай, при който върху земя са налице сгради, индивидуална собственост на „съсобствениците“ на земята - т.е всеки от съсобствениците на земята притежава в индивидуална собственост сграда построена върху терена. В цитирания случай предмет на иска за делба е урегулиран поземлен имот без построените в него две сгради, като ищецът е собственик на идеална част от процесния УПИ и на едната построена в него сграда, а двамата ответника са собственици на останалата идеална част от имота и на другата сграда и искът за делба се отхвърля поради причина, че не е проведена докрай административната процедура по обособяване на два отделни парцела, а не поради изначална недопусимост на делбата. Въззивният съд намира, че посочените от първоинстанционния съд три решения са неотносими към конкретния казус.