Решение № 577 от 18.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20251001000387 по описа за 2025 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ-МО” ЕООД, ЕИК 129004631, с адрес: гр. София, ПК 1000, ул. „Искър” № 8, представлявано от управителя Х. Б. Г. против Решение № 433 /20.03.2025 по т.д. № 1101/2024г. по описа на СГС, TO, VI-6 състав,с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.92 ЗЗД вр. с чл.2.6 изречение първо от договор за покупко- продажба №ДПП№58/08.2021 от 02.08.2021година, сключен между страните за заплащане на мораторна неустойка в размер на 31 861,20лв. за периода на забава от 13.08.2021 година до 03.09.2021 година, насочен срещу „ФИНТРОН СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК 205766962 и са присъдени направените по делото разноски.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното решение.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен и бъдат присъдени направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от „ФИНТРОН СОФИЯ“ ЕООД, с ЕИК 205766962,с който се оспорва подадената жалба.По развитите в отговора съображения се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

1

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.92 ЗЗД от жалбоподателя против въззиваемото дружество.Подържа се в исковата молба, че с ответника сключили договор за покупко-продажба №58/08/2021 на 02.08.2021година, с предмет боеприпаси, които са подробно описани в Приложение №1 към договора. Общата стойност на сделката е 303 439,20лв. с ДДС и съгласно чл.2.2 от договора цената следва да бъде преведена от ответника в срок от 10 дни от датата на подписване на договора по посочената банкова сметка. Подържа се, че срокът заплащане на цената на стоката е изтекъл на 13.08.2021 година, но плащане по сметката, която е посочена в договора, не е осъществено. С процесния договор страните са уговорили, че неизправната страна по договора дължи неустойка в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 15% - чл.2.6. Ищецът твърди, че с писмо с изх.№ И – 845/03.09.2021 година е уведомил ответника, че задържа гаранцията за добро изпълнение по договора и че счита същият за прекратен от 03.09.2021г. Твърди, че в периода от 13.08.2021г. до 03.09.2021г. договорът е бил действащ и в този период за ищеца е възникнало вземане за неустойка, което на ден е от 1 517,20лв. и за изтеклите 21 дни формираният размер на това вземане е от 31 861,20лв. Ищецът изпратил покана за заплащане на сумата,но че ответника, с писмо от 20.05.2024година отказал да извърши плащане, позовавайки се на ТР №7/13.11.2014г. по тълк. д. №7/2013година.Иска се да бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да заплати посочената по-горе сума.

В срока за отговор ответникът е оспорил предявения иск.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна,че на 02.08.2021 година страните сключили договор за покупко- продажба №ДПП№58/08.2021, по силата на който ищецът „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО“ ЕООД в качество на продавач и ответника „ФИНТРОН СОФИЯ“ ЕООД, в качество на купувач, постигат съгласие продавачът да продаде на купувача стоки по вид и количество и цена, описани в Приложение №1 към договора, представляващо неразделна негова част, като купувачът се задължава да заплати на продавача продажна цена за тези стоки от 252 866лв. без ДДС и с ДДС – 303 439,20лв. По делото страните не спорят, че този договор, макар да е породил своето действие е останал неизпълнен от страните по делото.В чл.2.6 от договора страните са уговорили последици от липса на точно изпълнение, респ. от неизпълнение в срок от 1 месец от датата на сключване, която уговорка е в смисъл, че при забава в плащане на уговорената цена купувачът дължи неустойка от 0,5% за всеки ден, но не повече от 15% от неплатената сума. При липса на плащане, в срок от 1 месец от датата на сключване на договора последицата е прекратяване на облигационната връзка и задържане от страна на продавача на гаранцията за добро изпълнение, като купувачът е декларирал, че се отказва от бъдещи претенции за връщането и. По делото страните не спорят относно това, че по договора не е осъществена размяна на престации, включително и от страна на ищеца, тъй като предаването на стоката е обусловено от плащане на цената. На 03.09.2021 година ищецът изпратил на ответника писмо, с което го уведомил, че на основание чл.2.6 от договора прекратява договора и задържа гаранцията за добро изпълнение,което изявление е 2 достигнало до купувача и същият приел, че договорът е прекратен, поради липса на изпълнение. С писмо от 09.05.2024 година ищецът отправил искане до ответника да му заплати уговорената мораторна неустойка, на което искане ответникът се е противопоставил с писмо от 20.05.2024 година.Ответника се позовал на ТР№7/13.11.2014година, постановено от ОСГТК на ВКС по тълк.д. №7/2013г.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от правна страна,че в чл.2.6 от договора страните са уговорили последиците от липсата на точно изпълнение във времево отношение от страна на купувача на задължението за заплащане на цената на стоката в посочения срок за изпълнение Нормата съдържа две различни хипотези на последици от неизпълнението. Тези две хипотези имат един разграничителен критерий, който сочи какви са последици при определена продължителност на забавата. При забава в плащането до 1 месец купувачът дължи мораторна неустойка в посочения размер. Това означава, че за да се дири това обезщетение по нормата на чл.92 ЗЗД следва да има изпълнение- плащане, макар и със забава, която не следва да е по- дълга от 1 месец. При достигане на месец в забавата, страните са уговорили директно като последица прекратяване на договорната връзка, като в полза на продавача възниква вземане – да задържи гаранцията, определена с нормата на чл.2.4 и 2.5 от договора. Съдът е приел,че в моивите на ТР№7/13.11.2014г. по тълк.д.

№7/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че при прекратяване на договора, в хипотеза на разваляне на същия, когато се касае за договори, които нямат характеристиките на такива с периодично или продължително действие, развалянето винаги има обратно действие, поради което мораторна неустойка не може да се дири, защото основанието за това е отпаднало въз основа на упражненото потестативно право да се развали договора. Следователно няма база да се търси уговорената неустойка за забава, защото договор вече не съществува. Ето защо единствената възможност е да се търси неустойка за разваляне на договора, ако такава страните са уговорили. Съдът е приел,че в настоящия случай страните са обвързани от договор за продажба, който няма характер на договор с периодично или продължително действие. Уговорили са липсата на изпълнение на задължението за заплащане на уговорената цена на стоката за срок от месец да доведе до преустановяване на договорната връзка, което прекратяване е безусловно. Използваното от страните понятие е родовотопрекратяване на договора. Дори и да е налице неяснота дали под прекратяване страните са имали предвид разваляне или прекратяване в същинския смисъл на думата /поради това, е развалянето има обратно действие, а прекратяване – за напред/ в случая това не е особено важно. Това е така, тъй като независимо дали е налице разваляне на договора или прекратяване на същия в същинския смисъл на понятието, то в случая е важна уговорената последица от преустановяване на договорната връзка, а именно – правото на продавача да задържи внесена гаранция – так. нар. депозит, който са трансформирали в гаранция, а по същината си, поради това, че има характер на обезщетение, всъщност представлява неустойка, уговорена като дължима от купувача, поради преустановяване на договорната връзка, поради липса на изпълнение на заплащане на цената на стоката. Съдът е приел,че претендираната неустойка би била дължима, при наличие на действаща договорна връзка, от която е последвало, макар и със закъснение, изпълнение на основното задължение на 3 купувача да заплати уговорената цена на стоките, предмет на продажбата. В настоящия случай договор вече не е налице изпълнение, макар и неточно във времевите граници, които страните са уговорили. Това означава, че липсва основание да се дири обезвреда за забава.

Продавачът е получил обезщетение, поради това, че договорът е бил прекратен, като е усвоил заплатената от купувача гаранция. Следователно настъпилото преустановяване на договорната връзка е довело до пораждане на вземане, представляващо обезщетение за прекратяване на договора, което е получило своето удовлетворение.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.

Съдът счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потврдено предвид следното:

Подържа се в жалбата,че в настоящия случай касае за хипотеза на прекратяване на процесния договор, а не за разваляне на същия, поради което правните последици от договорната връзка били отпаднали за в бъдеще, като неустоечната клауза, предвидена за забавено изпълнение от страна на купувача, била валидна за периода от 13.08.2021 г.

03.09.2021 г. Подържа се,че тълкувателната съдебна практика, на която съдът се е позовал в решението си, не била относима към настоящия казус.

Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Както правилно е отбелязал съдът в обжалваното решение, прекратяването на договорите е родово понятие, като в т. ч. развалянето на договора също е вид прекратяване на договорната връзка. Прекратяването на договора в същинския смисъл има действие занапред, тоест правоотношението престава да съществува за във бъдеще, като извършеното по силата на договора се запазва. До прекратяване в същинския смисъл се стига при изпълнение предмета на договора, при изтичане на срока, за който е сключен същият, по взаимно съгласие на страните и др.До прекратяване на договора в същинския смисъл може да се стигне и при установена в самия договор възможност за едностранно прекратяване с или без предизвестие - с изрична уговорка страните могат да се споразумеят действието на договора да бъде прекратено по инициатива на една от тях, но само тогава, когато това не е свързано с неизпълнение на поети с договора задължения.

Развалянето на договора от друга страна е вид прекратяване, при което действието му се преустановява със съответни правни последици заради виновно неизпълнение на една от страните по договора. Тъй като неизпълнението на един двустранен договор не води само по себе си до преустановяване на облигационната връзка между страните, страната по договора, която изпълнява или има готовност да изпълни своите задължения, но насрещната страна не изпълнява, може да прекъсне облигационната връзка и да потърси обезщетение за вредите от неизпълнението.При разваляне на договори, които не са с продължително или периодично изпълнение ,какъвто е процесният договор за продажба, последицата съгл. чл.

88 от ЗЗД е отпадане на договорната връзка с обратна сила - счита се, че договорно правоотношение не е възникнало, поради което следва да се възстанови фактическото 4 положение отпреди сключването на договора - всяка от страните е длъжна да върне другата онова, което е получила по него. Въпреки отпадането на договорната връзка и то е обратна сила, в чл. 88, изр. второ от ЗЗД законодателят изрично е предвидил правото на изправната страна да получи обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.В теорията и практиката се приема, че когато е налице пълно неизпълнение, лошо, некачествено или забавено изпълнение на задължения по договора, тогава договорът подлежи на разваляне, а не на прекратяване. При неизпълнение на договорни задължения от една от страните по двустранен договор, способът за прекратяване на облигационната връзка е развалянето на договора.