Решение № 426 от 08.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от М. М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110167557 по описа за 2022 година

Ищецът А. К. Е. с ЕГН **********, гр. Бургас, ул. *** №12, ет.5, чрез адв. А., е предявила срещу ответника Н. А. Р. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.177, вх. А, ет.1, ап.10, чрез адв. Л., осъдителни искове по чл.240, ал. 1 ЗЗД за сумите:

- 4835 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 26.11.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане;

- 4000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 9.11.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане;

-

1127лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане;

- 2000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане;

- 7000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 18.8.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане.

Ищецът е предявил евентуално съединени искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на исковите суми като платени без основание.

Сочи, че исковите суми са преведени на ответника по банков път, както и че кани ответника да ги плати с исковата молба.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че между страните не са сключвани договори за заем.

Сочи като основание за получаване на сумите трудов договор между „***“ ООД с ЕИК ***, с едноличен собственик на капитала и управител ищеца, като работодател, и ответницата, 1 като служител на длъжност „юрисконсулт“. Претендираните суми били допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати. Сумите били нареждани по банков път или от управителя, или от лицето, което водело счетоводството на дружеството – М. И. Д., а не от банкова сметка на дружеството, за да се спестят плащания за данъци и осигуровки.

В тежест на ищеца по главните искове е да докаже, че между страните са сключвани договори за заем на процесните суми и че сумите са предадени на ответника, а по евентуалните искове - че ответникът е получил претендираните суми.

В тежест на ответника е да установи, че сумите са получени на твърдяното от него основание - възнаграждение по трудов договор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

От представените като доказателства от ищцовата страна преводни нареждания (л. 10, 12, 15 по гр.д.3815/2022 г., РС-Бургас) и вносна бележка (л. 13, 14, 16 по гр.д.3815/2022 г., РСБургас) се установява, че А. Е. е наредила на 26.11.2021 г. превод по сметка на Н. Р. за сумата от 4835,00 лв., на 15.09.2021 г. – за сумата от 2000 лв., а М. Д. е внесла по сметка на Н. Р. следните суми: 4000 лв. – на 09.11.2021 г., 1127 лв. – на 15.09.2021 г., 7000 лв. – на 18.08.2021 г.

С оглед изявленията на страните съдът намира, че не се спори относно: обстоятелството, че ответникът е получил сумите по банковата си сметка. Спорно е дали сумите са получени с основание и какво е то.

Представени като писмени доказателства са заверени копия от трудов договор №007/30.08.2019 г. между „***“ ЕООД и Н. А. Р. за длъжността „юрисконсулт“ с уговорено трудово възнаграждение от 1000 лв. (л. 50 по гр.д. 3815/2022 г., РС-Бургас), заверено копие от Заповед № 005/27.04.2022 г. за прекратяване на трудов договор между „***“ ЕООД и Н.

А. Р. (л.55 по гр.д. 3815/2022 г., РС-Бургас).

По делото са разпитани трима свидетели.

В показанията на свидетеля ***, съпруг на ответницата, дадени в открито съдебно заседание, провело се на 17.02.2023 г., се посочва, че в периода от 2019 г. до преди 2022 г. ответницата Н. *** е работила в „***“ ЕООД на длъжност „юрисконсулт“, но заедно с това е изпълнявала и функции, извън характерните за длъжността – водела е цялата комуникация с всички клиенти в София и Пловдив, предоставяла е правни консултации на клиенти на дружеството-работодател, изготвяне на договори, пълномощни, заявления за кандидатстване на клиенти за различни лицензии, разрешителни и други административни процедури, за извършване на вписвания в търговския регистър на клиенти. Заявява, че уговореното трудово възнаграждение по трудов договор е било 780 лв. нетно. Посочва, че средствата за извършените административни услуги са получавани от „***“ ЕООД, а наред с уговореното трудово възнаграждение ответницата е получавала по неформална договорка с ищцата и допълнителни възнаграждения под формата на бонуси, съобразно извършената допълнителна работа, получените резултати и получените приходи. Посочва, че 2 заплащането на допълнителни възнаграждения е съобразно направени от Н. Р. разчети за получени приходи от клиенти, които тя е привлякла и е извършвала работа, за която клиентите са заплатили възнаграждение, след което е предоставила така направените разчети на нейна колежка в офиса в Бургас – М. Д., и след като последната направи справка дали действително сумите са постъпили по сметка на дружеството и след одобрение от ищцата е превеждала на Н. Р. определени парични суми с паричен трансфер от банкова сметка на ищцата към лична банкова сметка на ответницата или са предавани на каса от М.

Д. на ответницата. Свидетелят посочва, че получените допълнителни възнаграждения на ответницата не са изплащани от дружеството-работодател, за да се спестяват данъци и задължителни осигурителни вноски. Посочва, че е бил свидетел на уговорка между ищцата и ответницата за получаване на допълнителни парични суми няколко пъти, като единият път е бил на семейна вечеря в ресторант в Созопол през м. август 2020 г. по време на почивка.

Твърди, че Н. редовно е работила от вкъщи, включително по време на отпуска си по майчинство, преди и след раждането на дете им, но ищцата е променила уговорки със задна дата и не е дала пари на ответницата, за които са се разбрали преди това, поради което трудовият договор на Н. Р. е бил прекратен по взаимно съгласие, при което ответницата е върнала на работодателя служебният лаптоп и телефон. След прекратяване на трудовия договор ищцата е започнала да предявява претенции, нотариални покани и жалби пред различни институции, вследствие на което срещу ищцата е образувано дисциплинарно дело пред САК, което е завършило с оправдателно решение на Висшия адвокатски съвет, след това е образувана проверка от НАП срещу търговското дружество на бащата на свидетеля *** по сигнал на ищцата, като в резултат на проверката не са констатирани нарушения, а също така по подаден от ответницата сигнал свидетелят и ответницата са давали обяснения пред икономическа полиция – СДВР, което е завършило с отказ от образуване на съдебно производство.

Пред РС-Бургас по делегация е разпитан свидетелят М. Д., служител на „***“ ЕООД, на длъжност „счетоводител“. В своите показания свидетелката посочва, че се е познавала с Н.

Р., както и че последната е работила на длъжност „юрисконсулт“ в „***“ ЕООД. Заявява, че често са осъществявали комуникация с ответницата, тъй като Н. често е помагала на счетоводителката при работа с дружества, за комуникация с които се е налагало владеенето на турски език. Свидетелката твърди, че е извършвала дейност като счетоводител, задълженията й са включвали осчетоводяване на получени приходи и разходи на дружеството, както и че има достъп до касата на дружеството при изпълнение на служебните си задължения и разплаща разходи за ток, вода и режийни нужди, но не е нареждала заплащане на разходи за заплати и други възнаграждения на служители, доколкото с това се занимава служител от отдел ТРЗ. Свидетелката поддържа, че е превеждала различни суми по банкова сметка на Н. Р. като заем, уговорен между ищцата и ответницата. Посочва, че Н. Р. е поискала заем, а А. Е. е предоставила заемните суми с лични средства на счетоводителката, която ги е превеждала на ответницата в периода 20202021 г. По делото е представен трудов договор на свидетеля М. Д. за длъжността „счетоводител“ в „***“ ЕООД (л. 95-96 по делото).

3

По делото в открито съдебно заседание, провело се на 11.04.2023 г., е разпитан свидетелят ***, служител на „***“ ЕООД на длъжност „специалист ТРЗ“. Свидетелката посочва, че основни трудови задължения за нейната длъжност са превеждане на заплати и задължителни осигурителни вноски за служителите, оформяне на трудовата документация и досиета на служители в дружеството. Свидетелката твърди, че си спомня за разговори в офиса на дружеството в Бургас около средата на 2021 г., където Н. Р. е искала суми на заем от А. Е..

Посочва, че разговорът се е провел в голямата конферентна зала на офиса на дружеството в Бургас. Заявява, че М. Д. има достъп до касата на дружеството. Посочва, че е била свидетел ищцата да дава пари в брой на М. Д., за да бъдат преведени по банков път, но извън процесния случай. Свидетелката посочва, че дружеството получава пари в брой от клиенти, като за целта има касов апарат.

Съдът намира, че при оценяване на достоверността на свидетелските показания, на първо място, следва да се взема предвид, че всички свидетели са пряко или косвено свързани със страна по делото – свидетелят *** е съпруг на ответницата Н. Р., а свидетелите М. Д. и *** към момента на даване на свидетелски показания са в служебна зависимост с ищцата по делото, тъй като тя е управител и едноличен собственик на капитала на дружествата, в които свидетелите са служители. Съдът намира, че показанията на свидетелите М. Д. и *** в частта относно показанията, че между ищцата и ответницата е налице неформален договор за заем и че процесните суми са превеждани на това основание, са недостоверни и поради това съдът не ги кредитира. Свидетелите не могат да възпроизведат никакви уговорки на договора за заем, кога и какви суми са предоставени. Свидетелката *** например посочва, че е присъствала на уговорки между А. Е. и счетоводителката М. Д. за предоставяне на заем, но не си спомня дали става дума за един или повече от един заеми, не си спомня какво точно е казала А. на счетоводителката, не знае в каква връзка е искала Н. заем от А., което индицира недостоверност на свидетелските показания. От показанията на свидетелката М.

Д. пък не става ясно какъв заем е поискала ответницата Н. от ищцата А., какви са били условията на заема, а също така не става ясно защо след като Н. е поискала сума в заем А. Е. е наредила на счетоводителя да преведе няколко пъти суми по сметка на ответницата по договор за заем, а също така не става ясно защо във вносната бележка М. е посочила като основание „вноска от А. Е.“, а не е посочила като основание за извършване на превода процесния заем. Поради това в посочената част съдът не кредитира показанията на свидетелите като недостоверни.

Показанията на свидетеля ***, съпруг на ответницата, са логични и се потвърждават от други представени доказателства по делото. Така например показанията на свидетеля, че съпругата му е изпращала отчети до счетоводителя М. Д. за свършената работа се потвърждават от назначената компютърно-техническа експертиза, в която въз основа на предоставена информация от трето неучастващо лице – хостинг доставчика на домейна на дружеството-работодател „***“, се установява, че на 30.07.2021 г., на 01.10.2021 г. и на 13.01.2022 г. са изпращани имейл съобщения от ел. поща на Н. Р. на ел. поща на счетоводителя М. Д. със заглавие за извършен разчет от Н. за определен период, както и че 4 към съобщението има прикачени файлове, съдържанието на които не може да бъде установено. Макар показанията да са дадени от свидетел, който е съпруг на ответницата, неговите показания са логични, непротиворечиви, отговарят на останалия доказателствен материал по делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни.