Решение № 72 от 18.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Варна , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20203100901223 по описа за 2020 година

Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 във вр. с чл.608 ТЗ, а в евентуалност с правно основание чл.625 във вр. с чл.742 ТЗ на длъжника „Бигер“ ЕООД, ЕИК 201971336, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Морска сирена“ №24, ет.14, за откриване на производство по несъстоятелност.

В първоначалната и уточняващата молба се излага, че дружеството не е в състояние да изпълни подробно описани изискуеми публични задължения към Държавата чрез НАП съобразно Удостоверение по чл.87 ДОПК от 06.10.2020г. в общ размер от 8863.37лв. и Ревизионен акт №Р-03000320000706-091-001/16.10.2020г. в размер от 72206.77лв. В приложения списък на кредиторите на дружеството е посочено и че е налице задължение от 2900лв. към Бисер Сашев Татаров за връщане на направена допълнителна парична вноска. Като актив на дружеството се сочи само касова наличност от 198.56лв. Сочи се, че дружеството е развивало търговска дейност ресторантьорство, но като следствие ограниченията, наложени във връзка с Ковид 19, дружеството е преустановило дейност и е останало задължено към НАП. С връчване на ревизионния акт станало ясно, че размерът на задълженията вече не може да бъде обслужен от дейността на дружеството.

Моли за откриване на производство по несъстоятелност поради 1 неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост на дружеството с начална дата 20.10.2020г. – датата на връчване на гореописания ревизионен акт, като се поддържа, че дружеството няма имущество за покриване на разноските по несъстоятелността.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна.

Приобщен по делото е Ревизионен акт №Р-03000320000706-091001/16.10.2020г. за ревизирано лице „Бигер“ ЕООД, обективиращ задължения за ДДС и корпоративен данък.

В Централен регистър на особените залози няма вписвания досежно молителя.

Съобразно постъпилата справка №33o5ci6njd /08.01.2021г. от Регистъра на длъжниците към Камарата на ЧСИ, няма регистрирани висящи изпълнителни дела с длъжник „Бигер“ ЕООД.

Не са установени и ППС, регистрирани на „Бигер“ ЕООД, съгласно справка от информационната система на КАТ.

Няма вписвания, отбелязвания и заличавания за „Бигер“ ЕООД за периода 01.01.1991г. до 26.11.2020г. съобразно служебно изискана справка от Агенция по вписванията.

Съобразно приетото и неоспорено заключение на вещото лице Б.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, дружеството е титуляр на сметка в „Обединена Българска Банка“ АД, върху която са наложени два запора от ТД на НАП - за 75 393,56 лева по С200003-0006236/13.02.2020 г. и за 26 288,95 лева по С200003-003-0057861/30.11.2020 г. Експертизата е изготвила Алтернативен Счетоводен баланс към 31.12.2020г., като е осчетоводила дължимите данъци, осигуровки и лихви към ТД на НАП - гр.Варна.

Структурата на активите на дружеството сочи, че за 2018г. активът на дружеството е на стойност 174 000лв., от които 146 000лв. касови наличности; за 2019г. активът е 167 000лв., от които 78000лв. стойност на стоки и 68 000лв. касови наличности. За 2020г. по ведомост и съобразно 2 алтернативния счетоводен баланс (АСБ), стойностите на актива са нулеви, които вещото лице сочи, че се дължат на извършен брак на ДМА на стойност 17 717.71лв. и материални запаси – стоки на стойност 71056.50лв. с протоколи от 03.06.2020г. Въз основа на бракуването на активите дълготрайни и краткотрайни материални запаси - стоки ответното дружество реализира загуба за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020г. Структурата на пасивите сочи, че за 2018г. размерът на пасива е 174 000лв., а за 2019г. – 167 000лв., за 2020г. по оборотна ведомост 27 000лв., а по АСБ – 103 000лв.

Коефициентите за ликвидност са изчислени, както следва: обща ликвидност – към 31.12.2018г. – 4.47; към 31.12.2019г. – 37.25; към 31.12.2020г. по оборотна ведомост – 0, а по АСБ – 0; бърза ликвидност - към 31.12.2018г. – 4.44; към 31.12.2019г. – 17.75; към 31.12.2020г. по оборотна ведомост – 0, а по АСБ – 0; незабавна ликвидност - към 31.12.2018г. – 4.35; към 31.12.2019г. – 17; към 31.12.2020г. по оборотна ведомост – 0, а по АСБ – 0; абсолютна ликвидност - към 31.12.2018г. – 4.35; към 31.12.2019г. – 17; към 31.12.2020г. по оборотна ведомост – 0, а по АСБ – 0. Въз основа на тези показатели, вещото лице дава заключение, че дружеството не може да покрие краткосрочните си задължения с краткосрочните активи към 31.12.2020г.

Показателите за финансова автономност и задлъжнялост, са както следва: финансова автономност – за 2018г. – 4.12; към 31.12.2019г. – 1.20; към 31.12.2020г. по оборотна ведомост – „-1.00“ и по АСБ към 31.12.2020г. – „1.00“; задлъжнялост - за 2018г. – 0.24; към 31.12.2019г. – 0.84; към 31.12.2020г. по оборотна ведомост – „-1.00“ и по АСБ към 31.12.2020г. – „1.00“. Длъжникът е спрял плащания на задължения към кредиторите си към 23.07.2020г., като последното плащане по разплащателната сметка в „ОББ"АД е погасяването на получения Микро-кредит. Най- ранното възникнало неудовлетворено вземане е към ТД на НАП -гр.Варна - ДДС по СД по ЗДДС №03003500636/10.12.2019 г. с падеж 16.12.2019г. в размер на 15,13 лева. Експертизата установява, че дружеството не разполага с финансови дълготрайни активи по дялови участия, ценни книги и не е предоставило заеми на юридически и физически лица през периода 01.01.2015г. - 31.12.2020г. Задълженията към НАП са в размер на 100 091,96 лева, представляващи главници и лихви съгласно Справка за общите задължения ( е- услуга ) актуална към 30.12.2020 г., които задължения вещото лице е изложило в табличен вид. От тази таблица е видно, че с ревизионния 3 акт от 16.10.2020г. са констатирани задължения, част от тях за данъчни периоди, считано от 2017г., като 48514.81лв. главница е само за ДДС за данъчни периоди през 2019г. По счетоводни данни в счетоводна сметка 499 Други кредитори, партида Бисер Татаров се води задължение в размер на 2 900,00 лева, представляващо - захранване на касата на дружеството с дата 01.06.2020 г. Показателите за рентабилност добиват отрицателна величина към 2020г. по оборотна ведомост и АСБ. Няма вземания с просрочие над 365 дни. Експертизата е изследвала дневниците за покупки и продажби на дружеството, излагайки резултатите в табличен вид, от които е видно, че последни продажби и покупки на стойности, значително по-ниски от последните месеци на 2019г., са отразени през м. март 2020г. Към момента дружеството не осъществява търговска дейност, не получава приходи и не е в състояние да покрива съществуващите си задължения към кредитори. От анализа на представените движения по оборотните ведомости, е видно, че последно приходи от търговска дейност (продажби на услуги) са отразени през м.март 2020 г. Към момента на изготвяне на заключението в дружеството няма работници или служители с действащи трудови договори.

Дружеството не разполага с активи, с които да изпълни съществуващите към момента задължения. Предприетите мерки от НОЩ за борба с COVID - 19 - затваряне на ресторанти и заведения през периода - м.март -м.май 2020 г., води до лишаване от дейност на ответното дружество, липсата на персонал и имущество, отрицателната стойност на собствения капитал, спрели плащания към кредитори и финансовите затруднения на дружеството имат траен и необратим характер. От представената в табличен вид разлика между активи и задължения, е видно, че към 31.12.2019г. същата е все още положителна в полза на активите, докато през 2020г. стойностите са „-27“ по оборотна ведомост и „-103“ по АСБ, съставен от вещото лице. Според експертизата, превишаването на паричните задължения спрямо имуществото на дружеството е налице след въвеждане на мерките на НОЩ за борба с COVID - 19 - затваряне на ресторанти и заведения, което лишава дружеството от извършване на дейност през периода м.март - м.май 2020 г. Дружеството не притежава активи за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че коефициентът за незабавна ликвидност за 2019г. е 17, тъй като дружеството е имало голяма 4 касова наличност, която след това е изчерпана. Към началото на 2020г. коефициентът пада към нула. От март месец нямат никаква дейност. Към март месец тази касова наличност е разходвана, още от началото на годината, когато са закупували стоки и още не е била обявена пандемията. Юни 2020г. стоките са бракувани заради трайността им.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То се инициира, съгласно чл.625 ТЗ, по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора, или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане.

В нормата на чл.608, ал.1 ТЗ е дефинирано понятието неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.

За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова 5 автономност, в това число и дали той притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения.

От събраните по делото доказателства съдът формира извода, че молба е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ, длъжникът е търговец по според чл. 1 от същия , като се установи наличието и основанието неплатежоспособност.

Налице е изискуемо публичноправно задължение към държавата от страна на длъжника, свързано с търговската му дейност, което към 30.12.2020г. е в размер на 100 091.96лв. по чл.608, ал.1, т.2 ТЗ.

Според презумпцията, предвидена в чл.608, ал.3

ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си по някое от групите вземания, изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2 и 3 ТЗ.

В настоящият случай, към датата на подаване на молбата, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми публични задължения към НАП, поради което на основание чл.608, ал.3 ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

На следващо място, съдът при преценка състоянието на неплатежоспособност изследва показателите за ликвидност, които представляват количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните текущи активи, както и показателите за финансова автономност и задлъжнялост, които характеризират степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите. Съобразно изложените по-горе данни от заключението на вещото лице Б.Б., което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено по делото, по категоричен начин се установява, че през 2020г. активите на дружеството са изчерпани, показателите за ликвидност, рентабилност и финансова автономност падат под общоприетата минимална стойност, като предприятието не е способно да изплаща текущите си задължения с наличните активи.