Решение № 3128 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3128 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100503525 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение от 24.02.2022 г., постановено по гр. д. № 61712 по описа за 2021 г. на СРС, 75 състав по депозиран от К. Г. Б. против Агенция „П.И.“, Н.Т.У., иск с правно основание по чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ е отменено наложеното със Заповед № РД-11-1155/13.10.2021 г. на и.д. Председател на управителния Съвет на Агенция „П.И.“ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконно.

Съдът е взел отношение по отговорността за разноски, като на основание чл. 77 ГПК ответникът Агенция „П.И.“, Н.Т.У. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 80 лева – разноски за държавна такса в първоинстанционното производство.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът Агенция „П.И.“, Н.Т.У. (НТУ), предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез своя процесуален представител – юрк. С.Л., с пълномощно, представено пред първоинстанционния съд, но предоставящо й мандат за всички съдебни инстанции, депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В същата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Въззивникът счита, че решението на първостепенния съд е практически немотивирано, в нарушение на изискванията по чл. 236, ал. 2 ГПК.

Оплаква се, че, макар формално конструкцията на решението да е спазена, както фактическите констатации, така и правните изводи на съда са граматически и смислово неясни, объркани и практически неразбираеми. Възразява, че ангажираните от ответника доказателства не са детайлно разгледани нито заедно, нито поотделно, не е проследена тяхната логическа последователност, поради което и не са изведени 1 правнорелевантните факти. Намира, че от мотивите на съда не става ясно кои доказателства са взети предвид от съда и кои не, както и какви са причините за тази позиция на съда. Обяснява, че адекватен анализ на представените доказателства щял да доведе до различна констатация. По отношение на преклузивния двумесечен срок за налагане на наказанието, излага становище, че същият е спазен, като подчертава, че видно от представения от ищеца доклад № 93/16.07.2021 г. това е датата, на която работодателят е узнал за нарушението на трудовата дисциплина, като след тази дата е започнало дисциплинарно производство с официално изискване на обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Относно деянията, съставляващи нарушение на трудовата дисциплина, описани в заповедта за предупреждение за уволнение, излага, че съдът не е отсъдил правилно. В тази връзка навежда, че задължение на всеки инспектор от екипа е при приключване на смяната да отчете еднотипна информация за определени събития, свързана с последващо таблично отразяване на определени данни. Поради естеството на работата, този отчет се подава съвместно за смяната, като това не отменя задължението на всеки служител, в това число и ищеца, да положи дължимата грижа отчетът да бъде изготвен прилежно и да съдържа вярна информация. От ангажираните по делото доказателства обаче се установява, че подаденият от екипа на ищеца отчет не отразява вярно действителното правно положение, отразено в записите на Електронната система. Твърди, че изводът на съда, че нарушението е без особена дисциплинарна тежест е необоснован и безпочвен, тъй като съдът не е взел предвид представените доказателства. Заявява, че с отговора на исковата молба не е въвел твърдения за извършена от ищеца корупция. Оспорва и анализа на свидетелските показания, осъществен от съда. Поради тези подробно разгърнати аргументи във въззивната жалба, се отправя искане до въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови въззивно решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.

Ответникът по жалбата К. Г. Б. подава отговор на въззивната жалбата в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който се застъпва позицията, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Счита, че изложените от жалбоподателя аргументи са недоказани и тенденциозни.

Неоснователно и в противоречие със закона и съдебната практика, жалбоподателят твърдял, че всички доказателства представляват официални свидетелски документи.

Напротив, представените като доказателства докладни записки, справки и други документи представляват частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща за съда доказателствена сила. Сочи, че дори да се приеме за начало на давностния срок датата, на която директорът на НТУ е депозирал доклад от проверка – 16.07.2021 г., срокът е изтекъл. Последното е така, понеже съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете не текат, докато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Конкретно, за ползван платен годишен отпуск се прибавят разрешеният като отпуск брой работни дни, като не следва да се прибавят към този срок и почивните и празнични дни, обхванати в периода, в който лицето е било в отпуск. Твърди, че е ползвал платен годишен отпуск, сумарно 23 дни, и с толкова дни е продължен срокът по чл. 194 КТ, поради което и последният е изтекъл на 09.10.2021 г., тоест 4 дни преди налагане на дисциплинарното наказание. Заключава, че не е отговорен за вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Предвид изложеното, моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно, както и да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната на страната безплатна правна помощ.

Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за 2 пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, и като съобрази разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, обжалваното решение част е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Тук е мястото да се отбележи, че съдебният акт съдържа всички изискуеми по чл. 236 от ГПК реквизити.

Претенциите на жалбоподателя за неразбираемост на съдебния акт се явяват неоснователни, доколкото всеки съдия разполага с относителната свободата да обективира вътрешното си убеждение в словестна форма, по онзи начин, който намира за най-удачен и удовлетворяващ собствените му потребности като професионалист.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Същото е и правилно, като в допълнение към мотивите, изложени от първоинстанционния съд и във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

Безспорно е установено между страните, че същите са се намирали във валидни трудови правоотношения към процесния период, като ищецът К. Г. Б. заемал длъжността „инспектор“ в Н.Т.У., Отдел „Контрол и правоприлагане“ – Сектор „Контрол и правоприлагане“ – Благоевград, към Агенция „П.И.“.

В представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ /мобилен екип по правоприлагане и контрол/ в отдел Контрол и правоприлагане, сектор Контрол и правоприлагане – Благоевград са изброени конкретните преки задължения за изпълняваната длъжност, съгласно мястото на длъжността в структурата на организацията (подчиненост), основната цел на длъжността и областите на дейност. В длъжностната характеристика освен това са регламентирани отговорностите, свързани с организацията на работа, управлението на персонала и ресурсите. Регламентирани са още полезни контакти, начини за вземане на решения, изисквания за заемане на длъжността и необходими компентентности.

Страните не спорят още, че по силата на Заповед № РД-11-1155/13.10.2021 г. на и.д. Председател на управителния Съвет на Агенция „П.И.“ на К. Г. Б. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че виновно не е изпълнил трудовите си задължения, изразени в неправилно попълнен дневен отчет за 18.04.2021 г. и неправомерно затворено нарушение без постъпило плащане на ППС с рег. № LRL438 като платено с компенсаторна такса в размер на 750 лева. Писмените обяснения на г-н Б. не оправдават поведението му. От правна страна се установило, че служителят виновно е нарушил трудовата дисциплина - като част от екип е участвал в неправилното попълване на дневния отчет на дата 18.04.2021 г. и е допуснал неправомерно затваряне на нарушение на ППС с рег. № LRL438 като платено с компенсаторна такса в размер на 750 лева. По този начин е осъществил фактическия 3 състав на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно: „Неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“.

От приложен по делото сигнал/жалба вх. № 94-00-6984/22.05.2021 г., подаден от Й.Н.С., се установява, че на 18.04.2021 г., пътувайки от гр. Враца до гр. София, около 17:30 часа на Автомагистрала „Хемус А2“ била спряна от контролни органи на НТУ за проверка на валидна винетка. При проверката от контролните органи било установено, че колата й няма валидна винетка, като контролните органи й показали 4 на брой нарушения и я задължили да плати на място поне едно от тях, което е в размер на 70 лева, като в противен случай няма да може да продължи. Не й предложили съставяне на АУАН, нямала никакви пари в дебитната си карта и им обяснила, че няма как да плати глобата на място и те й предложили да плати глобата кеш, за което ще й бъде издаден/а фактура (касов бон). Контролните органи били общо трима човека, жалбоподателката им дала 70 лева, за което й било издаден касов бон № 88150017 и фактура 3517, с която заплатила глобата си от 06.03.2021 г.

По реда на чл. 193 от КТ са събрани и обяснения от К. Б., а именно писмени обяснения от 12.05.2021 г. и писмени обяснения вх. № 09-99-1675/01.06.2021 г., от които се установява, че ищецът няма спомен за процесните събития и мисли, че става въпрос за грешка, както и, че прави впечатление и разминаването в посочените в сигнала регистрационни номера на леките автомобили, намесени в случая.

От приложено по делото писмо за искане на обяснения, вх. № 93-015647/23.08.2021 г. от страна на К. Г. Б. се установява, че след постъпил сигнал в АПИ, както и доклад от инж. И.И. – и.д., директор на Н.Т.У. при АПИ с вх. № 93-014931/16.07.2021 г. във връзка с доклади с изх. № 09-99-1666/28.05.2021 г. и с изх. № 0999-1847/17.06.2021 г. от Г.Т. – началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ по повод подаден сигнал вх. № 94-00-6984/22.05.2021 г. от Й.Н.С., на основание чл. 193, ал. 1 КТ на ищеца Б. е дадена възможност в 3-дневен срок от връчване на писмото да представи своите писмени обяснения, както и документи и други доказателства по отношение на твърдените от него факти и обстоятелства.

В отговор на това писмо е приложеният по делото отговор от инспектор К. Б. с адресат г-н Д. като и.д., Председател на Управителния съвет на Агенция „П.И.“, съгласно който ищецът Б. уведомява, че по въпросния случай по искане на Началник сектор „КП“ – Благоевград, в присъствието на юристи и главен инспектор, е дал писмени обяснения на два пъти и няма какво повече да добави.