Решение № 4249 от 27.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4249 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110102998 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от М. Ф. Ф., действаща със съгласието на своята майка Т. Г. Г. срещу Ф. М. Ф., иск с правно основание чл. 150 СК, за изменение на присъдената с решение № 4006/08.10.2012г. по гр.д. № 4265/2011г., по описа на ВРС, в полза на М. Ф. Ф. издръжка от 100.00 лева на 400.00 лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката.

Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 4265/2011г., по описа на ВРС, ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 100 лева. Тъй като от определянето на издръжката е изминал значителен период от време, през които са нараснали потребностите на момичето с оглед физиологическото му израстване и развитие, се твърди същата да е крайно недостатъчна, отчитайки потребността му от закупуване на учебници и помагала, храна, дрехи, обувки, транспорт. С оглед това сезира съда с искане за изменение на присъдената издръжка, като същата бъде увеличена до посочения по-горе размер.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ф. М. Ф. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за основателност на иска за изменение размера на издръжката до 300 лева. Този размер счита за съответен на изменилите се обстоятелства от определяне на първоначалната издръжка, свързани с промяна в работната заплата, възрастта на детето и нарастналите му потребности. Поддържа, че 1 има алиментни задължения към други две негови деца, като и към трето такова, което предстои да припознае. Твърди, че понастоящем работи на четиричасов работен ден и получава трудово възнаграждение в размер на 540 лева, като няма друг доход. Сочи, че има задължение към своя баща, който е на 87 години и освидетелстван с ТЕЛК решение със 100% неработоспособност. Същевременно се поддържа, че майката на ищцата полага труд в Англия на две места и е в състояние да поеме го-голям дял от издръжката на дъщеря им. С оглед изложеното моли за уважаване на иска до посочения размер.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище, че в интерес на детето М., с оглед пълноценната и законосъобразна защита правата и интересите му, предвид възрастта му и икономическата обстановка в страната, да се актуализира размерът на дължимата издръжка, която бащата да е в състояние да изплаща и представляваща реална възможност да се разчита на нея.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, че родители на М.

Ф. Ф., родена на 01.12.2009г., са Т. Г. Г. и Ф. М. Ф..

С влязло в законна сила на 13.11.2012г. решение по гр.д. № 4006/2012г., по описа на РС-Варна, родителските права по отношение на детето М. Ф. Ф. са предоставени на майката, като бащата Ф. М. Ф. е осъден да заплаща в полза на дъщеря си месечна издръжка в размер на 100 лева.

От приетите като доказателства уверение изх. № 834/12.02.2023г. и уверение изх. № 1738/12.09.2025г. се установява, че М. Ф. Ф. през учебната 2024/2025г. е била ученичка в 9-ти клас във Варненска морска гимназия „Свети Николай Чудотворец“, дневна форма на обучение, а през настоящата учебната 2025/2026г. е ученичка в 10-ти клас в същото учебно заведение.

Представени са доказателства за закупувани дрехи, обувки, учебни пособия, медикаменти (л. 92-100, л. 110-111), както и такива за проведен първичен орто преглед (л. 109).

Видно от приложеното на л. 18 от делото копие на трудов договор № 211/14.05.2025г., че ответникът Ф. М. Ф. е в трудово правоотношение с „Вертиго Варна“ ООД за длъжността „готвач“, на четиричасов работен ден. Уговореното основно трудово възнаграждение 540 лева и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит 0.60% и за нощен труд 1.62 лева за час. От извършената справка в ТД на НАП-Варна се установява, че начисленият му месечен облагаем доход по горното трудово правоотношение за м. май 2005г. е в размер на 289.07 лева.

От извършената справка в БНБ се установява, че ответникът има две активни 2 сметки, като съобразно представените от „Банка ДСК“ АД извлечения, оборотите по една от тях се формират от извършени трансфери на суми от втората сметка на Ф.ов, като крайното салдо по същата към 20.08.2025г. възлиза в размер на 1050.06 лева. По втората сметка ответникът е получил суми за заплата, както следва: на 03.04.2024г. – 700 евро, с левова равностойност 1365 лева; на 04.04.2024г. – 600 евро, с левова равностойност 1170 лева; на 06.05.2024г. – 500 евро, с левова равностойност 975 лева; на 31.05.2024г. – 350 евро, с левова равностойност 682.50 лева; на 03.07.2024г. – 250 евро, с левова равностойност 487.50 лева; на 02.08.2024г. – 800 евро, с левова равностойност 1560 лева; на 01.10.2024г. – 1700 евро, с левова равностойност 3315 лева; на 05.11.2024г. – 1000 евро, с левова равностойност 1950 лева; на 02.12.2024г. – 1100 евро, с левова равностойност 2145 лева; на 25.04.2025г. – 2500 евро, с левова равностойност 4874 лева; на 30.04.2025г. – 1930 евро, с левова равностойност 3763 лева. На 05.06.2025г. и 09.06.2025г. по сметката са постъпили суми с основание „депозит нац. разпл. център“ в размер на 1670 евро, с левова равностойност 3256.50 лева, съответно 4 евро и 16 евро. На 15.05.2025г. по сметката на Ф.ов е постъпила сума в размер на 5500 лева с основание „захранване“, на която дата сумата е изтеглена на каса. От тази сметка са извършвани и регулярни преводи по сметка на Ирена Борисова с основание „Ф.“.

От приобщената като доказателство по делото справка от Агенция по вписванията се установява, че ответникът е собственик на апартамент № 75, находящ се в гр. Варна, ул. Младост, бл. 118, вх. 3, ет. 3, с площ от 79.90 кв.м. От извършената справка в сектор „Пътна полиция“ – Варна се установява, че Ф. М. Ф. е собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с дата на регистрация 29.03.1984г.; лек автомобил „Фолксваген Туран“, с дата на регистрация 11.06.2006г. и придобит от Ф. на 26.10.2023г. и лек автомобил „БМВ Х3“, с дата на регистрация 06.09.2005г. и придобит от ответника на 15.05.2025г.

Видно от приложената на л. 57 от делото справка, че ответникът Ф. М. Ф. е родител и на децата Ф., роден на 04.04.2013г. и Симона, родена на 07.05.2014г.

Събрани в хода на производството са гласни доказателства, чрез разпит на водените от ищцата свидетели И.Х.А. и М.М.М.. И двамата свидетели установяват, че преките и непосредствени грижи за М. полага нейната майка. Установяват още, че момичето обича да рисува, изявила е желание да учи японски (според свидетелката А.), но майка й не може да си позволи разход за уроци.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде изменена присъдената издръжка е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания. От момента на определяне на издръжка през 2012г. до предявяване на иска са изминали почти тринадесет години, 3 което безспорно се свързва с нарастване на възрастта на детето, а от тук и на разходите за покриване на ежедневните нужди от храна, облекло, консумативи, учебни пособия, както и на средства за посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването и специфичните потребности на момичето. При това положение и държейки сметка за икономическите отношения в страната, съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете.

Според данните на Националния статистически институт потребителският общ разход на домакинствата за третото тримесечие на 2025г. е средно в размер на 2734.89 лева. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем), размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 1772.12 лева или 590.71 лева за месец. Съобразявайки, че издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, който да служи не само за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите му, но също така и да покрива разходи за извънсемейни забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана от родителите е 650 лева.

Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.

Възможността на дължащия издръжка родител се определя от дохода, квалификацията, имотното състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка. В настоящия случай между страните е безспорно, че ответникът е полагал труд във ФР Германия, като понастоящем не пребивава в тази държава (така и от формуляр К по съдебната поръчка по Регламент (ЕС) 2020/1783 – л.

107). Понастоящем съобразно коментирания трудов договор и справка от ТД на НАПВарна, същият полага труд в РБългария, като заема длъжността „готвач“ на 4-часов работен ден. Отчитайки, че ответникът е в трудоспособна възраст и съобразно квалификацията му, съдът намира, че същият би могъл да реализира доход поне в рамките на средната работна заплата за гр. Варна – 2303 лева (размерът, определен по данни на данните на

Националния статистически институт https://www.nsi.bg/statistical-data/179/569). Последното, както и безусловния характер на издръжката на непълнолетно дете, факта, че бащата има задължения към други две свои низходящи – на 12 и 11 години, съдът намира, че същият е в състояние да поеме издръжка за дъщеря си в размер на 350 лева.

Остатъкът от издръжката в размер на 300 лева следва да бъде поет от майката, 4 която полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, като последното само по себе си е основание бащата да поеме по-голям дял от издръжката.

Така определената издръжка следва да бъде присъдена от датата подаване на исковата молба в съда – 11.03.2025г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи извръжката. За разликата до предявения размер от 400 лева искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които съразмерно уважената част от иска възлизат в размер на 630 лева.

Съгласно формираната воля на съда по предявения иск и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ВРС държавна такса в размер на 330 лева, разноски за превод по повод съдебната поръчка в размер на 18.50 лева и 1.80 лева – такса за възпроизвеждане на електронно изявление (искова молба и приложения) на хартиен носител.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

И З М Е Н Я размера на присъдената с решение № 4006 от 08.10.2012г., постановено по гр.д. № 4265/2011г., по описа на РС-Варна, издръжка, дължима от Ф.

М. Ф., ЕГН **********, от гр. В.*****, в полза на детето М. Ф. Ф., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Т. Г. Г., ЕГН **********, от гр. В.***, като я увеличава от 100.00 лева на 350.00 месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.03.2025г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска с падеж до 10-ти число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата на 350 лева до предявения размер от 400 лева, на основание чл. 150 СК.