Решение № 731 от 26.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330206097 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0329-000123/12.03.2024г. на Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, с което на Г. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. Г. Д. с жалбата си оспорва по същество вмененото му нарушение и моли съда да отмени наказателното постановление /НП/. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. В съдебно заседание, чрез процесуалния му представител адв.А. Б., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Не претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна - Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ-Раковски, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г. Г. Д. за това, че на 12.02.2024г. в 15:45 часа в с.Белозем на ул.“Козлодуй“ като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, ** при обстоятелства: На 12.02.2024г. около 15:10 часа в село Белозем, общ.Раковски на улица „Козлодуй“ до номер 49, горепосоченото лице управлява лек автомобил „Мерцедес ц200 цди“ с рег.

№ **, собственост на В.М.М., ЕГН **********, като извършва следното нарушение: 1. Като водач на МПС с поведението си създава опасност и пречки за придвиждаването на останалите участници в движението, като на пътна отсечка на улица „Козлодуй“ принуждава автомобила да работи на високи обороти и превъртане на задни задвижващи гуми, като внезапно и последователно преминава от една пътна лента за движение в друга, с което си действие не използва пътищата, отворени за обществено ползване по предназначение за превоз на хора и товари.

С което е извършил: 1. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 1186651 от 12.02.2024г., съставен от М. Д. И. – ** при ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, с идентично фактическо описание и правна квалификация на деянието.

Така описаните фактически положения, обаче, не се установяват по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива – показанията на св.М. Д. И. /актосъставител/ и на св.С.А.С..

Вменената на жалбоподателя разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При неизпълнение на тази забрана, законодателят препраща към разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, 2 която предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В случая административнонаказателното обвинение от фактическа страна сочи, че при управление на процесното МПС на ул.“Козлодуй“ до № 49 жалбоподателят принудил автомобила да работи на високи обороти и превъртане на задни задвижващи гуми, като внезапно и последователно преминал от една пътна лента за движение в друга. Според тезата на адмнистративното обвинение именно тези действия на водача се квалифицират като използване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Приетите за констатирани и описани по този начин в акта и НП, действията на водача Д. не се потвърждават категорично от показанията на актосъставителя, който ги определя като дрифт и напълно се оборват от показанията на св.С.. Понятието „дрифт“ няма легална дефиниция, но в съдебната практика са изведени основните му същностни характеристики, като дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване, при което довежда задните гуми до загуба на сцепление с пътната настилка.

По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и целенасочени и приплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства. Пренесено на плоскостта на разглеждания казус, се установява, че жалбоподателят Д. не е имал поведение, което да се квалифицира като дрифт, нито такова, описано в акта и в НП, водещо до извод за съставомерно поведение по смисъла на горецитирания чл.104б, т.2 от ЗДвП. На първо място не се установява твърдяното в акта обстоятелство с поведението си по управление на въпросното МПС да е постигнал „превъртане на задни задвижващи гуми“. В показанията си св.И. говори за чут от него силен шум, идващ от двигател на автомобил, без да твърди, че е установил шумът да е бил произведен именно от процесното МПС, като говори „как задните задвижващи колела се 3 приплъзват“, което не е равнозначно на отразената от него в акта констатация за „превъртане на задни задвижващи гуми“. Такова превъртане на гуми не се установява и от показанията на св.С., пътувал в процесния ден в автомобила на жалбоподателя, който посочва, че при извършване на маневра завой наляво, задната част на управлявания от Д. лек автомобил „леко се изсурка“ по асфалта надясно и поднася. Действително, доказва се по делото, че в определен момент от движението на процесния автомобил е имало такова приплъзване или поднасяне. Самото приплъзване на автомобила, обаче, не изпълва фактическия състав на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като при дрифт е налице превъртане на гумите и загуба на сцепление с пътната настилка, каквито обстоятелства с категоричност не се установяват в случая нито от показанията на актосъставителя, нито от тези на св.С., въпреки че превъртането на гумите да е описано в двата акта на администрацията. Макар по думите на актосъставителя действията на водача при управление на МПС на процесното място да представляват дрифт, по делото липсват данни и за друг обективен елемент, характерен за дрифта, а именно жалбоподателя да е пренавивал волана. Такова обстоятелство нито се твърди от актосъставителя, нито е описано в акта и НП.

Що се отнася до отразеното в двата акта на администрацията обстоятелство за внезапно и последователно преминаване от една пътна лента за движение в друга, и тук показанията на двамата свидетели са разнопосочни.

Съдът наблюдава известно колебание и противоречие в изложеното от актосъставителя, който първоначално сочи навлизане на автомобила със задната му част в насрещната лента на движение. Непосредствено след това се поправя като твърди, че предната част на автомобила била навлязла в насрещното платно, докато задната му част била се насочила към тротоара, откъм платното, в което се движил водача. Дори и да е имало преминаване от една пътна лента за движение в друга, което св.С. отрича, то такова от показанията на актосъставителя е било извършено веднъж, което не може да обоснове извод за използване на пътя с друга цел, различна от превоза на хора и товари. Нещо повече, установява се от показанията на св.С., на който съдът дава вяра, че това приплъзване /поднасяне/ на моторното превозно средство е в резултат не на желана от водача последица от целенасочено негово поведение /преднамереното извеждане на МПС извън контрол, каквато е целта при извършване на дрифт, твърдян от актосъставителя/, а е в резултат на 4 особености на пътната обстановка - разсипан пясък в този участък от пътя от преминаващи камиони, натоварени с пясък от намиращия се в близост цех за строителни материали. В тази връзка показанията на актосъставителя са неубедителни доколкото първоначално е категоричен, че не е имало пясък или други субстанции, които могат да бъдат причина за приплъзване на колата, което предполага извършена предварителна или последваща проверка на контролния орган на състоянието на пътя, а впоследствие сочи, че не е забелязал на пътя да е имало пясък. Предвид на това настоящият съдебен състав намира за неустановени по безспорен начин, както обективните елементи на твърдяното нарушение, така и проявен пряк умисъл, изискващ се при осъществяване състава на вмененото нарушение, с оглед предвидената преследвана цел, различна от позволената в закона.

За ангажирането на административнонаказателната отговорност не е достатъчно предположението на контролните полицейски органи, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение. Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, виновно, а не да се дължи на наличието на обективни фактори като например лоши метрологични условия /сняг, дъжд, наличие на разпиляно масло или пясък по пътя хлъзгав терен, радиус на завоя и др./ или неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка, което неправомерно поведение би следвало да бъде санкционирано за друго нарушение на правилата за движение, а не за несъобразяване със забраната на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Поднасянето на автомобила при извършване на завой, би могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой или несъобразяване със задължението като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди, каквото обвинение нито е описано, нито е квалифицирано в акта и постановлението. Тоест по никакъв начин не се установяват действия на водача при управление на процесния лек автомобил, в резултат на които не използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за каквото деяние е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. С оглед изложеното, съдът приема, че с обжалваното НП не е установено извършено административно нарушение, 5 още повече пък да е доказано извършване от обективна и субективна страна на това нарушение, неговия извършител и вината му, поради което НП следва да бъде отменено изцяло.

Наред с гореизложеното, съдът констатира и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо мястото на нарушението като задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП, вменен с разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Описвайки действията на жалбоподателя при управление на лекия автомобил, и актосъставителя, и наказващия орган са посочили, че те са извършени на ул.“Козлодуй“ до № 49 в с.Белозем. Изписано по този начин мястото е непрецизно определено и буди съмнение дали твърдяното нарушение е осъществено до ул.“Козлодуй“ № 49 или на Т-образното кръстовище, намиращо се в близост до този административен адрес, каквито са твърденията на актосъставителя при разпита му като свидетел в настоящото съдебно производство. В първия случай описаното в акта и НП поведение на водача няма как да бъда наблюдавано от актосъставителя, позициониран според думите му на ул.“Подем“ до втората пресечка след кръстовището между ул.“Козлодуй“ и ул.“Подем, на около 50-60 метра от кръстовището, откъдето няма видимост към инкриминираното място /ул.“Козлодуй“ до № 49/ поради наличието на жилищни сгради и магазин за хранителни стоки. Във втория случай /при извършени на Т-образното кръстовище действия на водача в разрез със закона/, отразеното в акта и НП се явява неправилно посочено, което съставлява липса на посочено място на нарушението, т.е. липса на съществен реквизит от съдържанието им.