Решение № 197 от 17.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Стара Загора, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело № 20255500100145 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.247, ал.1 и 4 от ГПК /2008 г/.

По делото е постъпила писмена молба от ищеца чрез пълномощника му адв.П. С. Г. от АК Стара Загора с личен №1000025560 Кантора гр.Стара Загора ул."Св.Княз Борис 1" № 98 апр.6 Мо6.тел:**********, етаП : р5д1ауу@аЬу.Ьд. като процесуален представител на ищеца И. Д. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, настоящ адрес *** с Адрес за призоваване и съобщения по делото: чрез адреса на кантората на адв.П. С. Г.- гр.Стара Загора ул."Св.Княз Борис I" № 98 ап.6 по Гр.дело № 145/2025г. по описа на Окръжен съд Стара Загора Гражданско отделение \/1-ти състав, Докладчик:

Съдия Николай Уруков с Правно основание - чл. 247 от ГПК.

Молителите твърдят в молбата си, че е налице допусната ОФГ в същото Решение, като съгласно чл.247 ал.1 от ГПК съда по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Със съобщението, получено на 15 април 2026г. им било връчено Решение № 113 от 24.03.2026г. постановено по Гр.дело № 145/2025г. на Старозагорски окръжен съд. След като се запознали със съдържанието на решението и в срока за обжалване подават настоящата молба за поправка на очевидни фактически грешки допуснати от съда при постановяването му, като считат, че са налице основанията за това, поради следното:

1

С Решение № 113/24.03.202бг. постановено по гр.д. 145/2025г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, съда на осн. Чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.84-86 от ЗЗД и чл.235 от ГПК е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на И. Д. Д. сумата от 27 507.50 евро представляваща левовата равностойност на 53800лв., от които 1942.91 евро или 3800лв. за претърпени имуществени вреди , ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на в сила на оправдателната присъда 06.07.2018г„ както и неимуществени вреди 25564.59 евро представляващи левовата равностойност на 50 000лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 06.07.2018г.

Видно от петитума на исковата молба , е направено искане Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да заплати на ищеца И. Д. имуществени вреди в размер на 38000 лв. и неимуществени вреди в размер на 100000 лв. ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, прекратяването, до окончателното изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено ДП № 1634/2013г. по описа на ОСлО при ОП гр.Стара Загора, прекратено частично с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.02.2020г. на районен прокурор при РП Чирпан и изцяло в останалата част с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.02.2022г. на прокурор при РП Ст.Загора ТО Чирпан поради недоказаност на обвиненията.

Поради направено възражение в отговора представен от Прокуратурата за неяснота на посоченото в иск. молба в първото по делото съдебно заседание ищеца е заявил, че претендира за лихва върху присъдените от съда суми за имуществени и неимуществени вреди считано от 26.02.2020г., когато е издадено първото Постановление за частично прекратяване.

Отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ е обективна, но останалите й характеристики (материално-правните предпоставки) я определят като деликтна, а не договорна отговорност, поради което лихвата тече от деня на постановяване на оправдателна присъда или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Искането за лихва е аксесорно и то следва основния иск претендирай като 2 главница ,не съществува самостоятелно, а само ако е поискано.

В случая ищеца е направил такова искане в обстоятелствената част на исковата молба, в петитума и е изяснил в първото по делото съдебно заседание. Неправилно съда в диспозитива на решението, както и преди това в заключителната си част на мотивите, където е определил размера на дължимата сума имуществени вреди и а неимуществени вреди, които присъжда и които Прокуратурата следва да изплати на ищеца И. Д. Д. посочени на л.37, и л. 39 от решението си е посочил като дата на начисляване на законна лихва върху всяка една от присъдените суми - считано от 06.07.2018г.деня на постановяване на оправдателната присъда.

Очевидно съда е допуснал явна фактическа грешка като посочената дата не кореспондира с написаното в мотивите на решението от стр.1 до стр.37, тъй като за да постанови съдебното си решение, съда приема, че обезщетение се дължи, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, което произтича от правилото на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, като наказателното производство срещу И. Д. Д. е прекратено с постановление за прекратяване от 26.02.2020г. частично и с второто постановление 28.02.2022г. изцяло.

Съда е посочил изрично и датите на прекратяване с всяко едно от постановленията на Прокуратурата от 26.02.2020г. и второто от 28.02.2022г.

Като логически извод при така изразеното в мотивите съда би следвало като приема, от кога е увреждането да присъди аксесорното задължение за присъждане на лихва, тъй като е поискано такова от датата, посочена от ищеца 26.02.2020г. илиако счита, че следва да е датата на окончателното прекратяване то тогава лихвата върху присъдената сума обезщетение за имуществени вреди 3800 лв. и за неимуществени вреди 50 000 лв.да се начисли считано от 28.02.2022г., но не и от посоченото в диспозитива и последните абзаци на мотивите на решението дата 06.07.2018г.

Предвид горното Ви молим да разгледате настоящата ни молба да приемете същата за подадена в срок от процесуално легитимирана страна в процеса и да уважите същата, като на основание чл.247 ал.4 във вр. с ал.1 от ГПК да поправите допуснатите в решението очевидни фактически грешки: на стр.37 абзац 4-ти, вместо написаното „считано от 06.07.2018г. до окончателното плащане," да замените с текста , „считано от 26.02.2020г. до окончателното плащане"

3 на стр.37 абзац б-ти в мотивите на решението вместо написаното, „считано от 06.07.2018г. датата на която е влязла в сила с присъда под №87 по в.н.охд. №53/2018г. на Бургаски апелативен съд, с която ищеца е окончателно оправдан, влязла в законна сила на 06.07.2018г. до окончателното плащане" да замените с текста „ считано от 26.02.2020г. деня на издаване на постановлението за прекратяване до окончателното плащане".

В диспозитива на решението на стр.39 абзац първи, вместо написаното „ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 06.07.2018г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми" да замените с текста" ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постановлението за прекратяване 2б.02.2020г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми" В диспозитива на решението на стр.39 абзац втори , вместо написаното „ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 06.07.2018г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми" да замените с текста" ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постановлението за прекратяване 26.02.2020г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми".

МОЛЯТ да уважите подадената молба, като правилна и законосъобразна, като отговаряща на изискванията на чл.247 от ГПК или тъй като съгласно чл.247 ал.1 от ГПК съда може и по своя инициатива да поправи допуснатите в решението си очевидни фактически грешки, то може да се произнесе и по своя инициатива, ако е установил това.

По делото е постъпил писмен ОТГОВОР по реда на чл.247 ал.2 от ГПК от В. К.- прокурор в ОП- Стара Загора, като представител в производството на ПРОКУРАТУРА НА Р.БЪЛГАРИЯ.

Във връзка с получена в Окръжна прокуратура - Стара Загора молба по чл.247 ал.1 от ГПК, подадена от процесуалния представител на ищеца И. Д.

Д., за поправка на явни фактически грешки, допуснати в Решение с № 113/24.03.2026г. по гр.д. № 145/2025 по описа на Окръжен съд Стара Загора, гражданско отделение VI състав, на основание чл.247 ал.2 от ГПК от името на Прокуратурата на РБ представям следния отговор:

С молбата се иска поправка на двата осъдителни диспозитива на решението на стр.39, с които е присъдено обезщетение за имуществени и 4 неимуществени вреди, в частта за присъдената законна лихва върху главницата, а именно думите: „считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 06.07.2018г.“, както и поправка на мотивите на стр.37, касаещи отново датата на начисляване на законна лихва върху размера на обезщетението, а именно думите: „считано от 06.07.2018г. датата на която е влязла в сила присъда № 87 по в.н.о.х.д. № 35/2018 на Бургаски Апелативен съд, с която ищецът е окончателно оправдан“, като вместо тях се запише текста: „считано от 26.02.2020г. датата на постановлението за прекратяване“.

В молбата се развива идеята, че съдът в мотивите си от стр.1 до стр.37 бил приел по основния иск, че Прокуратурата дължи на ищеца И. Д. Д. обезщетение за вреди, произтичащи от незаконно обвинение за престъпления, за които наказателното производство е прекратено с две постановлениячастично с постановление от 26.02.2020г. и изцяло с постановление от 28.02.2022г.

След което в края на мотивите си на стр.37 относно акцесорното задължение и после в осъдителния диспозитив на решението е допуснал грешка относно момента, от който се дължи лихва върху главницата, изписвайки дата 06.07.2018г., на която според съда е влязла в сила присъда № 87 по в.н.о.х.д. № 35/2018 на Бургаски Апелативен съд, с която ищецът е окончателно оправдан.

Намират, че молбата е неоснователна и в случая сочените „грешки“ не представляват очевидни фактически грешки, поради следните съображения:

Съгласно правната теория очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Не представляват явни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл.247 ГПК грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля.

В настоящия случай още на стр.31 абзац 4 от мотивите на Решение № 113/24.03.2026г. е посочено следното:

„На датата 20.06.2018г. И. Д. Д. окончателно е оправдан с присъда под № 87 по в.н.о.х.д. № 35/2018 на Бургаския апелативен съд, влязла в законна сила на 06.07.2018г.“

После развивайки мотивите в тази насока на стр.ЗЗ последно изречение, продължаващо на стр.34, съдът дословно е написал:

5

,,...и съдът приема, че са налице предпоставките по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Р.България, тъй като наказателното производство по повдигнатите срещу ищеца обвинения, е завършило с постановяване на оправдателна присъда.“.

Именно в тази насока логически продължават мотивите на стр.37 абзац 4 и абзац 6 относно момента, от който се дължи лихва върху обезщетението, като отново се сочи моментът на влизане в сила на оправдателната присъда, дословно записано:

„ Ето защо съдът приема, че лихва за забава върху обезщетението следва да се дължи, именно считано от 06.07.2018г. датата на която е влязла в сила присъда № 87 по в.н.о.х.д. № 35/2018 на Бургаски Апелативен съд, с която ищецът е окончателно оправдан, влязла в законна сила на 06.07.2018г....“ Такава присъда не е представена като доказателство по делото, не е твърдяна от никоя от страните, няма претенции от ищеца за незаконно обвинение, приключено с влязла в сила оправдателна присъда.

В решението не е допусната грешка относно датата като цифрово изражение, а грешка относно съществен юридически факт от фактическия състав на отговорността по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ- дали е постановление за прекратяване или влязла в сила оправдателна присъда. В началото на решението съдът е посочил две прокурорски постановления за прекратяване, а от стр.31 до края приема за установено и се мотивира с несъществуваща влязла в сила присъда, с която ищецът е окончателно оправдан.