Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 14.04.2023, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 116/2023
Вид
Решение № 152
Подписан
14.04.2023
В сила
27.10.2023
Състав
Вероника Антонова Бозова

Цитирани разпоредби

  • чл.147, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.129, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Враца, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20231420200116 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на С. Н. М., ЕГН:**********, против заповед за полицейско задържане на лице рег. №1795зз-250/18.07.2022 г., издадена от **** – младши полицейски инспектор от РУ Полиция Враца при ОДМВР Враца, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, вр. чл.129, ал.1 НК, жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа.

В жалбата с в с.з. процесуалния представител на жалбоподателя изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Жалбоподателят твърди, че процесната заповед е издадена без да е извършена проверка за необходимостта от наложената мярка. При това се моли за нейната отмяна.

Ответната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Врачански районен съд, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, 1 поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед за полицейско задържане на лице №1795зз-250/18.07.2022 г., издадена от **** – младши полицейски инспектор от РУ Полиция Враца при ОДМВР Враца, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. От административната преписка се установява, че на 18.07.2022 г. жалбоподателят М. е задържан за срок от 24 часа, за което е издадена процесната заповед. Като фактическо основание за задържането е посочено, че на 16.07.2022 г., около 20:00 часа, в гр. Враца,ул.

****, жалбоподателят е причинил средна телесна повреда на **** от гр.

Оряхово. В заповедта е посочен часа на издаване - 10:50 часа на 18.07.2022 г., като в административната преписка са представени декларация от 18.07.2022 г., съставена в 10:55 часа, че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и желае такава, като желае защита от служебен адвокат, има здравословни проблеми, не желае медицински преглед, не желае член на семейството му да бъде уведомен за задържането, уведомен е за правото му на свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална хранителна диета. Представена е и водената преписка по повод получения сигнал за нанасяне от страна на жалбоподателя на средна телесна повреда на **** на 16.07.2022 г., около 20:00 часа, в гр. Враца, ул. ****.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Заповедта за задържане с рег. №№1795зз-250/18.07.2022 г., с която жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57, ал.1 ЗМВР, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл.74, ал.2 ЗМВР.

Заповедта е съобразена и с приложимия материален закон. Същата е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ) – "задържане за срок от 24 часа". За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление 2 по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, е достатъчно, за да може при условията на оперативна самостоятелност административният орган да наложи мярката. А в случая към момента на предприемане на задържането полицейският орган е имал данни, с които да може да се обоснове предположение, че има вероятност лицето да е извършило престъпление.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била и необходима, тъй като деянието за което е провеждано разследването е криминализирано по действащото право – престъпление по чл.129, ал.1 НК, като и наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението от жалбоподател, е достатъчно основание за прилагането й.

По делото са налице и доказателства за извършена проверка, в рамките на която са разпитани свидетели и жалбоподателят дори е бил обявен за местно издирване на 17.07.2022 г. поради укриването му от органите на ДП. При това административният орган е имал основание да приложи принудителна административна мярка - изпълнени са материалните предпоставки за това, което се установява от представените по делото доказателства. Хипотезата на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР – наличие на данни за извършено престъпление от дадено лице сочи на извода, че в случая, доколкото за М. са постъпили данни, че е извършил престъпление, са налице законовите предпоставки за приложение на цитираната правна норма. Въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деянието, за което е образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. (В този смисъл са решение №3329 от 25.03.2015г. на ВАС по адм.д.№7990/2014г., V отд., решение №8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм.д. №14188/2014г., V отд. и др.).

По изложените съображения, съдът намира, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради което жалбата на М., като неоснователна, следва да се отхвърли.

3

Мотивиран от горното Врачански районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С. Н. М.,

ЕГН:**********, против заповед за полицейско задържане на лице рег.

№1795зз-250/18.07.2022 г., издадена от **** – младши полицейски инспектор от РУ Полиция Враца при ОДМВР Враца, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, вр. чл.129, ал.1 НК, жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Враца в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4