Решение № 1368 от 10.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20235300501749 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от “ПМ ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, ЕИК: 206369952, чрез адв. М. Н. – ПАК, против решение № 175 от 02.05.2023 г. постановено по гр. д. № 2250/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград – I гр. с-в, с което e уважен предявеният от АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК: 206201841, против дружеството иск за заплащане на парична сума в размер на 7080,06 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършен транспорт и доставка, ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт. Същата изхожда от надлежно упълномощен представител. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

1

Жалбоподателят „ПМ Транс Интернешънъл“ ООД счита решението на първоинстанционния съд за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Счита, че поради нарушения на съдопроизводствените правила свързани с доклада и настъпването на преклузиите по чл. 133 и чл. 146, ал. 3 от ГПК, първоинстанционният съд е нарушил правото му на защита срещу иска като в първото съдебно заседание по делото не е приел направените оспорвания и свързаните с тях писмени доказателства и не е уважил искането за изслушване на свидетел. Районният съд не се произнесъл относно възнаграждението за прихващане, направено от дружеството. Неправилно първоинстанционният съд приел, че договорът между страните бил неформален, доколкото били представени транспортни заявки, които представлявали писмени договори с права и задължения между страните, включително уреждали неустойки за неизпълнение. Излага подробни съображения за недължимост на възнаграждението на въззиваемия по транспортна заявка № 23/29.11.2021 г., транспортна заявка № 20/29.11.2011 г., транспортна заявка № 17/27.11.2011 г., транспортна заявка № 34/16.12.2021 г., транспортна заявка № 33/13.12.2021 г., транспортна заявка № 37/23.12.2021 г., транспортна заявка № 29/09.12.2021 г. и транспортна заявка № 32/13.12.2021 г., свързани с неизпълнение на задълженията на ищеца (въззиваемия) по тях.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови друг такъв, с който да отхвърли предявените претенции, а евентуално – да ги отхвърли частично. Иска да се зачете оставеното без уважение от първата инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално потвърждаване на решението изцяло или частично.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД.

Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира разноски .

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател „ПМ ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД чрез процесуалния си представител адв. Н. поддържа въззивната жалба. Подчертава, че ТЗ допуска споразумения, които не противоречат на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като в писмените спорезумения между страните имало 2 клаузи, по силата на които плащане се извършвало след представяне на оригинално ЧМР в определен срок. Представя писмена защита по съществото на спора.

В открито съдебно заседание въззиваемото дружество „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа отговора на въззивната жалба. Обръща внимание, че категорично се доказало, че доверителите му са извършили международен транспорт на товари, като стоката била закарана в срок, без липси и опакована. Също представя писмени бележки по съществото на спора.

Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на правилността на решението.

По делото са представени осем броя ЧМР товарителници за извършен от „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД международен превоз на товари, като към всяка от тях е представена фактура, издадена от превозвача на „ПМ ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, както и документ, наименуван „транспортна заявка“, който обективира нареждания на последното към превозвача относно извършване на превозите, съставяне на необходимите документи и представянето им в определен срок, уговорка за неустойка за забава, както и уговорка за заплащане на навло. Страните не спорят, че помежду им са съществували процесните правоотношения, основани на договор за превоз. Не се спори, че „ПМ ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД е действало по нареждане на други лица, а не е било само изпращач на стоките.

Въз основа на изложеното следва да се приеме за установено, че между „ПМ ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД в качеството му на спедитор и „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД в качеството му на превозвач в периода от 29.11.2021 г. до 23.12.2021 г. са сключени осем договора за превоз.

Спорът по делото се концентрира във въпроса за точното изпълнение на договорите за превоз от страна на превозвача като предпоставка за заплащане на уговореното навло от спедитора.

Приложимото към спорното правоотношение право е Конвенцията за 3 договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 9 от международния договор: „Товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.“ Конвенцията не съдържа подобно правило за удостоверителната стойност на товарителницата досежно предаването на товара от превозвача на получателя. В тази си част представените ЧМР товарителници представляват частни удостоверителни документи, които не обвързват съда да приеме, че посочените в тях обстоятелства са верни. Доставката на стоките, обект на превозните договори, на уговореното място в уговореното време е факт, който подлежи на пълно и главно доказване от ищеца в първоинстанционното производство – „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД, доколкото само при изпълнение на задълженията си той може да иска заплащане на възнаграждение.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че следвало да се зачете възражението за прихващане и възражението за намаляване на навлото с уговорената в писмените заявки неустойка. С изтичане за срока за отговор на исковата молба не се преклудират и могат да се заявяват в първото съдебно заседание по делото единствено онези защитни средства на ответника, с които не се въвеждат нови факти в процеса. С възражението за прихващане се въвежда новият факт на предполагаемо съществуващо насрещно вземане на ответника. С възражението за активиране на неустоечна клауза се въвежда нейният правопораждащ факт – твърдяна забава при изпълнение на съпровождащи извършването на превоза задължения. Тези възражения са преклудирани за „ПМ ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД поради това, че дружеството е пропуснало да подаде отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

От съдържанието на товарителница на лист 11 от първоинстанционното дело е видно, че в поле „подпис или печат на превозвача“ стои печат на въззиваемия, а в поле „подпис или печат на изпращача“ стои печат, който се чете: “Liebherr-***GmbH **”. Отбелязването на печата съответства на адреса за товарене, посочен в транспортна заявка № 23/29.11.2021 г., а не на адреса на разтоварване (адрес на получателя), посочен в същата заявка. Тази товарителница не установява предаване на стоката по транспортната заявка на получателя. Не са представени други доказателства за това. Следва да се приеме за установено, че „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД не е доставило 4 стоката по транспортна заявка № 23/29.11.2021 г. на получателя.

Претендираното навло в размер на 215,14 лв. с ДДС (фактура № 230/06.12.2021 г.) не следва да му се присъжда.

Що се отнася до ЧМР товарителница, находяща се на лист 13 от първоинстанционното дело, в нея са поставени надлежно три печата – на изпращача, на превозвача и на получателя. Данните от печата на получателя съвпадат с тези, посочени като адрес за разтоварване по транспортна заявка № 20/29.11.2021 г. От изложеното въззивният съд прави извод, че стоката е доставена в местоназначението и на превозвача се дължи заплащането на уговореното навло в размер на 743,21 лв. с ДДС (фактура № 228/06.12.2021 г.).

В ЧМР товарителницата на лист 19 от делото на Асеновградски районен съд в съответните полета са поставени както печат на превозвача, така и печат на получателя на стоката – тя е пристигнала при получателя на 29.11.2021 г. Видно обаче от съдържанието на кореспондиращата транспортна заявка № 17/27.11.2021 г. за натоварването и разтоварването на стоките са предвидени стриктни часови диапазони. Явно е, че за страните е било съществено изричното включване на тази клауза в договора, поради което действителната им воля е да придадат на този превозен договор характер на т. нар. фикс сделка. Този извод се подкрепя и от приетите по делото писмени доказателства – кореспонденция между спедитора и негов съконтрагент по нареждане на който са ангажирани превозните услуги на въззиваемия. В кореспонденцията се съдържат индиции, че доставката на товара именно в уговорените часови диапазони е от значителна важност за веригата на търговския оборот, част от която са и отношенията между страните по делото. Известно е, че при този тип сделки изпълнението е необходимо на точно определен срок и неизпълнението в този срок се приравнява на пълно неизпълнение. Ищецът в първоинстанционното производство не е ангажирал никакви доказателства относно спазването на часа на доставка. Поради изложеното следва да се приеме, че „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД не е доказало изпълнението на договора за превоз и уговореното навло в размер на 1 564,66 лв. с ДДС (фактура № 226/06.12.2021 г.) не му се дължи.

В съответните полета на ЧМР товарителницата на лист 21 от 5 първоинстанционното дело са поставени надлежно печати на изпращача, превозвача и получателя. Върху печата на получателя, данните от който съответстват на адреса на разтоварване по транспортна заявка № 34/16.12.2021 г., е отбелязана датата 17.12.2021 г. Тази дата съвпада съвпада с уговорената дата на разтоварване между страните по делото. В поле 5 на товарителницата е отбелязано, че на превозвача е предаден от изпращача документ – “Delivery note” – „документ за доставка“ по приетия официален превод. Този документ е предмет на обсъждане в приетата като писмено доказателство кореспонденция между въззивника и негов съконтрагент – MZCO, като последният заявява, че документът не е пристигнал в местоназначението със стоката. Съгласно чл. 11, пар. 3 от КЧМР:

„Превозвачът отговаря като комисионер за последиците от загубването или неточното използуване на посочените в товарителницата документи, придружаващи същата или предадени му на ръка.“ Тоест, задължение на превозвача е да пази и предаде на получателя документите, дадени му от изпращача. Доколкото „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД не представя никакви доказателства, че е спазил изискването да предаде всички съпровождащи документи на получателя, той не доказва, че е изпълнил точно превоза, поради което и не му се дължи навлото в размер на 782,33 лв. с ДДС (фактура № 249/21.12.2021 г.).

Що се касае до ЧМР товарителницата, находяща се на лист 26 от първоинстанционното дело, в съответните полета са положени подписи и печати на изпращача, превозвача и получателя. Данните от печата на получателя кореспондират с адреса на разтоварване по транспортна заявка № 29/09.12.2021 г. Следва да се приеме за установено, че „АМЕЛ ТРАНС ЛОГИСТИК“ ЕООД е изпълнило задълженията си по договора за превоз, а уговореното навло в размер на 391,16 лв. с ДДС (фактура № 243/21.12.2021 г.) му се дължи.