Решение № 5969 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5969 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100501185 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 14043/17.08.2023 г., постановено по гр. д. № 73855/2021 г. по описа на СРС, 26-ти състав са отхвърлени предявените от ищците А. Б. Т. и Б. А. Т. срещу Г. Д. И. негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да предприеме действия за отстраняване на течовете в ателие № 3, находящо се в гр.

София, ул. ****, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху находящите се на долния етаж ап. 15 и ап. 8, както и осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разделно плащане на сумата от 4380 лв. за ищцата Т. и на сумата от 2100 лв. за ищеца Т., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в необходимите ремонтни дейности за отстраняване на щетите в имотите на ищците от теча от ателието на ответника.

С решението районният съд е разпределил отговорността за разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците.

Срещу първоинстанционния акт, в срока по чл. 259 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищците А. Б. Т. и Б. А. Т., с доводи за неправилност, необоснованост, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита за погрешен решаващия извод на първоинстанционния съд, че противоправното поведение на ответника е преустановено. Поддържа се съдът неправилно да е приел за доказан фактът на извършване на ремонт от ответника, без изобщо последният да е навеждал подобно правозащитно възражение. Отправя се искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове в цялост. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на 1 въззивната жалба от Г. Д. И., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено в цялост.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС и чл.

45 ЗЗД от А. Б. Т. и Б. А. Т. против Г. Д. И. за осъждане на ответника да предприеме действия за отстраняване на течовете в ателие № 3, находящо се в гр. София, ул. ****, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху находящите се на долния етаж ап. 15 и ап. 8, както и за разделно заплащане на сумата от 4380 лв. за ищцата Т. (съобразно допуснатото изменение на иска чрез увеличение на размера му с протоколно определение от 26.06.2023 г.) и на сумата от 2100 лв. за ищеца Т., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в необходимите ремонтни дейности за отстраняване на щетите в имотите на ищците от теча от ателието на ответника.

С доклада по делото като безспорно в отношенията между страните е отделено, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищците са собственици на апартамент № 15 на А. Б. Т.а (договор за покупко-продажба от 2001 г.), респ. на апартамент № 8 - Б. А. Т. (съгласно покупко-продажба от 19.04.2001 г.), находящи се в гр. София, ул. ****, вх. Б и вх. ****, както и че ответникът е собственик на разположеното над имотите на ищците ателие № 3 в същата сграда(съгласно договор за дарение от 30.07.2019 г.).

От проведеното производство по обезпечаване на доказателства по реда на чл.

207 ГПК гр.д. № 46864/2021 г. по описа на СРС, 90 с-в, приложено пред първата инстанция, се установява, че е прието заключение на СТЕ на в.л. И.А., което е констатирало наличие на щети към датата на огледа (към м. 09.2021 г.) по стените и тавана на терасите на ап. 8 и ап. 15 - отлепване и падане, респ. подкожушване на боя и мазилка, както и по вътрешните стени на двете жилища - следи от намокряне и мухъл около дограмата и по фасадата на сградата, представляваща външна стена (парапет) на терасата на ателие № 3 - обрушване и падане на фасадна мазилка. Вещото лице сочи като вероятна причина за описаните щети нарушаването на хидроизолационните качества на покритието на терасата на ателие № 3, която представлява покрив на терасата на ап. 15 и е в непосредствено съседство над терасата на ап. 8. По отношение на щетите по вътрешните стени на жилищата вещото лице не е категорично, като счита, че причината може да е просмукване на влага от теча през терасата, но и образуване на конденз по външните стени на помещенията поради температурни разлики между външна и вътрешна температура и недостатъчни топлоизолационни качества на стените. При огледа същият е констатирал, че са правени частични ремонти в жилището на долния етаж, но същите са били отново разрушени заради неотстранените течове, като няма как да бъде установено кога точно са правени тези ремонти и кога са станали повредите.

Пред първа инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Й., което при оглед на 19.05.2023 г. е констатирал, че терасата на ателие № 3 е в отлично състояние и няма причина от нея към настоящия момент да има течове, като същата е покрита с навес от плексиглас с повишена якост срещу градушка. Експертът изяснява, че доколкото терасата на ателие № 3 поначало е била открита (покривна), то същата е подложена на екстремни атмосферни влияния, което 2 налага осъществяването на защита от проникването на води в нея чрез цялостна хидроизолационна система. Възприемайки установените от СТЕ по чл. 207 ГПК щети в апартаментите на ищците към минал момент, в.л. Й. счита, че при наличието на следи от течове в тях единствената причина за тези щети е компрометираната хидроизолационна система на терасата, представляваща техен покрив, като същата или не е била изпълнена, или не е била добре поддържана. В открито съдебно заседание експертът е категоричен, че има следи от течове в апартаментите на ищците и същите могат да бъдат причинени единствено от нарушената хидроизолация на балкона на ателието, като същите не са с такъв характер, че да произтичат от конденз от температурни разлики. Вещото лице подчертава, че външната стена на парапета изглежда по един и същи начин и към настоящия момент, както и в предходната експертиза. Експертът е определил стойността на необходимите ремонтни работи за ап. 15 на 4380 лв., а за ап. 8 – 2072,53 лв. Съдът кредитира приетата СТЕ пред първата инстанция, както и заключението на СТЕ, изготвеното от в.л. А. в производството по чл. 207 ГПК, като компетентно и обективно дадено.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.

Д.Т.Т. (съпруг на ищцата) и Р. Д. И. (брат на ответника). От показанията на св. Т. се установява, че проблемите с влагата в ап. 15 датират още от нанасянето им през 2012 г., като Т. е правил опити за ремонт. Жилището над тях било необитаемо, поради което не можели да влязат в контакт със собствениците, за да се направи ремонта на терасата. Сочи, че не знае кога е станала обитаем, но през 2019-2020 г. вече се чували разни шумове. Изяснява, че не помни детайли, но си спомня, че последно ремонт на ап. 8 бил правен в началото на лятото на 2021 г., след като се изнесли. Споделя, че не е имало поражение по апартамента от градушката през 2014г.

От показанията на св. И. се установява, че през 2019 г. бил правен ремонт на апартамента, в това число и на терасата. Споделя, че жилището било в незавършен вид, на груб строеж, включително и балконът. Сочи, че брат му направил първия ремонт на апартамента като на терасата сложил козирка и плочки, измазал го отвътре и отвън. Терасата на жилището била покрив на апартамента отдолу. Изяснява, че преди това жилището е било необитаемо. През 2014 г. след градушката го посетили, за да видят дали има поражения, като констатирали проблем по фасадата.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното:

По иска с правно основание чл. 109 ЗС

Негаторният иск по чл. 109 ЗС е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни 3 права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначение.

Според т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, по иска по чл. 109 ЗС двете задължителни условия за уважаване на иска са: неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Приема се още, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотеза на чл. 109 ЗС.

Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

В обобщение съдът намира, че искът по чл. 109 ЗС дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.

Целта на иска е да се установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне последиците от него.

Предвид изложеното следва, че искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и пр.

Следва да се посочи също, че претенцията по чл. 109 ЗС не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие на ответника неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца абсолютно вещно право. Поради това в тежест на ищците е било да докажат, пълно и главно, че ответникът е осъществявал посочените в исковата молба неоснователни действия, чрез които им е пречил да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Освен това се изисква да се установи, че между поведението на ответника и неоснователното действие, довело до накърняване правото на собственост на ищците, има пряка причинна връзка.

За да отхвърли предявения негаторен иск районният съд е приел, че е налице преустановяване на неоснователното поведение чрез отстраняване на причината за теча.

При съвкупна преценка на доказателствата по делото настоящата въззивна инстанция намира, че не са налице двете кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск.

В конкретния случай от изслушаното пред първата инстанция заключение на СТЕ се установява безспорно, че е извършен ремонт на ателие № 3, че балконът е в отлично състояние, няма причина за течове, както и че това което е изпълнено възпрепятства влизане на атмосферни води в този балкон. Вещото лице е изяснило, че видът на парапета на балкона е същият, както и по време на извършване на приетата СТЕ, изготвена от в.л. А. в производството по чл. 207 ГПК, както и че по ап. 15 и ап. 8 се установяват следи от стари течове. Ето защо въззивната инстанция споделя извода 4 на районния съд, че е преустановено неоснователното поведение на ответника чрез извършването на ремонт. Съгласно трайната практика на съда, която настоящият състав споделя, за да бъде уважен искът по бл. 109 ЗС собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението, като граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно“ време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултата от тези действия, не съществуват (в този смисъл Решение № 62/1.07.2015 г. по гр. д. № 339/2015 г. на ВКС, II г. о., Решение № 48/16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2016 г. на ВКС, II г.о. и др.).