Решение № 105 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пазарджик, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно частно наказателно дело № 20265200600305 по описа за 2026 година С определение от 01.04.2026г. постановено по НОХД № 459/2026г.

Районен съд гр. Пазарджик на основание чл.343б, ал.5, вр. с ал.3 от НК осъдения Г. А. П., ЕГН: **********, е осъден да заплати равностойността на управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „“ с рег.№ , който не е негова собственост, в размер на 4524 евро, платими в полза на държавата по сметка на НАП.

Против това определение е подадена въззивна жалба от Г. П., чрез адвокат С. М.. В жалбата се иска отмяна на определението като се излагат съображения за противоречие на нормата на чл.343б ал.5 от НК със законодателството на Европейския съюз. Сочи се наличието на преюдициално запитване по тези въпроси.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.

Представителят на ОП-Пазарджик моли да се потвърди определението като счита същото за законосъобразно.

Пред въззивната инстанция не се събраха нови доказателства.

1

Съдът като съобрази изложеното в жалбата и доводите на страните в съдебно заседание направи следните изводи:

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, с по силата на което подс. П. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

С обжалваното определение съдът, на основание чл.343б ал.5 от НК, е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати в полза на държавата парична сума в размер на 4524 евро, представляваща равностойността МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, а именно л.а. „Мерцедес“, с рег. № , което не е собственост на дееца.

При постановяване на определението съдът се е съобразил наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС; че същото не е собственост на подсъдимия, че стойността на МПС към инкриминираната дата е възлизала на сумата от 4524 евро, установена по експертен.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно, поради следното:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите на извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 4 от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. Очевидно волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка 2

/санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.

С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.

Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване /виж например Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на ВКС /.

Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.

3

От изложеното може да се изведе и връзката между посочените разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.

Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива и разширява обхвата на общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този смисъл специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е приложил материалния закон.

С оглед на всичко казано до тук, искането на защитата за отмяна на определението не може да бъде удовлетворено. Не може да бъде споделено 4 възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не следва да бъде прилагана, т.к. противоречи на правото на Европейския съюз.

Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52, ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е разписана като фактултативна, т. е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК, където е казано „съдът може“, касателно възможността за отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика. Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от националния законодател като императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.

Като цяло преценката за пропорционалност следва да се прави преимуществено от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост или се интервенира неблагоприятно върху патримониума на дееца. Той като висш представителен орган на народа найдобре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани.

По изложените съображения настоящият състав намира определението на РС-Пазарджик за законосъобразно и жалбата за неоснователна поради което

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.04.2026г. постановено по НОХД № 459/2026г. на Районен съд гр. Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6