Решение № 3158 от 13.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3158 гр. Пловдив, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330117689 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от К.

Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** против „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, с които се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата за „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и клаузата „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ от Договор за паричен заем № **** от **** г., поради противоречие с добрите нрави и неспазване нормите на ЗПК и ЗЗП и осъдителен иск с правна квалификация по чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 734,71 лева /съобразно допуснатото увеличение на иска, обективирано в протокол от съдебно заседание, проведено на 22.05.2024г./, недължимо платена като допълнителни услуги „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **** от **** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 800 лева в заем, при ГПР 10,98%, годишен лихвен процент – 10%, платими на 10 вноски. В т. 3 от договора, била предвидена графа „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 506,50 лв., както и графа „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 506,40 лв., разпределени на 10 вноски. По този начин общата сума, която ищцата следвало да заплати била в размер на 1850 лв. Ищцата заплатила сумата от 1383,56 лв., от която: 800 лв. – главница, 37,10 лв. – лихва и 546,46 лв. – за допълнителни услуги „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“. Излага, че клаузата, съдържаща се в т. 3 Условия по заема, наименувани – „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в 1 размер на 506,50 лв. и „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 506,40 лв., са нищожни, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.

Счита, че поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл.

26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Процесните клаузи от договора били нищожни поради противоречие с добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумите които се претендират чрез тях са прекомерни и противоречат на добрите нрави.

Твърди, че посоченият в договора ГПР от 10,98% не отговаря на действителния, тъй като ако се включат сумите за допълнителните услуги, действителният ГПР би бил различен. Не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидените услуги в размер на 506,50 лв. и 506,40 лв., представляват скрит добавък към възнаградителната лихва и като такива е следвало да бъдат включени в годишния лихвен процент и в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Налице е заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща възнаграждение по допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Поради невключване на възнаграждението по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Сочи, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това счита, че уговорените допълнителни услуги не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, поради което и са неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗД.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че между страните е бил сключен процесния договор за заем, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 800 лева. На ищцата била предоставена преддоговорна информация. Не съществували пречки страните да уговарят договорна лихва и размер на таксите, като свободата на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.

10, ал. 2 ЗЗД. Страните свободно уговорили съдържанието на договора за кредит, включително размера на лихвите и таксите. Не било налице нарушение на добрите нрави.

Счита, че ответникът има право да начислява и получава такси във връзка с договора за кредит и това не противоречи на ЗПК. Тези такси не влияят на ГПР и не го увеличават, те не представляват действия/такси, свързани с усвояването на кредита. Заплащането на посочените такси, било дължимо, само ако кредитополучателят изрично е заявил, че желае да се ползва от предоставените услуги – експресно разглеждане на искането му за кредит, както и изготвяне на индивидуално кредитно предложение. При попълване на искане за кредит ищецът изрично посочил, че желае да се възползва от експресно разглеждане на искането за кредит, както и че желае да му бъде изготвено индивидуално кредитно предложение.

Оспорва качеството материално затруднено лице по см. на чл. 38 ЗАдв. на ищеца, поради което разноски за процесуално представителство не следва да бъдат присъждани.

2

Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че **** г. са сключили Договор за паричен заем № ****, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца парична сума в размер на 800 лева в заем, при ГПР 10,98%, годишен лихвен процент – 10%, платими на 10 вноски. Посочена е в договора е общо дължимата от заемополучателя сума- 1850 лева. Не спорен също и факта, че в т. 3 от договора, е предвидена „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 506,50 лв., както и такса за „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 506,40 лв., разпределени на 10 вноски.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем от **** г., ведно с погасителен план към него, разписки за извършени плащания по договора и преводно нареждане.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Д. С. се установява, че платената от ищцата сума по процесния Договор за паричен заем от **** г. възлиза на общо 1568,56 лева, с които е погасена главница в размер на 800 лева, 33.85 лева договорна лихва и 734,71 лева неустойка. Тъй като в сключения между страните договор не е предвидено заплащането на неустойка, вещото лице уточнява, че със сумата от 734,71 лева в ответното дружество са погасили начислените суми за допълнителни услуги „Такса за експресно разглеждане“ и „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР 3 представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 10,98%, а възнаградителната лихва- 10% годишно, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него, а и няма погасителен план, от който да са видни отделните елементи на кредита като суми, а не в проценти. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидена „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 506,50 лв., както и такса за „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 506,40 лв., платими на 10 вноски, като по този начин общо дължимата сума възлиза на 1850 лева при отпуснат заем в размер на 800 лева. Включена по този начин към общо дължимите от ищеца суми по договора, таксата на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Тази клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144,т 9 от ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР и с прибавянето на сумата процента на разходите значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в заблуждение.