Решение № 36 от 12.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500466 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 419/2.08.2023 година по гр. д. № 243/2022 година на Окръжен съд Велико Търново Р. Д. Д. е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) сумите: 25 543.78 лева – вземане за възстановяване на част от изплатено застрахователно обезщетение за поправяне на претърпени имуществени вреди в резултат на встъпването на застрахователя в правата на застрахования, произтичащи от настъпило на 10.01.2017 година в гр. Елена, около 16.45 часа застрахователно събитие – пожар, с място на произход: къща на улица „Стоян Михайловски“ 5, ет. 2 – собственост на първата, от който се е подпалила и съседната, долепена до нея къща, находяща се на същата улица с № 7, ет. 2 – обект на застраховане по сключения договор за имуществена застраховка „Защитен дом“ (ОУ 2013), оформен с Полица № 0000558759, с период на покритие 20.08.2016 година – 19.08.2017 година; 7 783.52 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва от 1.04.2019 година до 1.04.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от 1.04.2022 година до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Със същото решение са отхвърлени исковете за: главното претендирано вземане за разликата от присъдения до претендирания размер – 25 653.74 лева; обезщетение за забава за 1 разликата от присъдения до претендирания размер – 7 817.89 лева, като неоснователни и недоказани.

С посоченото решение Р. Д. Д. е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) сумата 2 492.07 лева – направени по производството разноски съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Със същото решение Р. Д. Д. е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) сумата 300 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

С посоченото решение ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) е осъдено да заплати на Р. Д. Д. сумата 6.47 лева – направени по производството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. Ф. – пълномощник на Р. Д. Д., против Решение № 419/2.08.2023 година по гр. д. № 243/2022 година на Окръжен съд Велико Търново в частите, с които Р. Д. Д. е осъдена да заплати на застрахователното дружество сумите: 25 543.78 лева – вземане за възстановяване на част от изплатено застрахователно обезщетение за поправяне на претърпени имуществени вреди; 7 783.52 лева – обезщетение за забава; 2 492.07 лева – направени по производството разноски съразмерно с уважената част от исковете; 300 лева – адвокатско възнаграждение. Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано. Сочат се предпоставките за основателност на исковата претенция, както и елементите от фактическия състав на деликта. Изтъква се, че по делото не е установено противоправно поведение на Р.

Д. Д., такова не е обсъждано в атакувания съдебен акт. Посочва се, че пряката причинна връзка между вредоносния резултат и противоправното поведение следва да е доказана, а не хипотетична и предполагаема. В мотивите на съда е отразено, че в исковата молба не е визирана конкретна вредоносна вещ, а само е „вложен упрек към доверителката ми за бездействие, разкриващо невзети мерки за обезопасяване на имота от пожар“.

Първостепенният съд не е обсъдил направените от Р. Д. Д. възражения, включително възражението за изтекла погасителна давност. Според процесуалния представител на жалбоподателката исковата претенция не е доказана по безпротиворечив начин.

Направено е искане да се отмени Решение № 419/2.08.2023 година по гр. д. № 243/2022 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят изцяло претенциите на дружеството-застраховател.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, представлявано от юрисконсулт Ц.

Р., в който развива доводи за нейната неоснователност.

С Молба с вх. № 6503/5.12.2023 година пълномощникът на застрахователното дружество оспорва въззивната жалба.

2

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 243/2022 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени искове от ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) против Р. Д. Д.. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Р. Д. Д. да заплати на дружеството-ищец сумите: 25 653.74 лева – дължимо, но неизплатено регресно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 7 871.89 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 1.04.2019 година – 1.04.2022 година; направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 10.01.2017 година около 16.45 часа в гр. Елена, на ********** възниква пожар, вследствие на който се подпалва и съседната къща на *********, долепена до първата. За втория етаж на сградата с адрес: гр. Елена, ********* е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Защитен дом (ОУ 2013)“ със ЗАД „Армеец“, с период на застрахователно покритие 20.08.2016 година – 19.08.2017 година. След застрахователното събитие е образувана Ликвидационна преписка (щета) № 10017081300006. На базата на експертизи, възложени от застрахователя, е определено обезщетение в общ размер на 25 653.74 лева, изплатено по банков път на 6.04.2017 година, 6.07.2017 година, 16.08.2017 година. Съгласно чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането дружеството-ищец като застраховател по имуществена застраховка „Защитен дом (ОУ 2013)“ встъпва в правата на увредения срещу собственика на вещта, причинила вредата. Р.

Д. Д. в качеството си на собственик на недвижимия имот, находящ се в гр. Елена, **********, носи отговорност по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите за вредите – от нейния имот е възникнал пожар, увредил съседния недвижим имот. Цитира се чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Изтъква се, че собствениците на недвижими имоти следва да предприемат мерки, които осигуряват пожарна безопасност. Налице е безвиновна отговорност на собственика на увреждащата вещ. Отправени са няколко покани до ответницата за възстановяване на сумата, изплатена като застрахователно обезщетение (найранната е Покана с изх. № Л-3969/5.05.2017 година, получена от Р. Д. Д. на 19.05.2017 година). Предложен е тридесетдневен срок за доброволно плащане, поради което ответницата изпада в забава от 4.10.2017 година. До момента на депозиране на исковата молба сумата по регресната претенция не е изплатена. На основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите се дължи мораторна лихва за забава за времето от 1.04.2019 година до 1.04.2022 година в размер на 7 817.89 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат В. Ф. – пълномощник на Р. Д. Д., с който оспорва исковете. Не спори, че на 10.01.2017 година е възникнал пожар, в резултат на който са нанесени щети на имота на доверителката му и по покривната конструкция на съседен имот. Заявява, че Р. Д. Д. и нейният син са съдействали за отстраняване на вредите. Фактът, че пожарът се е развил първо в къщата на Р. Д. Д., не е 3 основание да се направи извод за предизвикването на същия от вещ, която е нейна собственост. Изтъква, че неправилно е определен размера на стойността на вредите на съседния имот. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание процесуалният представител на Р. Д. Д. оспорва претенциите.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 419/2.08.2023 година по гр. д. № 243/2022 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените от ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) против Р. Д. Д. искове са с правни основания чл. 410, ал. 1, точка 3 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно чл. 410, ал. 1, точка 3 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования, по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

Безспорно е, а и от представените по делото доказателства е видно, че Р. Д. Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Елена, **********.

На 10.01.2017 година възниква пожар в къщата на **********, гр. Елена, който се разпространява към жилищната сграда, долепена на калкан до нея, на ********* поради свързаното жилищно застрояване без разделяне с противопожарен надзид. На посочената дата в 16.45 часа е получено съобщение за пожара в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. Елена и същият е загасен (препис от Удостоверение с рег. № 16/12.01.2017 година, издадено от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. Елена).

Относно втория етаж на сградата, находяща се в гр. Елена, *********, собственост на С. Г.

Т., е сключена застраховка „Защитен дом (ОУ 2013)“ със ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) с период на покритие 20.08.2016 година – 19.08.2017 година (препис от застрахователна полица).

Въз основа на Уведомление от 11.01.2017 година от С. Г. Т. е образувана Щета № 10017081300006 по описа на ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД).

Застрахователното дружество е изплатило на застрахования обезщетение за нанесените вреди на имота общо в размер на 25 653.74 лева (преписи от платежни нареждания от 6.04.2017 година, 6.07.2017 година, 16.08.2017 година).

4

До Р. Д. Д. е изпратена Покана с изх. № 100-6438/30.08.2017 година от ЗАД „Армеец“ („Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД) за възстановяване на сумата 25 653.74 лева, изплатена за нанесените щети вследствие на пожара на имота, находящ се в гр. Елена, *********, в тридесетдневен срок. Поканата е връчена на Р. Д. Д. на 4.09.2017 година.

Пред първостепенния съд е изслушано заключение, изготвено от експерта инж. И. П. И., което съдът приема за законосъобразно и обосновано. Въз основа на доказателствата по делото вещото лице формира извод, че към момента на възникване на пожара сградата, находяща се в гр. Елена, *********, е била необитаема, с прекъснато електрическо захранване. При осъществения оглед не са констатирани пожарни следи около електрическото табло на имота на *********. Към 10.01.2017 година жилищната сграда на **********, гр. Елена е била обитаема. Според вещото лице огнищната зона на пожара, станал на 10.01.2017 година, е била разположена в подпокривното пространство (таванско помещение) на къщата на **********, гр. Елена. Посоката на разпространение на пожара във вертикално направление е отдолу нагоре, а в хоризонтално – от подпокривното пространство на сградата на **********, гр. Елена към същото такова на къщата на *********, гр. Елена, където не е имало противопожарен надзид. Основното горимо вещество, участвало при разпространението на пожара, е различна по вид дървесина, от която са били изработени дървените елементи на покривната конструкция и други такива в подпокривното пространство. Експертът е категоричен, че между пожара от 10.01.2017 година с огнищна зона таванската част от къща на **********, гр. Елена и нанесените вреди на недвижимия имот на втория етаж от сграда на *********, гр. Елена е налице причинноследствена връзка.