Определение № 1602 от 15.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1602 гр. София, 15.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501323 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК.

Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.

№19199/11.02.2026 година от „ДЦБ-груп“ ЕООД, ЕИК 204320409, със седалище в гр.София, ж.к.Павлово, ул.Вихрен, 45 и „МД груп 2021“ ЕООД, ЕИК-206524175, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Св.Троица, блок 381, вх.Б, ет.9 против решение № 287/15.01.2026 г., постановено по в.гр.д.№ 56/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение.

Частните жалбоподатели твърдят в жалбата си, че е налице несъответствие между мотиви и диспозитивна част, тъй като от една страна е прието, че жалбата е процесуално недопустима, а са разгледани доводи по съществото на спора, като съдът е приел, че се касае за изпълнение по реда на глава 48 ГПК. Твърди се в жалбата, че поканата за доброволно изпълнение е действие на съдебния изпълнител, с което се насочва изпълнението към вещта –павилион, поради което подадената жалба срещу това действие е процесуално допустима и за жалбоподателите е налице правен интерес. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение с всички законни последици и постанови друго по съществото на спора, с което уважи жалбата.

Ответникът по частната жалба А. И. А. е депозирал писмен отговор, в който моли да се потвърди обжалваното решение, както и да се присъдят 1 направените по делото разноски.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д.№ 14522/2025 година по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение е образувано по частна жалба № 18422 от 04.11.2025 г. на „ДЦБ-ГРУП“ ЕООД и „МД ГРУП 2021“ ЕООД, като трети лица по изпълнителното производство, на основание чл. 435, ал. 4 ГПК, срещу действията на ЧСИ Г. Д., рег. № *** при КЧСИ за премахване на преместваем обект – павилион за търговска дейност и навес към него с площ от 51,84 кв.м., обективирано в покана за доброволно изпълнение, адресирана до Й. К. Н. – длъжник по изпълнително дело № 20257810400996 по описа на ЧСИ Г. Д..

Жалбоподателите твърдят, че не са страни в производството по принудително изпълнение, а на 23.10.2025 година узнали от длъжника по изпълнителното дело за получената покана за доброволно изпълнение, че е поканена да премахне павилион за търговска дейност и навес към него, находящ се в ПИ *** по кадастралната карта на гр.София. Твърдят, че „МД груп 2021“ ЕООД е собственик на преместваемото съоръжение, като представя фактура за това и е във владение на вещта, а „ДЦБ-груп“ ЕООД е ползвател, който осъществява търговската дейност в процесния павилион, а именно продажба на плодове и зеленчуци. Твърдят, че не са били страна в производството, в което е издаден изпълнителният лист, поради което съгласно ТР №3/2015 година третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато са насочени срещу вещ, която му принадлежи.

Моли съдът да постанови решение, с което отмени действията на ЧСИ, както и спре изпълнителното производство.

Ответникът по частната жалба А. И. А., чрез пълномощника си адв. М.

К. твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение, с което е уважен иск по чл.109 ЗС, с който той, в качеството си на съсобственик на имота с длъжницата Й. Н. е осъдил същата да премахне преместваемия обект от съсобствения им имот. Твърди, че към момента на подаване на жалбата не е предприето изпълнително действие по принудително премахване на павилиона, а единствено е връчена покана за доброволно изпълнение, която по силата на закона и задължителната практика на ВКС не представлява 2 изпълнително действие и не подлежи на обжалване от трети лица. Подчертава се, че чл. 435, ал. 4 ГПК допуска жалба от трети лица само срещу изрично посочени изпълнителни действия, каквито в случая липсват, тъй като не е наложен запор, възбрана или разпореждане за предаване. Посочва се още, че жалбоподателите не разполагат с валидно разрешение за поставяне на преместваем обект и не могат да противопоставят права, произтичащи от самоволно и противоправно поведение, на влязло в сила съдебно решение, с което е разпоредено премахването на павилиона. Исковата молба е била вписана, поради което всяко прехвърляне на трети лица е противопоставимо на взискателя.

В мотивите си частният съдебен изпълнител Г. Д. излага, че жалбата на третите лица е процесуално недопустима както в частта срещу твърдени непредприети изпълнителни действия, така и в частта относно искането за спиране на изпълнителното производство. Посочва се, че към момента на жалбата не е налице извършено изпълнително действие, което да подлежи на съдебен контрол, тъй като връчването на покана за доброволно изпълнение не представлява изпълнително действие по смисъла на ГПК. Подчертава се, че третите лица могат да обжалват само конкретни изпълнителни действия, изрично предвидени в закона, каквито в случая не са осъществени. Отделно се приема, че изложените от жалбоподателите съображения относно собствеността върху павилиона и евентуалните им вреди не представляват основание за спиране на изпълнителното производство по чл. 432 ГПК, като за защита на твърдените права законът предвижда други способи, включително предявяване на иск.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното изп.д.№20257810400996 по описа на ЧСИ Г. Д. е видно, че същото е образувано по молба на А. И. А. срещу Й. К. Н. по издаден изпълнителен лист от 12.08.2025 година, въз основа на влязло в сила решение с №20061213 от 10.10.2022 година, постановено по гр.д. №23386/2021 година по описа на СРС, 25-ти състав. С което същата е осъдена да премахне преместваем обект „Павилион“, находящ се в УПИ X-234, кв.226, м.ПавловоБъкстон, представляващо ПИ с идентификатор 134.1930.234 по кадастралната карта и кадастралните регистри, строителни и други отпадъци, както и да му 3 заплати направените разноски в размер на 766,85 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение и 1000 лева за въззивната инстанция. Във връзка с присъдените суми са били наложени запори, които с разпореждане от 03.10.2025 година са вдигнати. По делото е налице редовно връчена ПДИ до длъжницата на 21.10.2025 година.

Не са предприемани други действия по изпълнителното дело.

Съдебната практика приема, че в процесуалния закон/ГПК изрично и изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и основанията за тяхното обжалване: в разпоредбите на чл. 435 от ГПК , чл. 462 ГПК , чл. 521, ал. 3 ГПК , чл. 527, ал. 4 ГПК и чл. 527, ал. 1 и ал. 3 ГПК , като е недопустимо разширителното им тълкуване.

Процесуалната легитимация се определя от качеството страна в изпълнителния процес, поради което правото на жалба да обжалват действията на съдебния изпълнител е предоставено на страните в изпълнителния процес-длъжник и взискател и същите са процесуално легитимирани в посочените изчерпателно изброени хипотези. Правата на трети лица, които не са страни в изпълнителния процес също могат да бъдат нарушени от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, но законът изрично е уредил случаите и предпоставките, при които може да бъде упражнено правото на защита, в хипотезата на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК .

Жалбоподателите обосновават правото си на жалба, в хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК като липсва спор, че не са страна в изпълнителното производство, факт, който се установява и от изпълнителният лист.

Предвидената в хипотезата на нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК форма на защита е срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнението чрез обжалване действията на съдебния изпълнител от трети лица, когато изпълнението е насочено върху вещи, които към деня на запора, възбраната или предаването се намират във владение на третото лице.

Налице е законова забрана /чл.465 ГПК, чл.483 във вр. с чл.435, ал.4 и 5 ГПК да се насочва изпълнението на парични вземания върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на трето лице.

Предвид гореизложеното, третото лице трябва да твърди, че владее вещта, но изпълнителното действие срещу което е допустима жалбата му е насочването 4 на изпълнението на парични вземания, чрез налагане на запор или възбрана.

Насочването на изпълнението върху вещи чрез налагане на запор или възбрана цели взискателят да се удовлетвори предпочтително при тяхната продажба, за да реализира паричното си притезание, т.е. лицето, което твърди, че е собственик на вещта, може да се защити срещу опасността чрез тези изпълнителни действия да се лиши от собствената си вещ, поради реализирането на продажбата и.

В процесния случай притезанието не е парично и не се удовлетворява по реда на глава 40 ГПК, поради което не е налице насочване на изпълнението по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК, а и обжалваното действие е покана за доброволно изпълнение, която не представлява действие по насочване на изпълнение.

На второ място касае се за премахване на обект от съсобствен имот, при който способите за изпълнение са регламентирани в чл.526 ГПК.

Жалба на трето лице срещу изпълнение по реда на чл.526 ГПК не е предвидена в чл.435 ГПК и тъй като нормите са изчерпателно изброени жалбата се явява недопустима,

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното решение, имащо характера на определение следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК „ДЦБ-груп“ ЕООД, ЕИК 204320409, със седалище в гр.София, ж.к.Павлово, ул.Вихрен, 45 и „МД груп 2021“ ЕООД, ЕИК-206524175, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Св.Троица, блок 381, вх.Б, ет.9 следва да бъдат осъдени да заплатят на А.

И. А., ЕГН-**********, с адрес за кореспонденция:*** сумата от 245 евро, направени по делото съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 287/15.01.2026 г., постановено по в.гр.д.№ 56/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение /имащо характера на определение/.

ОСЪЖДА „ДЦБ-груп“ ЕООД, ЕИК 204320409, със седалище в 5 гр.София, ж.к.Павлово, ул.Вихрен, 45 и „МД груп 2021“ ЕООД, ЕИК206524175, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Св.Троица, блок 381, вх.Б, ет.9 да заплатят на А. И. А., ЕГН-**********, с адрес за кореспонденция:*** сумата от 245 /двеста четиридесет и пет/, евро, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6