Решение № 338 от 14.07.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Русе , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20214520200791 по описа за 2021 година за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ИЛ. СТ. ИЛ. от ***, обл. Русе, ЕГН ********** против наказателно постановление № 38-0000469/05.03.2021 г. на директор РД „АА” Русе, с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева и на основание чл.93 ал.1 т.2 от ЗАП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ лева.

Жалбоподателят и неговият процесуален представител молят съда да отмени наказателното постановление изцяло, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

За РРП- редовно призовани, не се явява представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия орган не се явява и не вземат становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от 1 фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. Няма издавани разрешения за извършване на обществен превоз на пътници и съответно документи.

На 12.01.2021г. И. управлява лек автомобил Шевролет Калос с рег. № ***, предназначен за таксиметров превоз на пътници с включен ЕКАФП и открита табела „такси”. Движейки се по ул.”Неофит Рилски“ е спрян за проверка от свид.

М. – мл. инспектор във Второ РУ Русе, който иска съдействие от Автомобилна администрация. На място пред сградата на полицейското управление пристига свид. Д. – ст. инспектор в ОО „АА“ Русе. При проверката на документите жалбоподателят не представя разрешение за извършване на таксиметров превоз от Община Русе, пътна книжка, издадена от превозвача и удостоверение за психологическа годност.

Свидетелят съставя срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба №34/1999 г. на МТ и чл.31 ал.1 т.8 от Наредба №34/1999 г. и чл.31 ал.1 т.5 от Наредба №34/1999 г. на МТ. Впоследствие в наказателното постановление като нарушена по т.2 е посочена разпоредбата на чл.18 т.3 от Наредбата. В хода на административнонаказателното производство преди издаване на наказателното постановление се установява, че срещу жалбоподателя за извършване на таксиметрова дейност без разрешение и документи е издаден още един акт за установяване на административно нарушение на друга дата. Издаденото въз основа на този акт наказателното постановление е влязло в сила на 22.12.2020 г.

На 05.03.2021 г. директор РД ”АА” Русе издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП налага на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП налага административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева и на основание чл.93 ал.1 т.2 от ЗАП налага административно наказание ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ лева, тъй като деянието е извършено повторно.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свид.Д. и М..

Така установените факти не се оспорват и се установяват от следните доказателствени средства:

2

От показанията на свид. М. се установява, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал оборудван таксиметров автомобил с включен електронен таксиметров апарат, а от показанията на свид. Д. - и липсата на изискуеми по наредбата документи.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от лице с право на жалба и е подадена в законоустановения седемдневен срок, а разгледана по съществото си е неоснователна.

По т.1 обжалваното наказателно постановление е правилно и обосновано.Съгласно изискването, въведено с разпоредбата на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ при управление на таксиметров автомобил,водачът е длъжен да притежава и да представи при поискване от контролните органи разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната община. Както безспорно се установява, жалбоподателят не притежава такъв документ и по тази причина не го е представил. С това си бездействие той е нарушил въведеното с разпоредбата на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба №34/99г. на МТ изискване. При провеждането на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В наказателното постановление е посочена точната разпоредба от ЗАП, която задължава водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари да притежава необходимите за това документи. Приложена е правилната санкционна разпоредба, която предвижда фиксирана от законодателя санкция и не дава възможност за преценка на справедливостта на наказанието,независимо от здравословното състояние на жалбоподателя,което смекчаващо отговорността обстоятелство се компенсира от упоритостта в умисъла тъй като в рамките на два месеца срещу жалбоподателя са съставени четири акта за управление на таксиметров автомобил без разрешение.

По т.2 обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Поради настъпила в процеса законодателна промяна в нарушената разпоредба посочена в акта – чл.18 т.4 от наредбата административнонаказващият орган е преквалифицирал нарушението в такова на разпоредбата на чл.18 т.3 от 3

Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ. Изпълнителното деяние извършено от жалбоподателя обаче, не е обхванато от обективните признаци на така посочената като нарушена разпоредба.Според действащата към момента на издаване на обжалваното наказателно постановление ,а и към настоящия момент разпоредба ва чл.18 т.3 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ водачът на лек таксиметров автомобил трябва да не е лишен от право да управлява моторни превозни средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата . Такава констатация липсва в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.Там е посочено,че водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Поради тази причина по т.2 обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да се отмени в тази му част.

По т.3 обжалваното наказателно постановление е правилно и обосновано.Съгласно изискването, въведено с разпоредбата на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ действаща към момента на извършване на нарушението,а към настоящия момент чл.31 ал.1 т.3 от Наредбата при управление на таксиметров автомобил,водачът е длъжен да притежава пътна книжка, издадена от превозвача. Както безспорно се установява, жалбоподателят не притежава пътна книжка и по тази причина не я е представил. С това си бездействие той е нарушил задължителното изискване към водача . При провеждането на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В наказателното постановление е посочена точната разпоредба от ЗАП, която задължава водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари да притежава необходимите за това документи. Предвид обстоятелството, че с влязло в сила НП № 745/2020г. на същия наказващ орган ,жалбоподателят е наказан веднъж за нарушение на разпоредбата на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба №34/06.12.1999 г . предвид правилото на §1 т.27 от ДР на ЗАП то настоящото деяние е извършено в условията на повторност,тъй като в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Приложена е правилната санкционна разпоредба, която предвижда фиксирана от законодателя санкция за извършени нарушения в условията на повторност и не дава възможност за 4 преценка на справедливостта на наказанието,независимо от здравословното състояние на жалбоподателя,което смекчаващо отговорността обстоятелство се компенсира от упоритостта в умисъла тъй като в рамките на два месеца срещу жалбоподателя са съставени четири акта за управление на таксиметров автомобил без разрешение.

При това положение заплащане на поисканите с жалбата разноски не се дължи.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0000469/05.03.2021 г. на директор РД „АА” Русе в частите му с които на ИЛ. СТ. ИЛ. от ***, обл. Русе, ЕГН ********** на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева и на основание чл.93 ал.1 т.2 от ЗАП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ лева.

ОТМЕНЯ горното наказателно постановление в частта му по т.2,с която на ИЛ. СТ. ИЛ. от ***, обл. Русе, ЕГН ********** на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5