Решение № 213 от 25.11.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500467 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 467/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на В. Д. Й., подадена чрез адв.

И. Н., против решение № 302/21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2451/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й срещу А.

М. Ч. - Г. за заплащане сумата 26 500 лв., частично от 79500 лева, представляваща обезщетение за ползване от ответницата на сгради *** и *** с обща застроена площ със 127 кв. м. повече от съответната на притежаваната от ответницата идеална част в съсобствените обекти

***,

***,

*** и *** в периода от 01.08.2019 г. до датата преди завеждане на исковата молба 11.12.2023 г., основан на твърдение, че е сключено споразумение от 25.05.1992 г., което има значение на покана, евентуално поканата е изпратена по телепоща изх. № 30/25.11.2019 г. на ПС Варна-Център, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба: 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане и въззивницата е осъдена да заплати на другата страна сумата 3600 лв. разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Въззивницата е сочила, че обжалваното решение е неправилно – постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му, за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски. Сочила е, че окръжният съд при неправилна оценка на събраните по делото 1 доказателства, достигнал до погрешни фактически изводи и въз основа на това и поради неправилно приложение на материалния закон чл. 31, ал.2 ЗС – достигнал и до неправилни правни такива за неоснователност на иска без ясни мотиви. Подробно е изложила твърденията си, аргументите по установените факти, съображенията по приложението на разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС и доводите си за основателност на иска.

Ответницата А. М. Ч. - Г. е оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността й е молила за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските. Сочила е, че със събраните по делото доказателства било доказано по делото твърдението й, че през процесния период е ползвала единствено имот ид. *** – пицария „С.“ с площ от 174 кв.м., което било по-малка площ от правата й в съсобствеността от 204 кв.м. (1/3 от 612 кв.м.) и че не е ползвала в същия период имот *** кафе-аперитив „Ф.“ с площ от 157 кв.м., което от години не работело. Развила е съображенията си, че споразумението от 1992 г. за разпределеното ползване на имота със сградите е неотносимо към процесните постройки, предвид че същите не са съществували тогава в сегашния им вид.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали разноски. В предоставения им от съда срок те са развили в писмени бележки съображенията си по съществото на спора.

Варненският апелативен съд като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивницата, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на В.

Д. Й., с която срещу А. М. Ч. - Г. е предявен иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответницата да й заплати сумата от 26 500 лв., частичен иск от пълен размер от от 79 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствени между страните имоти - сгради *** и ***, за обща застроена площ със 127 кв. м. повече от съответната на притежаваната от ответницата идеална част в съсобствените обекти в гр.Силистра, ул. „*“ * с ИД№№ ***, ***, *** и *** с обща застроена площ от 612 кв.м. в периода от 01.08.2019 г. до датата преди завеждане на исковата молба 11.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата е поддържала с исковата молба и последващите уточнения, че е собственик с 2/3 идеални части в съсобствен с ответницата имот в гр.Силистра, представляващ поземлен имот ид. *** и изградените в него постройки с ид. №№ *** с площ 174 кв.м.,

2

*** с площ 219 кв.м., *** с площ 62 кв.м. и

*** с площ 157 кв.м. (с обща площ 612 кв.м.), като 1/3 ид.част тя придобила по реституция в полза на наследниците на Ив. Г. П. и наследствено правоприемство и за нея се легитимира с констативен нотариален акт № 122 от 08.11.2018 г., а другата 1/3 ид.част – по договор за покупко -продажба, сключен с нот.акт № 90/10.10.2018 г. с друг съсобственик -Й. П. М..

Ответницата била собственик на останалата 1/3 ид.част от поземления имот и постройките в него, като 1/6 ид.част тя придобила от майка си – наследник на общия наследодател Ив. П., а останалата 1/6 ид.част закупила на 10.07.2019 г. от съсобствениците М. Ч. и Р. Ч. с договор, сключен с нотариален акт№ 170/2019 г. Настоявала е, че със споразумение от 25.05.1992 г. тогавашните съсобственици на имотите (общо три колена в равни части от по 1/3) разпределили ползването им, като само две от групите да ползват имотите и да заплащат обезщетение на третата гупа съсобственици. Така за първото коляно ползването е от ищцата за две от сградите (1.2 и 3), а за второто – от ответницата и брат й - за останалите две сгради (съответно 1.1 и 4), като двете ползващи колена следвало да заплащат на третото уговореното обезщетение.

След закупуване дела на третото коляно, ищцата притежавала 2/3 ид.части от имотите, а след придобиване на дела на брат си, ответницата притежавала 1/3 ид.част (дела на цялото второ коляно). Със закупуване дела на неползващото коляно, ищцата встъпила в правото му да получи обезщетение, което претендира от ответницата, като ползваща площ от 127 кв.м. в повече от правата си в съсобствеността, съответно от обект 1.1. – пицария „С.“ и от сграда 4 – Кафе-аперитив „Ф.“, изчислено съобразно общата площ на обектите от 612 кв.м. и ползваните само от ответницата площи от 331 кв.м. Отделно, на 25.11.2019 г. пратила до ответницата покана за заплащане на обезщетение, но последната не се отзовала. Претендира обезщетение за лишаване от ползването за 127 кв.м. за ползвана от ответницата в повече площ в размер на среден пазарен наем по 500 лв. месечно, като частична претенция от такова от по 1 500 лв. месечно в периода от 01.08.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Ответницата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му. Признала е, че страните са придобили чрез реституция и наследяване поземления имот и сгради №№ 3 и 4, но е поддържала, че съсобствеността в самостоятелни обекти №№ 1 и 2 в сграда № 1 е възникнала чрез продажба, по която цената е платена от двете страни с фактура № 20147/02.04.1992 г. и пристрояване през 2004 г. т.е. чрез приращение, при равни квоти. Поддържала е, че споразумението от 1992 г. е сключено преди реституцията и не се отнася до обекти №№ 1 и 2, тъй като в него сградите не са описани. Самите обекти №№ 1 и 2 не са съществували в този вид към момента на споразумението, а и последното не било подписано от съсобствениците от третото коляно. Извън това, в процесния период не била ползвала сграда 4, а само обект 1.1 с площ 174 кв. м., което било по-малко от притежавана от нея 1/3 идеална част (204 кв. м).

3

По съсобствеността между страните и по твърдяното основание на правото на собственост на ищцата:

С представеното пред настоящата инстанция влязло в сила решение № 14/10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1076/2024 г. по описа на Силистренския районен съд, с което е приключила първата фаза на делото за делба между страните за процесните имоти (поземлен имот с идентификатор *** и изградените в него сгради, съответно с ид. №№

*** с два самостоятелни обекта в нея с ид.№№

*** с площ 174 кв.м. и *** с площ 219 кв.м. и сгради с ид., *** с площ 62 кв.м. и *** с площ 157 кв.м.), със сила на пресъдено нещо е установено, че страните са съсобственици на процесните имоти при квоти 2/3 ид. за В. Й. и 1/3 ид.ч. – за А. Ч.-Г.. Установено е, че с продавателен акт от 24.06.1933 г. Ив. Г. П. придобил правото на собственост върху имот с площ от 400 кв.м., находящ се в гр. Силистра, ул.“* *“№*, заедно с построената в него сграда, която служи за хан. По-късно имотът бил отчужден, а със заповед № 473 от 04.06.1992 г. на кмета на Община Силистра същият (индивидуализиран като магазин по ул. „* *“ №*) бил отписан от актовите книги на общината поради реституирането му в полза на наследниците на първоначалния собственик по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, складове и ателиета. Ив.

Г. П. починал през * г. и бил наследен от своята съпруга К. М. П. и трите си деца К. Ив. Д., Й. Ив. Г. и М. Ив. Г., които впоследствие наследили и своята майка, преживялата съпруга на наследодателя, починала на свой ред през * г.

К. Ив. Д. починала през * г. и била наследена от своята дъщеря В. Д. Й. (сега ищца), която придобила по наследство от майка си 1/3 ид.ч. от делбения имот.

Другият наследник, Й. Ив. Г., починал през * г. и оставил като свои наследници съпруга З. В. Г. и дъщеря М. Й. М.; преживялата съпруга също починала през * г. и била наследена от същия наследник (М. Й. М.), след чиято смърт, настъпила през * г., имуществото, включващо 1/3 ид.ч. от процесните имоти, преминало в собственост на сина Й. П. М.. С нотариален акт № 90/10.10.2018 г. на нотариус Д. Ст. (НА № 87, т. 15 по описа на Служба по вписванията – Силистра за 2018 г.) Й. П. М. се разпоредил чрез покупко – продажба с идеалната си част в полза на В. Й., която прибавяйки я към наследствената си квота, станала титуляр на 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти. Третият низходящ от първа степен на основния наследодател – М. Ив. Г. дарила приживе своята 1/3 ид.ч. от имотите на своите деца А. М. Ч. - Г. (сега ответница) и Пл. М. Ч. (с НА №103, т.7 по описа на РС – гр.Силистра за 1993 г.); последният починал през * г. и бил наследен от своите съпруга Р. Г. Б. - Ч. и дъщеря М. Пл. Ч., които прехвърлили своята обща квота от имотите в полза на ответницата чрез договор за покупко - продажба, обективиран в НА№ 80, т. 9 по описа на СВ – Силистра за 2019 г.

По този начин делът на А. М. Ч. - Г. нараснал на 1/3 ид.ч.;

При това положение, за процесния период от 01.08.2019 г. до 11.12.2023 г. ищцата е доказала правото си на собственост върху имотите на твърдяното в 4 исковата молба придобивно основание, както и квотите си в съсобствеността с ответницата, съответно 2/3 ид.части за нея и 1/3 ид.част за ответницата, като всички възражения на ответницата срещу съсобствеността и квотите им в нея, различни от така установените с влязлото в сила решение по делбата, са неоснователни.

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, изведено от твърденията на ищцата, че не си служи с общата вещ (два от обособените обекти - 1.1–пицария „С.“ (от сграда 1) и сграда 4 – кафе-аперитив „Ф.“ , а такова служене се осъществява само от ответницата по силата на споразумението от 1992 г., включително и чрез придобиване през 2019 г. на дела на брат й (от наследниците му) с разпределено му право на ползване за имот 4 кафе - бар и петитум за осъждане ответницата да й заплати обезщетение за лишаване от ползване на площ от 127 кв.м. в повече от квотата й в съсобствеността, съответно от обект 1.1. – пицария „С.“ и от сграда 4 – кафе-аперитив „Ф.“, изчислено съобразно общата площ на обектите от 612 кв.м. и ползваните само от ответницата площи от 331 кв.м. в размер на посочен средномесечен наем за ползваната в повече част за конкретно посочения период.