Решение № 3362 от 29.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3362 гр. Варна, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. К. при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Х. К. Гражданско дело № 20253110109920 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от Х. К. И., обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу В. А. А. - лице, с което са бил в съпружеско съжителство, като бъде задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; да бъде забранено да не приближава молителката, обитаваното от нея жилище, находящо се в ************* и местата за социални контакти и отдих, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; да му бъде забранено да осъществява контакти с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН; да бъде задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.

В обстоятелствената част на молбата са заложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителя защита: на 12.08.2025г. ответникът упражнил психическо насилие, изразяващо се в отправяне на заплахи. Моли се по отношение на ответника да бъдат наложени мерки по Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителят редовно призован, не се явява и не се представлява.

В о.с.з. ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Твърдяната връзка между молителката и ответника – лица, които са били в съпружеско съжителство, не се оспорва от ответника.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителя по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 2, т.3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 3 от закона, установява упражнените спрямо декларатора актове на домашно насилие в посочените моменти от страна на ответника, изразяващи се в проява на агресивно поведение чрез отправяне на заплахи.

По делото е приложена Справка за съдимост на ответника, от която се установява, че 1 е осъждан.

Молителката не е ангажирала допуснатите в нейна полза гласни доказателства.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът.

За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.

Анализирайки събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема, че по делото е установено осъществяването на изложените в молбата на Х. И. актове на домашно насилие под формата на психическо насилие спрямо нея. Деянието, изразяващо се в проява на агресивно поведение чрез отправяне на заплахи от страна на ответника, извършено на посочената в молбата дата спрямо нея и авторството му се установяват от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде е осъществен актът на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се състои същия.

Декларацията в тази част е годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под страх от наказателна отговорност обстоятелства /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/. По делото не са ангажирани доказателства оборващи доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в нея факти.

Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е доказана по основание и следва да бъде уважена, като в защита на молителката бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН.

Съдът намира, че предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1; т.3 /забрана на извършителя да приближава пострадалото лице и обитаваното жилище/ и т.4 ЗЗДН мерки се явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършваното спрямо нея от ответника домашно насилие. Срокът на мерките т. 3 и 4 следва да бъде определен на дванадесет месеца. Този срок е необходим да бъдат съхранени здравето и живота на пострадалата. С тяхното налагане съдът счита, че ищцата ще бъде защитена лично, като същевременно ще бъде обезпечено спокойствието й занапред. Не са налице предпоставките за налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, която предвижда забрана на извършителя да приближава местата за социални контакти и отдих, и местоработата на молителката, както и по чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН поради липса на индивидуализацията им и с оглед на това, че останалите мерки са достатъчни да съхранят здравето и живота на молителката.

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 лв..

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН, като:

ЗАДЪЛЖАВА В. А. А., ЕГН **********, адрес: ************** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Х. К. И., ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

З А Б РА Н Я ВА В. А. А., ЕГН **********, адрес: ************** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от сто метра молителката Х. К. И., ЕГН ********** и 2 жилището, находящо се в *************, за срок от дванадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, като ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част за постановяване на мерки по чл.5, ал.1, т. 3 и 6 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА В. А. А., ЕГН **********, адрес: ************** да осъществява контакт с Х. К. И., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. А. А., ЕГН **********, адрес:

************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РУ на ОД на МВР съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3