Решение № 503 от 17.07.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 646/2023
- Вид
- Решение № 503
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 27.11.2023
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83а, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5 ал.4 т.1 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 503 гр. Благоевград, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200646 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К “ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление с.К , област Б , ул. „П “ № , представлявано от управител В В С , с ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 695809F694104 от 16.03.2023г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване – Благоевград в ТД на НАП - София, оправомощен със Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е допуснато нарушение при издаването му. Алтернативно се застъпва и становището, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а ако се приеме за извършено, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, надлежно призован, чрез своят процесуален представител застъпва становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП.
1
Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН /ТД на НАПгр.София, офис Благоевград/, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов 2 негатив за него. /
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 04.04.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 10.04.2023г. /
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи С ангажираните по делото безспорни гласни и писмени доказателства се установи по един категоричен начин, че на 09.12.2022г., при извършена проверка от служител на ТД на НАП София, офис Благоевград – св.С. Т. Р., в информационната система на ТД на НАП София, по отношение на данъчноосигурителната сметка на „К “ ЕООД, с ЕИК , е установено, че това дружество, в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл.5 от КСО, не е подало в законоустановеният срок в ТД на НАП - София, офис Благоевград, Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“, за месец 10.2022г., съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1, б.„а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване. За тази констатация е отчетено от св.Р., че съгласно чл.4, ал.1 от Наредба Н-13/2019 г., срокът за подаване на Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ за всеки календарен месец, е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като в тази връзка, срокът за подаване на декларацията за месец 10.2022г. е изтекъл на 25.11.2022г. и процесното нарушение на практика е било реализирано на дата 26.11.2022г. Св.Р. констатирала също, че такава декларация дружеството е подало в ТД на НАП, офис –Благоевград по електронен път и с електронен подпис на подателя едва на 13.12.2022г., като тя е надлежно регистрирана в електронната система с Протокол. Това бездействие на „К “ ЕООД, е квалифицирано от св.Р. като административно нарушение по чл.4, ал.1, т.1, б.„а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, заради което, на 30.01.2023г., същата, в качеството си на „ главен инспектор по приходите“ при санкционният орган, в присъствието на свидетелите К. Ч. и М. Б., е съставила срещу дружеството АУАН № F694104, като преди това е изпратила до същото и покана за негово участие в такава процедура с изх.
№ 9744 от 20.12.2022г. (лист 10 от делото). Поканата е изпратена по електронен път по системата на НАП, като същата е получена от дружеството-жалбоподател също по електронен път на 19.01.2023г., видно от 3 приложената разпечатка (лист 10 от делото). В указания срок за явяване при съставяне на АУАН, в ТД на НАП – София, офис Благоевград или във фронтофис в гр.Сандански, не се е явил законен представител на „КАРАТ-119“ ЕООД или упълномощено от него лице, поради което и акта за нарушение е съставен в отсъствие на законен и упълномощен представител на дружеството, съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът е връчен с разписка и срещу подпис на законният представител и управител на дружеството на 06.02.2022г., като срещу него не са направени и отразени възражения.
Въз основа на АУАН, на 16.03.2023г., Директорът на офис /дирекция/ за обслужване – Благоевград в ТД на НАП - София, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, е издал обжалваното Наказателно постановление № 695809-F694104, с което на дружеството-жалбоподател „К “ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление с. , област Бл , ул. „П “ № , представлявано от управител В В С , на основание чл. 355, ал.1 от КСО, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв. , във връзка с административно нарушение по чл.4, ал.1, т.1, б.
„а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване. НП е връчено с нарочно известие за доставяне на 04.04.2023г. по седалище на фирмата.
Отразените в АУАН фактически констатации се потвърждават с разпита на св. С. Т. Р. и приложените към акта писмени доказателства от електронната система на НАП. Същата сочи, че е извършила процесната проверка по базата електронни данни в НАП и така е констатирала процесното нарушение, извършено чрез бездействие от жалбоподателя, в следствие на неподадена декларация Образец №1 в предвиденият за това лимитиран срок по чл.4, ал.1, т.1, б.„а“ от Наредба № Н-13/2019 г.
Свидетелката установява, че преди издаването на акта е изпратена покана на дружеството за участие на негов представител, а след неявяването на такъв в определеният за процедурата срок, АУАН е съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя и връчен в последствие на неговият управител .
Показанията на актосъставителя Р. се подкрепят и кореспондират и с показанията на свидетелите по акта М. Т. Б. и К. И. Ч., които заявяват, че АУАН е съставен в тяхно присъствие в сградата на ТД на НАП – София, офис Благоевград и в отсъствието на законен представител на дружествотожалбоподател или упълномощено от него лице, след като въпреки изпратената покана не се е явил представител за участие в такава процедура.
Нарушението, за което бил съставен акта е било именно такова по Наредба Н-13/2019г. и заради неподадена в срок Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ от дружеството-жалбоподател за м.10.2022г.
Видно от приетата като доказателство в процеса Справка – Данни за 4 осигуряването по БУЛСТАТ за периода 01.01.2022г. до 31.10.2022г.
(въведена) за „КАРАТ-119“ ЕООД, с ЕИК 121075459, това дружество е подало Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“, за месец 10.2022г. , едва на 13.12.2022г., което е регистрирано с електронен протокол от същата дата в ТД на НАП – София, офис –Благоевград.
По делото е представена като доказателство и Заповед №ЗЦУ1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на териториалните директори на НАП и техните заместници, са делегирани правомощия по съставяне на НП при констатирани нарушения на КСО и респ.подзаконови актове по прилагането му
Тази фактическа обстановка се базира на цитираните писмени и гласни доказателства, неоспорени от страните в процеса.
При тези фактически дадености, съдът счита, че законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО.
Обжалваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура по ЗАНН и от компетентен орган / в тази насока по делото се представи и нарочна Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП./