Определение № 1878 от 22.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1878 гр. Бургас, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501029 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частна жалба на В. Н. Ц. – ответник в първоинстанционното производство, против

Определение

№2817/15.05.25г., постановено по гр.д.№5964/24г. по описа на Бургаски районен съд (БРС), с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за допълване на крайния съдебен акт, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба С. К. К., чрез адв. Живко Нейчев оспорва жалбата и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба с правно основание чл.59, ал.9 във връзка с чл.127, ал.2 от Семейния кодекс – ищецът С.

К. претендира се изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Л. К., постановени с одобрена съдебна спогодба.

Ответникът В. Н. Ц. представя писмен отговор, по чл.131, ал.1 от ГПК, с който прави възражение за липса на компетентност на българския съд по спора.

Бургаският районен съд е приел, че детето и майката трайно живеят в ***, като детето е дошло в ***, за да прекара лятото с бащата, който отказва да го върне при майката. Съдът е приел, че по спорния въпрос за компетентността на съда по иска за изменение на така определените мерки относно родителските права, е приложим Регламент (ЕС) 2019/ 1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност. Съдът е намерил, че не е компетентен съгласно разпоредбата на чл.7, раздел 2, глава II от този Регламент и не са налице основания за запазване на компетентността на българския съд по чл.8 и чл.9 от Регламента, нито основания за прехвърляне на компетентността с оглед на най-добрия интерес на детето съобразно чл.13 от Регламента. Поради това е прекратил производството по делото с 1

Определение №7670/18.12.24г. Определението е потвърдено с Определение №548/25.02.25г. по ВЧГД №292/25г. по описа на БОС, влязло в сила на 08.04.25г.

На 09.01.2025г. е постъпила молба от В. Н. Ц., чрез адв. Чокелиев, с искане за допълване на прекратителното определение в частта, относно разноските, и е поискал допълването му, с присъждане на адвокатско възнаграждение, в размер на 1200 лева.

Ищецът С. К. К., чрез адв. Нейчев е представил отговор на молбата. Намерил е, че по делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което покъсно представеният е несвоевременен. Евентуално е направил възражение за прекомерност на посочения размер от 1200 лева.

С тук обжалваното определение, съдът е оставил молбата без уважение. Съдът е приел, че, при постановяването на крайния съдебен акт по делото не е представено доказателство за сторени разноски, въпреки че договорът за правна услуга и съдействие е сключен на 25.10.2024г., а договореното адвокатско възнаграждение е заплатено от ответницата на пълномощника на 29.10.2024г. Според съда страната е разполагала с тези доказателства към момента на депозиране на писмения отговор – 22.11.2024г. и на постановяване на крайния съдебен акт 18.12.2024г. Пропускът на ответника своевременно да ангажира доказателства за сторените разноски не може да бъде преодолян в производството по реда на чл.248 ГПК, което е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето относно разноските.

Във въззивната частна жалба се изразява недоволство от определението, като се претендира неговата отмяна. Въззивникът излага съображения, че своевременно – с отговора на исковата молба е представил пълномощно и договор за защита и съдействие и е направил искане за присъждане на съдебно – деловодните разноски, в т.ч. и при прекратяване на делото. Липсата на списък не е основание за неприсъждането им.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че жалбата е неоснователна. Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото следва да бъде допълнено, с присъждане на разноски в полза на ответницата.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. За да му бъдат присъдени такива, той следва да направи искане за това. Съобразно нормата на чл.248, ал.1 ГПК, съответно приложима и при прекратяване на производството, искането на страната да допълване или изменение на решението (респ. определението за прекратяване) в частта му за разноските, следва да се направи в срока за обжалването. В настоящия случай ответникът е направил искане за присъждане на разноските в рамките на този срок.

Съобразно нормата на чл.80 ГПК, списъкът на разноските следва да се представи най-късно до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция. Бургаският окръжен съд намира, че за отговорността за разноски от съществено значение е обстоятелството, че ответникът е упълномощил адвокат по делото - след получаване на исковата молба, е депозиран отговор на същата, с представено адвокатско пълномощно и договор за защита и съдействие. В настоящия случай това е станало преди постановяване на определението за прекратяване на производството.

Поради това, въззивният съд намира, че искането по чл.248 ГПК е направено своевременно. Разноските са били направени преди прекратяване на производството, искането за присъждането им – също, затова те подлежат на възмездяване по правилото на чл.78, ал.4 ГПК.

Постановеното от БРС определение, с което искането за допълване на Определение №7670/18.12.24г., в частта, относно разноските, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде уважена.

2

Относно размера на възнаграждението:

Видно от представения договор за защита и съдействие, заплатеното от ответника възнаграждение е 1200 лева. Срещу размера е направено възражение за прекомерност от ищеца в отговора на молбата по чл.248 ГПК. Възражението е заявено своевременно, предвид обстоятелството, че по делото не е проведено съдебно заседание, в което това възражение да се релевира – производството е прекратено преди даване ход на делото. Това възражение въззивната инстанция намира за основателно. При определяне размера на възнаграждението следва да се вземе предвид, че предявените искове не са с висока фактическа и правна сложност; производството по делото е прекратено; не са провеждани съдебни заседания; не са събирани доказателства (Определение №150/16.01.2025г. по в.ч.т.д.№2467/24г. на ВКС). Ето защо размер от 800.00 лева би бил адекватен на положения труд – изготвяне на отговор на исковата молба.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2817/15.05.25г., постановено по гр.д.№5964/24г. по описа на Бургаски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на осн. чл.248 ГПК, Определение №7670/18.12.24г., постановено по гр.д.№5964/24г. по описа, в частта, относно разноските, като ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Ц., ЕГН**********, съдебно – деловодни разноски, в размер на 800.00 (осемстотин) лева – адвокатско възнаграждение.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3