Решение № 211 от 20.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300503201 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 3370/19.10.2022 г., пост. по гр.д. № 18 477/2021 г. на Районен Съд – Пловдив е отхвърлен първоначалния иск на А. М. Л., ЕГН – ********** за осъждането на К.

К. Д. - Г., ЕГН – ********** да му заплати на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД получената от нея на 13.10.2021 г. сума в размер на 502, 39 лв., с която тя неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца и получената от нея на 02.11.2021 г. сума в раземр на 100 лв., с която сума тя неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от предявяването на иска и е уважен насрещния иск на К. К. Д. - Г., ЕГН – ********** срещу А. М. Л., ЕГН – **********, като Л. е осъден заплати на Д. сумата 408, 61 лв. – невърнат остатък от дадени му от Д. в периода 26.08.2021 г. – 22.10.2021 г. парични средства в заем в общ размер 1 011 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Решението се обжалва от ищеца по първоначалния иск А. М. Л. с оплаквания за неправилност. Твърди че облигационни отношения по чл. 240 от ЗЗД между страните за посочения период не са възникнали. Изводът на съда в противна насока е неправилен, тъй като по делото не е установено Л. да е искал, съответно Д. да му е дала парична сума в размер от 1 011 лв. срещу поето от него задължение да я върне. Свидетелите на ответницата – ищца по насрещния иск – на които съдът е основал решението си, не установявали правно релевантни в тази насока факти и обстоятелства. Освен това показанията им неправилно били кредитирани,тъй като свидетелите са нейни близки и служители във фирмата й, 1 съответно неправилно не били кредитирани показанията на ищцовите свидетели в противна насока. Изводите на съда били формирани в противоречие с логическите правила и житейския опит, като напр. – вэззивникът би ли завел дело за връщане на процесните суми от въззиваемата, ако действително преди това ги е получил на заем от нея; по каква причина въззивникът би напуснал работа в дружество, което всяка седмица „ услужливо „ му плаща 150 лв.; защо въззиваемата не е поискала връщане на дадените от нея на 27.08.2021 г. и на 02.09.2021 г. заемни средства още на 17.09.2021 г. – когато е превела на въззивника по банков път първата му работна заплата в размер на 105, 17 лева. Съдът също така не съобразил, че размера на твърдяния заем - сумата 1 011 лв., е всъщност сбора от работните му заплати за месеците септември и октомври 2021 г.. Съдът не съобразил и приложената прокурорска преписка, от която се установявало че именно поради инициираното от въззивника наказателно преследване спрямо въззиваемата последната била принудена да издаде заповедта за прекратяване на трудовия му договор, да оформи трудовата му книжка и да му връчи тези документи.

По така изложените доводи заявеното искане е за отмяна на решението и постановяване от настоящата инстанция на решение за уважаване на първоначалния иск и за отхвърляне на насрещния иск. Претендират се направените и за двете инстанции деловодни разноски.

От въззиваемата е депозиран отговор по чл. 263 от ГПК за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че показанията на ангажираните от нея свидетели са конкретни и непротиворечиви, основани на лични възприятия и като така посредством тях е провела пълно и главно доказване на насрещния си иск, съответно опровергаване на твърденията, на които се основава първоначалния иск. Поддържа, че същите правилно са били кредитирани, съответно правилно показанията на свидетелите на въззивника не са, по изложените от съда мотиви. В подкрепа на възникналото облигационно отношение по чл. 240 от ЗЗД били и дадените от въззивника обяснения, съдържащи се в приложената прокурорска преписка.

Поддържа още че риторичните въпроси, които въззивникът си задава не обосновават извод спорът да е решен в грубо противоречие с правилата на формалната логика.

По така изложените доводи, претендира се потвърждаване на решението, присъждане на направените за въззивното производство разноски.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по обективно съединени искове както следва:

Предявени от А. М. Л. против К. К. Д. – Г. осъдителни искове с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 502, 39 лв., представляваща получена на 13.10.2021 г. от Д. сума, без наличие на правно основание за това, с която ответната страна се е обогатила за сметка на ищеца и за заплащане на сумата от 100 лв., представляваща получена на 02.11.2021 г. от Д. сума, без наличие на правно основание за това, с която ответната страна се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2021 г., до окончателното заплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответната страна К. К. Д. – Г. е оспорила исковете и е предявила насрещни такива срещу А. М. Л. както следва:

Насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 408, 61 лв. – незаплатен остатък от предоставени за периода от 26.08.2021 г. до 22.10.2021 г. в заем парични средства в общ размер от 1 011 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 30.12.2021 г., до 2 окончателното изплащане на задължението;

При условията на евентуалност, в случай на приета неоснователност на главния й насрещен иск, К. К. Д. – Г. е предявила против А. М. Л. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 011 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 30.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, която сума заявява да прихваща със сумата 602, 39 лв. – претендираната от ищеца по предявения от него иск, като двете насрещни вземания да се считат погасени до размер на по малкото от тях.

В исковата молба, депозирана от ищеца А. М. Л., са изложени твърдения, че ищецът е заемал длъжността „***“ при „Лифт ЛТД“ ООД, чийто *** е ответната страна, по силата на трудов договор за стажуване № *** г., прекратен на 02.11.2021 г. Сочи, че докато изпълнявал трудовите си функции бил подложен на непрекъснат тормоз – не му било предоставено работно облекло, възлагали му несвойствена работа, като ответната страна го принуждавала и да превежда получената работна заплата обратно по нейна лична банкова сметка, което сторил по отношение на работната си заплата за м. септември 2021 г. – сумата в размер на 502,39 лв.. Твърди, че на 02.11.2021 г. отишъл, заедно с брат си в офиса на дружеството, където подписал документи за напускане, като заедно с ответната страна отишли до Първа инвестиционна банка, където била преведена работната му заплата за м. октомври 2021 г. в размер от 502, 53 лв., която ответницата отново поискала да й върне лично на нея. Сочи, че отказал да подпише документ за връщане на парите, излязъл от банката и изтеглил от банкомат сумата от 400 лв., като ответната страна излязла след него, започнала да му крещи и да го заплашва, влезли отново в банката с искане за връщане на парите, но служителката установила, че по сметката на ищеца имало само 100 лв., които той под принуда й превел. Твърди, че след това отишли обратно в офиса на дружеството, където ответната страна изискала от ищеца да подпише документ за връщане на още пари, но след като той отказал, тя извикала двама мъже, които го заплашвали с побой. Сочи, че след сигнализиране на полицейските органи успял да напусне офиса на дружеството, но получавал непрестанни телефонни обаждания и заплахи от ответницата. Поддържа, че я поканил да му възстанови сумите, но получил обратна покана за връщане на заемни средства от 1 011 лева. Твърди, че никога не е взимал пари в заем от ответната страна, като моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна К. К. Д. – Г., е депозирала в срок отговор на исковата молба.

Твърди, че ищецът е имал сключен трудов договор с „Лифт ЛТД“ ООД, но оспорва последният да е бил подложен на натиск, като твърди, че последният не се е справял с възложените му трудови задължения, поради което и договорът е прекратен. Сочи, че тъй като ответникът не разполагал със средства за преживяване ответната страна в края на всяка работна седмица му давала в заем парични средства с уговорката, че ще й ги върне с работната заплата. Твърди, че за периода от 26.08.2021 г. до 22.10.2021 г. превела в заем на ищеца сумата от 1 011 лв., като последният поел задължение да върне сумата от 600 лв. в срок до 13.10.2021 г., а сумата от 411 лв. – в срок до 02.11.2021 г.. Твърди, че средствата в размер от 1 011 лв. не са дарени на ищеца, а напротив последният поел задължение да ги възстанови. Сочи, че освен тази сума му заела и сумата от 70 лв. за закупуване на билети за автобус. Твърди, че на 13.10.2021 г. получила от ответника 502, 39 лв., с която последният й върнал част от предоставените в заем суми, а на 02.11.2021 г. и върнал и още 100 лева Т.е. релевира възражение за наличие на правно основание за получаване на сумите по първоначалния иск, а именно изпълнение на задължения на ищеца, възникнали на основание договор за заем. Твърди, че останалата част от сумата от 408, 61 лв. не е върната от ищеца, като в този смисъл получавала обещания от неговата майка, че последните ще бъдат възстановени до 05.11.2021 г.. По така изложените съображения се моли за 3 отхвърляне на предявените искове.

В насрещната искова молба К. К. Д. – Г. твърди, че е предоставила в заем твърдяните парични средства на ответника, както следва: на 27.08.2021 г. сумата от 150 лв., на 02.09.2021 г. сумата от 150 лв., на 17.09.2021 г. сумата от 150 лв. и на 24.09.2021 г. сумата от 150 лв. Ответникът поел задължение за връщане на посочената сума в общ размер от 600 лв. след получаване на заплатата си за м. септември 2021 г. или на 13.10.2021 г., когато й върнал 502, 39 лева. Твърди, че през следващия месец – октомври, предоставила още заемни средства в полза на ответника както следва: на 01.10.2021 г. сумата от 150 лв., на 15.10.2021 г. сумата от 150 лв. и на 22.10.2021 г. сумата от 111 лв., като ответникът се задължил да върне общо получената сума от 411 лв. с получаване на заплатата си за м. октомври 2021 г. или на 02.11.2021 г. – когато той й върнал само 100 лева. Тоест твърди, че за периода от 26.08.2021 г. до 22.10.2021 г. предоставила в заем на ответника сумата от общо 1 011 лв., като в изпълнение на задълженията си за връщане на предоставените в заем средства последният й заплатил на 13.10.2021 г. сумата от 502, 39 лв. и на 02.11.2021 г. сумата от 100 лв., като останалата част от 408, 61 лв. останала непогасена. Претендира връщане на предоставените в заем средства на ответника в непогасения им остатък от 408, 61 лева.

При условие на евентуалност - в случай на отхвърляне на главния насрещен иск, К.

К. Д. – Г. е предявила против А. М. Л. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 011 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 30.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, която сума заявява да прихваща със сумата 602, 39 лв. – претендираната от ищеца по предявения от него иск, като двете насрещни вземания се считат погасени до размер на по малкото от тях.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба от страна на ответника А. М. Л., в който се излагат съображения за нейната неоснователност.