Решение № 99 от 12.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600087 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.

С Определение № 4956/10.09.2025г. по нохд № 4877/24г. състав на Пловдивския районен съд е одобрил споразумение между прокурор от Районна прокуратура П. и адв. Н. К., по силата на което осъденият П. П. Г. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, за което му било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на определението в законна сила.

На основание чл.343г НК осъденият бил лишен от правото да управлява МПС за срок от шест месеца.

На основание чл.343б, ал.5, вр. ал.1 НК Г. бил осъден да заплати в полза 1 на Държавата по сметка на Районен съд П. сумата от 1250 лв., представляваща пазарната равностойност на ¼ идеални части от МПС послужило за извършване на престъплението-л.а. „***“ с рег. №***, което не е негова собственост.

Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия, както и времето през което е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС за това деяние и се разпоредил с веществените доказателства и разноските.

Определението влязло в законна сила от датата на постановяването му 10.09.2024г.

Срещу влязлото в сила определение е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на делото. Изложените в искането доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Оплакванията за нарушение на материалния закон са свързани с неправилното приложение на разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК. Според главния прокурор, когато автомобилът не е собственост на извършителя на престъплението следва да бъде присъдена неговата раавностойност, а не частта от нея, съответстваща на дела на подсъдимия в тази собственост.

Посочено е и, че съдът като е одобрил съгласието на страните за прилагането на чл.343б, ал.5, вр. чл.53, ал.1, б.“а“ НК, което е извън лимитативно изброените в разпоредбата на чл.381, ал.5 НК въпроси е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В искането се твърди, че отнемането на МПС по реда на чл.343б, ал.5 НК е следвало да бъде сторено в процедурата по чл.306, ал.1, т.1 НПК и това нарушение лишава страните от възмоожността да инициират инстанционен контрол за проверка на правилността и законосъобразността на съответното произнасяне от съда.

Сочи се, че съдът е следвало да констатира, че споразумението не отговаря на изискванията по чл.382, ал.7 НПК, да предложи промени в него съгласно правомощията си по чл.382, ал.5 НПК и ако същите не бъдат приети, да не одобрява споразумението.

С искането се претендира възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение само в частта му за прилаогане на чл.343б, ал.5 НК и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на първоинстанционния съд.

2

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Сочи, че законът е приложен неправилно и това е довело до съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на определението съобразно направеното искане.

Защитата на осъдения намира искането за възобновяване на делото за процесуално допустимо, но по същество за неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Според него искането включва в себе си единствено несъгласие с приложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК, като в него не се атакува нито размера на определените наказания „лишаване от свобода“ и лишаване от право да управлява МПС“, нито приложението на чл.66, ал.1 НК. Излага съображения, че в случаите, когато осъденият е съсобственик на автомобила, то следва да бъде осъден да заплати равностойността на собствения си дял в съсобствеността. Счита, че не е допуснато процесуално нарушение от съда, защото дали произнасянето от съда по въпроса по чл.

343б, ал.5 НК ще бъде направено с одобряване на споразумението или в отделно производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК материално-правният ефект ще бъде един и същ.

Осъденият Г. иска да остане в сила определението на Районния съд.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.

Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация искането не може да бъде уважено поради липса на процесуален механизъм за това.

Независимо дали оплакването за съществено нарушение по чл. 348, ал.

1, т. 1 от НПК е основателно или не, атакуваното определение не може да бъде отменено. Това е така, защото искането на главния прокурор е за възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение само в частта му за прилагане на чл.343б, ал.5 НК и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на първоинстанционния съд, а такава частична отмяна на определението е процесуално недопустима.

3

Главният прокурор не е съобразил, че характерът на наказателното производство не позволява постановяване на частичен съдебен акт при новото разглеждане на делото, в каквато насока е искането му. Нормата на чл.343б, ал.5 има санкционен характер, тъй като пряко въздейства върху имуществената сфера на осъдения, делото е приключило със споразумение, то отразява съгласието на страните по него за решаване на въпросите по виновността и наказанието по всички обвинения, като споразумението се одобрява със съдебен акт при наличие на предвидените в закона предпоставки.

Не е възможна намеса по реда на извънредния способ за проверка на влезлия в сила акт само по отношение на част от въпросите или за някой от престъпленията, за които са се споразумели страните, защото това би влязло в противоречие с волята им и с постигнатото съгласие.

При това положение, дори и да е налично претендираното нарушение на материалния закон, каквото настоящият състав не намира да е допуснато от решаващия съд, то тогава атакуваното определение ще следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в останалите му части, касаещи размерите на наложените наказания и определения на основание чл.66, ал.1 НК изпитателен срок.

В тези си части обаче определението е влязло в законна сила и отмяната му би могла да стане само при наличието на съответно искане от главния прокурор, каквото в случая очевидно липсва.

Обобщено, при положение, че процесуалния закон не допуска частична отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и в предложението на главния прокурор липсва съответно искане за отмяната му и в останалите части, досежно размерите на наложените наказания и определения на основание чл.66, ал.1 НК изпитателен срок, то претенцията за отмяна на определението само в частта досежно приложението на чл.343б, ал.5 НК е процесуално неудовлетворима.

Поради това липсват основания за възобновяване на наказателното производство по делото и отмяна на влезлия в закона сила съдебен акт, при постановяването на който дори и да са допуснати нарушения на материалния закон, то те на този етап не могат да бъдат отстранени по съобразен с правилата на НПК начин.

Ето защо искането на главния

4 прокурор за възобновяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 42 5 от НПК Апелативният съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на нохд № 4877/24г. на Пловдивския районен съд .

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Милена Бориславова Рангелова Не споделям виждането на мнозинството за неоснователност на искането за възобновяване, като считам, че следва да бъде уважено. Изпълняващият правомощията на главен прокурор е прав, че при приложението на чл. 343б, ал. 5 НК е допуснато особено съществено процесуално нарушение от страна на районния съд. В споменатата разпоредба е визирана санкционна последица, изразяваща се в отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, шофирано от дееца след съставомерна употреба на алкохол (или присъждане на равностойността му, ако липсва). Следователно тя очертава хипотеза по чл. 53, ал. 1 НК. Първоинстанционният съд не е съобразил указанието в ал. 2 на чл. 383 НПК, според което прилагането на чл. 53 НК се решава по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, т.е. с атакуемо по реда на Глава 21-ва НПК съдебно определение, респ. е пропуснал да предложи на страните отпадане на частта от споразумението, съдържаща тяхното съгласие относно въпросното прилагане. Така след одобряване на споразумението в цялост е ликвидирана възможността за обжалване/протестиране на присъждането на равностойността на (част от) процесния автомобил – възможност, която споменатият ред по чл. 306 НПК предоставя и от която, видно от искането, прокуратурата е щяла да се възползва.

Лишаването от право на жалба/протест , основано на грешен процесуален ред за произнасяне, без съмнение е процесуално нарушение от категорита на абсолютните.

Ето защо определението за одобряване на споразумението следва да се отмени по реда на възобновяването в частта относно приложение нормата на чл. 343б, ал. 5 НК, а делото – върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на съда, точно както се предлага в основателното според мен искане. Становището на мнозинството, че подобна частична отмяна не била допустима, защото „характерът на наказателното производство не позволявал постановяване на частичен съдебен акт при новото разглеждане на делото“, не отчита липсата на регламентация на забрана в този смисъл. Разбира се, че не би могло да се отменят само някои от клаузите, които в своята съвкупност реализират наказателната отговорност. Въпросът за приложението на чл. 53 НК не е от тази категория, а се решава „независимо от наказателната отговорност“. Имено поради това е възможно отделното произнасяне по реда на чл. 306 НПК, от една страна. От друга страна, член 343б, ал. 5 НК е императивна норма, т.е. норма, по която съгласието на страните не е релевантно, а условията за приложението й се проверяват от две редовни инстанции (по реда на чл. 306 НПК).

5

В заключение държа да посоча току що постановено решение на ВКС на РБ, в което е разгледан идентичен казус за възобновяване на решено със споразумение наказателно дело и отмяна на постановено по него споразумение само в частта относно недопустимата клауза за отнемането на вещи в полза на държавата – това е Решение № 112/05.03.2025г. по н.д. № 1058/24г. на Второ н.о.

Съдия Милена Рангелова:

6