Присъда № 33 от 24.03.2026, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 33/24.03.2026 г. по НЧХД № 300/20125 г.:

Делото е образувано по тьжби на З. В. А. от с. и., обл. я., с които против подс. И. Х. К. от с. к., обл. я. от гр. я. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1 от НК.

По делото е приет за сьвместно разглеждане с тьжбите и предявения граждански иск от тъжителя за заплащане на обезщетение за причинени на З.

А. неимуществени вреди от подс.И. К. в размер на 1789,52 евро/3500 лв./ със законната лихва от деня на предявяване на гр.иск-14.04.2025 г., З.А. бе конституирана като граждански ищец в процеса с повереник-адвокат.

Тъж. З.А. не участва лично в с.з., но чрез с повереника си пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното обвинение, изложено в тъжбите, т.к. от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че Ив.К. е разгласила публично за тъжителя позорни обстоятелства при разглеждане на Гр.Д.№***/2024 г. по описа на ЯРС. Прави се искане за признаване на подсъдимата за виновна по предявеното й обвинение по НК, както и уважаване на гр.иск в пълен размер като основателен и доказан.

Подс. Ив.К., редовно призован, не се яви лично в с.з., но чрез назначен от съда служебен адвокат пледира, че думите казани по гражданското дело са по-скоро под въздействието на гледаното дело за домашно насилие и тя повсяка вероятност е била под силен емоционален стрес, за да каже процесните думи по адрес на пострадалата. Прави се искане за отчитане на смекчаващите обстоятелства при определяне на наказанието по чл.78а от НК и налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Относно гр.иск се моли размера на същия да бъде намален, като се вземе предвид недоброто материално съС.ие на подсъдимата.

Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят З. В. А. и подсъдимата И. Х. К. са свидетели по дело за домашно насилие, което е заведено от бащата на тъжителя против *** И., племенник на бащата на тъжителя/***/.По Гр.Д. №***/2024 г. по описа на ЯРС на 16.12.2024 г. подс. И. К. била разпитана от III състав на съдиите на ЯРС в съдебно заседание, провело се в съдебна зала № 4, ет.3 на Съдебната палата в гр. я., в което заседание тя заявила публично следното относно тъжителя:

„Свид. К.: Познавам *** и ***. Харни хора са, обаче дъщерята на ***, тя обикаля цял свят, проститутка и много дивотии върши в селото….Те се гледаха много добре, но като дойде дъщеря му, направи големи поразии да се карат… Всичко го прави дъщеря му.“.

Визираните думи дълбоко засегнали тъжителя, който подал тъжба в ЯРС.

1

Подс. И. К. е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

Изложената фактическа обстановка сьдьт приема за установена показанията на св. Петя Димитрова И.а, която заяви, че тъжителят няма леко поведение, работи като санитарка в Англия, грижи се за своя баща, като дватри пъти в годината се прибира в България, има втори мъж и три деца, като е пращала пари на подсъдимата, за да се грижи за баща й, когато нея я няма в България, между тъжителя и подсъдимата не е имало проблеми и са били в добри отношения до изнасяне на клеветата публично в с.з. От разпита на св.

К. Н. Г./районен инспектор на с. к., обл.я./ се установи, че между тъжителя и подсъдимата не е имало проблеми, не е имало оплаквания от тъжителя и подсъдимата. Поради това съдът кредитира показанията на тези свидетели, защото те кореспондират, както помежду си, така и с приложените по делото писмени доказателства, от които е видно, че подсъдимата не е осъждана, има добри характеристични данни, това се отнася и за тъжителя, който полага обществено полезен труд, работи като санитарка в чужбина. Визираните доказателства, гласни и писмени са логични, последователни и безпротиворечиви.

Сьдьт, след като анализира поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите и представените от тъжителя писмени доказателства, включително събраните по делото служебно от съда, изцяло кредитира тези показания, т.к. свидетелите добросъвестно са изложили пред съда всички факти, имащи отношение към предмета на делото и най-вече за отношенията между подсъдимата и тъжителя.

Подсъдимата не се възползва от правото си да даде обяснения по делото и да присъства при неговото разглеждане.

От така изложената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подс. И. Х. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, т.к. на 16.12.2024 г. в качеството си на свидетел по Гр.Д. № ***/2024 г. по описа на ЯРС, през III-ти съдебен състав и присъствалите лица в съдебна зала № 4, ет.3 на Съдебната палата в гр. я. е разгласила публично позорни обстоятелства за З. В. А. от с. и., обл. я..

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са доброто име и обществената оценка за личността на тъж. З. Атнасова, неговата чест.

Изпълнителното деяние е осьществено от подсъдимата чрез изразяване на словесни твърдения, че тъжителят е бил проститутка и се е държал неподобаващо към своя баща, като са ставали конфликти, описани в показанията на подсъдимата като „поразии“. Това вербално изявление на подсъдимата е станало публично доС.ие на повече от едно лице още при даването на показанията пред съдебния състав и лицата, които са присъствали в залата при разглеждане на процесното граждански дело за домашно насилие.

2

По-късно това е станало доС.ие и на тъжителя, с което изявление спрямо тъжителя са разгласени, визираните факти, които по своя характер могат да бъдат квалифицирани като позорни.

При тази форма на клевета/разгласяване на позорни обстоятелства/ деецът твърди пред трето лице/лица/, както е в процесния случай, определени факти, свързани с личността на пострадалия, които я характеризират като негативна личност. Позорните обстоятелства, дори „етикетират“/относно думата „проститутка“/ личността на пострадалия или може да се приеме, че става дума и за клевета в обидна форма, с която се накърнява неговото добро име в обществото. Изложените факти и обстоятелства касаят поведение на пострадалия, което е укоримо от гледна точка на господстващия морал в нашето общество и по своята същност характеризират тъжителя като непочтен човек, който не уважава и не спазва законите на нашето общество.

Подобни твърдения винаги се отразяват отрицателно, негативно на доброто име на този, за когото за изказани такива твърдения. В случая тъжителят е приел доста болезнено разгласените за него позорни обстоятелства, крайно огорчен от думите на подсъдимата, отчитайки и негативната реакция в обществото, която може да бъде породена спрямо неговата личност от думите на подсъдимата, имайки предвид, че думите са казани публично за неговата личност. Клеветата като резултатно престъпление е окончателно довършена, когато страните в залата, съда и лицата, които са присъствали в с.з. са чули думите на подсъдимата. В случая не е необходимо тези лица да са повярвали на дееца или да са настъпили някакви други негативни последици за пострадалия. От събраните по делото доказателствени материали и най-вече от официалният документ по гражданското дело/протокол от с.з./ категорично е установено, че горепосочените позорни обстоятелства са казани от подсъдимата на инкриминираната дата.

Извършеното от подсъдимата инкриминирано деяние е квалифициран сьстав на престъплението ”клевета” /съобразно визираната по-горе правната квалификация/, т.к. инкриминираното деяние е осъществено вербално и публично, като процесната клевета е възприета от голям кръг от хора. Поради това съдът приема аргументите на повереника на тъжителя, че подсъдимата е извършила посоченото престъпление клевета от обективна страна, а отхвърли като неоснователни доводите на защитата, че думите на подсъдимата са „плод“ на изключително напрежение поради характера на делото и не следва да се счита, че едва ли не неосъществяват състава на процесното инкриминирано деяние. Съдът не приема правните съображения на защитата, че с процесните изрази деянието не е осъществено от субективна страна.

Подсъдимата е била изрично предупредена, че носи наказателна отговорност по чл.290 от НК или е длъжна да говори истината. В този смисъл тя е разбирала много добре както казва и защо го казва по адрес на тъжителя.

Изречените думи и изрази не са просто критика спрямо тъжителя, а са израз на негативна оценка за личността на тъжителя, която го определя като личност незачитаща законността и морала. Вярно е, че една личност може да бъде 3 подложена на по-остра критика, но колкото и тежка да е тази критика тя не може да излиза извън рамките на общоприетия морал и да нарушава закона, както е в процесния случай.

От субективна страна инкриминираното деяние е осьществено с пряк умисьл. Подсъдимата е съзнавала всички елементи от визирания квалифициран състав на клеветата. Съзнавала е, че посочените от нея позорни обстоятелства са неверни и унизителни за честта на З. А., че ще се възприемат от гражданите и съда. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието и е целяла настъпването на престъпните последици - накърняване на доброто име и честта на тъжителя пред други лица, пред обществото. Дори фактите да са в резултат на слухове, които подсъдимата е чувала за тъжителя, ВКС на Р.България е категоричен, че наказателна отговорност за клевета се носи и тогава, когато позорните обстоятелства се изнасят като слух. И. К. е била мотивирана да извърши престъплението водена от своето разбиране за ред и справедливост. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, от които може да се направи обоснован, несъмнен и категоричен извод, че подсъдимата не е знаела, че извършените от нея действия се квалифицират като престъпление по НК. Не е налице и разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК, още повече, че подсъдимата е знаела, разбирала точния смисъл на употребените от нея думи.

В този смисъл, сьдьт изцяло приема правните изводи на повереника на тъжителя досежно обекта, субекта, обективната и субективната страна на инкриминираното деяние, в посочената част за визираните думи, и не приема доводите на защитата, че подсъдимата е извършила престъплението „случайно“, поради голямото напрежение по делото за домашно насилие, за което бе призната за виновна. Поради това съдът не споделя становището на защитата, че употребените от подсъдимата думи са били израз на нейната позиция, т.к. такава позиция, дори при констатирани нередности в живота на тъжителя може да бъде изразена и с други думи и изрази, които не накърняват честта и достойнството на критикувания. По делото не бяха представени доказателства, от които да е видно, че изнесените факти и обстоятелства от подсъдимата са верни. От събраните в наказателното производство гласни и писмени доказателства се установява, категорично към настоящия момент, че с думите, посочени по-горе, подсъдимата накърнява честта на тъжителя, защото тя не доказа достоверността на разгласените обстоятелства по предвидения в НПК ред, съгласно и разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК.

С оглед изложеното, сьдьт прие, че инкриминираните изрази, посочени в тьжбите, съставляват престъпление клевета, съобразно установената фактическа обстановка, и призна подс. И. К. за виновна по предявеното й обвинение от от НК.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание, сьдьт взе предвид следното:

Извьршеното от подсъдимата деяние е с висока степен на обществена 4 опасност, т.к. с него се засягат обществените отношения свьрзани с неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на неговата чест, на положителната обществена оценка за неговата личност. Визираното инкриминирано деяние бележи висок ръст през последните години в нашето общество.

Личността на подсъдимата е с невисока степен на обществена опасност, имайки предвид степента на обществена опасност на деянието и факта, че лицето не е осъждано и наказвано по чл.78а от НК, и спрямо него няма образувани други наказателни производства от общ и частен характер.

Сьдьт, след като взе предвид изложеното, както й унизителния характер на употребените думи, времето и мястото на осъществяване на деянието, преживяното огорчение от пострадалия, добрите характеристични данни за подсъдимата, семейното и имотното й положение, след като призна И. К. за виновна по предявеното от тъжителя обвинение за публична клевета, на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимата от наказателна отговорност и й наложи административно наказание глоба в размер на 511,29 евро/1000 лв./.