Решение № 334 от 23.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Стара Загора, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело № 20235500100031 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. М. Г. и М. С. Г., двамата от гр. Р., с която против Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ гр. Р. е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Правното основание на иска е по чл.49 ЗЗД.

Ищците твърдят, че са родители на М.Н. Г., който е починал на *** г., след лечение в Държавна психиатрична болница град Р., където е бил настанен на задължително лечение на 14.05.2019 г. с решение № 115/13.05.2019 г. по ЧНД № 477/2019 г. по описа на PC - Ямбол на основание чл.162 по ЗЗдр за срок от 4 месеца поради шизофренно подобно психотично разстройство, параноидна шизофрения. Твърдят, че синът им бил настанен във Второ мъжко отделение с лекуващ лекар д-р Г. и поради изключително тежкото му психично състояние му бил предписан затворен режим на лечение със задължение на лекуващия болничен персонал да контролират възможността на М. Г. да излиза навън предвид абсолютната му непригодност да се ориентира и да разбира свойството и значението на извършеното.

Твърдят, че било абсолютно противопоказно той да напуска територията около психиатричното отделение, което не е било оградено, именно защото бил в тежко състояние. Твърдят, че на 23.07.2019 г. около 10 часа синът им е бил изведен на разходка заедно с около двадесет други пациенти, лекуващи се в същото отделение, представляващо извеждането им за около един час на алеята пред отделението, където те са се разхождали или седели на пейки, 1 пушели цигари и пиели кафе или безалкохолни напитки. Надзорът над пациентите се е осъществявал от медицинска сестра и санитар и на посочената дата такъв надзор над изведените пациенти осъществявали А. З. мед. сестра в отделението и санитарят Б. Д.. Към 11 часа синът им, тичайки, напуснал алеята и навлязъл в болничния парк, представляващ гора от дървета и храсти. А. З. го викала по име, а Д. тръгнал да го гони, но след минути се върнал и обяснил, че не е успял да догони сина им. Уведомени са били дежурните по болница, както и дежурните служители в РУ на МВР гр.Раднево. Ищците твърдят, че синът им бил обявен за общодържавно издирване и до *** г. никой не разбрал и не е открил къде е той. На *** г. трупът на М. Г. бил случайно открит от д-р П. в югоизточния край на района на болницата в гъста растителност от треви и храсти. Трупът на сина им е бил в напреднало разложени от сух тип - мумификация без следи от травматични увреждания по запазените части и меките тъкани, без следи от огнестрелно наранявания, от остри оръжия и твърди тъпи предмети. Твърдят, че преди настаняването му при ответника на 14.05.2019 г. с решение от 30.11.2017 г. по НЧД № 1444/2017 г., потвърдено и с решение № 152 от 19.12.2017 г. по ВНЧД № 397/2017 г., РС - Ямбол постановил настаняване в ДПБ - град Р. за срок от 6 месеца. Твърдят, че от 01.12.2017 г. до 19.06.2018 г., освен при ответника, синът им е лекуван и в МБАЛ „Свети Пантелеймон” АД - Ямбол, където пребивавал периодично през периода от месец юни 2017 г. до м. май 201 9г. с една и съща ди агноза - психически и поведенчески разстройства, параноидна шизофрения, параноидно - шизофренен синдром. Твърдят, че психичните отклонения на сина им започнали през 2016 г. и той бил настанен в Център за психично здраве „Проф. д-р Ив. Темков - Бургас” ЕООД от 14.11.2016 г. до 16.11.2016 г.

Ищците твърдят, че отговорност за настъпилата смърт на сина им носи ответникът, който е поел задължение да осигури запазване на живота на пациентите си при положение, че той не за пръв път е бил настаняван на задължително лечение. Част от задълженията на болницата били да не допуска пациент в неговото психично състояние да напуска болницата без контрол и наблюдение. Задължение на персонала е било дори при разходка извън сградата на болницата да се извършва контрол върху местонахождението на болните в затворен режим. Твърдят, че началникът на Второ мъжко отделение в болницата - д-р Г. носи отговорност за извършеното от сина им бягство, тъй като е допуснал възможността той да избяга. Твърдят, че отговорност за бягството носи и директорът на болницата, който е допуснал територията на болничното заведение да не бъде оградена и да няма никаква преграда. Ищците твърдят, че ДПБ – гр. Р. отговаря за действията и бездействията на работещия в болницата медицински персонал в качеството си на възложител на работа. Именно липсата на предприети адекватни 2 действия на медицинския екип, работещ в ДПБ – гр. Р. спрямо М. Г., е причина за настъпилия вредоносен резултат. Считат, че проведеното лечение на сина им в ДПБ - Р. е в груб разрез с правилата на добрата медицинска практика и лекарската клетва. Нарушени са освен медицинските стандарти, така също и охранителният режим на болните. Твърдят, че не са полагани адекватни грижи за сина им и неговият живот е бил поставен в опасност.

Твърдят, че в следствие смъртта на сина им са претърпели неимуществени вреди. Били са силно разстроени и депресирани. Изпитват и до ден днешен непреодолими болки и страдалия по загубата на детето си. Сега не могат да продължат пълноценно и да живеят без него, чувстват се психически разстроени и депресирани, душевно безсилни и физически изтощени, непълноценни са като хора. Твърдят, че от момента, от който разбрали за смъртта на сина им и до настоящия момент продължават да са в непрекъснато тревожно състояние, мислят непрекъснато за случилото се, тъй като считат, че лекарите са причина да почине жив и здрав млад мъж. Не могат да се занимават вече с нищо, нямат сили да се справят с живота, не се срещат с никой, сънуват кошмари и не могат да се съсредоточат върху никаква мисловна дейност. Наложило се да потърсят лекарска помощ поради тежкото им емоционално състояние и душевните им терзания и им била поставена диагноза остра стресова реакция, постравматично стресово разстройство.

Синът им имал психическо заболяване, но за тях бил дете и нищо не може да замени неговата загуба. Искат съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки един от тях със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов" гр. Р. оспорва исковата молба. Твърди, че предписаният затворен режим на лечение не е основание спрямо пациентите да се прилагат по-рестриктивен режим или лечение с по-голяма интензивност или по-високи дозировки на лекарствата. Обстоятелството, че пациент, както в случая като М. Г., е настанен на лечение със съдебно решение на съда, не е основание за ограничаване на правата му на свиждане, кореспонденция, придвижване, включване в културо и трудотерапия и други дейности. Твърди, че за всеки приет за лечение пациент, в това число и по отношение на М. Г., се изготвя индивидуален терапевтичен план. Когато влошеното състояние на пациента бъде овладяно, както е и в случая при М. Г., във фазата на стабилизация, интензивното наблюдение отпада, като приоритетът в грижите се насочва върху получаване на обратна информация на поведение и съобразяване с реалността, социална адаптация с когнитивна корекция при освобождаване на режима с постепенни преходи - с персонал, с други придружители, напълно свободен в района на болницата и къси домашни отпуски в края на седмицата 3 с близките. Твърди, че категорично М. Г. не е следвало да бъде държан под ключ в отделението. Твърди, че болницата е изпълнила задължението да се погрижи за психичното здраве на пациентите си, в частност за това на М. Г., като е направила всичко възможно да осигури лечение на заболяването му съобразно установения стандарт по психиатрия и добрите медицински практики. Но, въпреки положените грижи, на болницата не са възложени охранителни дейности по отношение на пациентите. Те са длъжни да се грижат за тяхното здраве, но не и персонална и засилена охрана и пазене на всеки един отделен пациент. Твърди, че болницата е изпълнила всички свои задължения по организацията на диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност и грижите за пациентите. Твърди, че състоянието на Г. не е било такова, за каквото заявяват ищците и което състояние да е налагало предписването на постоянен надзор над пациента.

Твърди, че към 23.07.2019 г. той не се е намирал в строг затворен дневен режим, тъй като в резултат на положените грижи и проведеното медикаментозно лечение първоначално влошеното му състояние е овладяно, впоследствие подобрено и не е налагало тежко ограничаване правото му на придвижване или по-специален надзор. Твърди, че действително подобен контрол следва да се извършва, но той по-скоро е визуален и целта му е, ако някой от пациентите се отклони или покаже неприемливо или неадекватно поведение, да се докладва на лекуващия лекар, с оглед корекция на лечението. На процесната дата 23.07.2019 г., когато Г. е осъществил самоволно бягство от болницата, той е бил изведен на разходка именно с цел рехабилитация и ресоциализация. Ответникът оспорва твърдението на ищците, че началникът на Второ мъжко отделение в болницата д-р Г. носи отговорност за извършеното от М. Г. бягство, тъй като е ангажиран с психичното състояние на болните и тяхното лечение. При пълната оценка на състоянието на М. Г. е преценено, че същото не налага строг затворен дневен режим. Твърди, че всички лица от болницата, ангажирани с лечението и престоя на Г., са изпълнили своите задължения. Твърди, че не е налице пряка - причинна връзка между поведението на медицинските лица, работещи в ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ - Р. и причинената смърт на М.Н. Г., включително и причинени и претендирани от ищците неимуществени вреди. Твърди, че към 23.07.2019 г. М. Г. е бил в овладяно и добро психиатрично здравословно състояние, положително повлиян от проведеното спрямо него лечение, като по този начин като е избягал сам е поставил в опасност здравето и живота си.

Счита, че смъртта на М.Н. Г. е настъпила не по вина на медицинския персонал на ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ - Р. и е налице принос, който прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на медицинския персонал на ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ - Р. или на конкретни лица от последния и настъпването на заявеното вредоносно събитие. Твърди, че причината за 4 смъртта на М. Г. е външен фактор, но не и действия или бездействия на медицинския персонал на ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ - Р.. Счита, че ако М.Н.

Г. не бе напуснал самоволно ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ - Р., не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Оспорва съществуването на трайна и дълбока връзка между двамата ищци и починалия. Твърди, че отношенията между ищците и техния син са били влошени, като повод за влошените отношения са станали многократните заплахи, обиди и побой, които М. Г. отправял и нанасял върху родителите си. Всичко това станало повод майка му да се изнесе от семейното жилище, а баща му няколкократно да подава молби до прокуратурата за настаняване за задължително лечение на техния син. За това счита, че за ищците не са настъпили вреди от смъртта на сина им, които да подлежат на обезвреда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и приложимия закон, намери за установено следното:

По делото не е спорно, че ищците Н. Г. и М. Г. са родители на починалия М.Н. Г.. Приживе той е страдал от психично заболяване. Имал е емоционално-волева промяна на личността, психически и поведенчески разстройства вследствие на употреба на психоактивни вещества. Бил е лекуван на няколко пъти в психиатрични заведения. Така за периода от 14.11.2016 г. до 16.11.2016 г. е лекуван в „Център за психично здраве „Проф. д-р Ив. Темков“ – Бургас“ ЕООД с диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба, психотично разстройство. Изписан с подобрения. За периода от 05.06.2017 г. до 07.05.2017 г. е лекуван в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол с диагноза психични и поведенчески разстройства, свързани с употреба на канабинои, синдром на зависимост. За периода от 23.11.2017 г. до 01.12.2017 г. също е лекуван в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол с диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на ПАВ, синдром на зависимост, психично разстройство с преобладаване на налудности от параноидния кръг от ПАВ. За периода от 26.02.2018 г. до 02.03.2018 г. е лекуван в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол с диагноза психични и поведенчески разстройства, свързани с употреба на канабиноиди, синдром на зависимост. За периода от 07.05.2018 г. до 09.05.2018 г. е лекуван в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол с диагноза психични и поведенчески разстройства, свързани с употреба на канабиноиди, синдром на зависимост. За периода от 14.04.2019 г. до 15.04.2019 г. отново е бил хоспитализиран в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол със същата диагноза. Постъпил е за лечение по спешност. И за периода от 03.05.2019 г. до 14.05.2019 г. е постъпил в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – Ямбол за изготвяне на съдебномедицинска експертиза при стационарни условия и е изписан с 5 диагноза параноидна шизофрения, параноидно-парафренен синдром. Имал е емоционално-волева промяна на личността, психически и поведенчески разстройства вследствие на употреба на психоактивни вещества. С решение № 115 от 13.05.2019 г., постановено по ЧНД № 477/2019 г. на Районен съд – Ямбол, М. Г. е бил настанен за лечение по ЗЗдр в Държавна психиатрична болница - Р. за срок от 4 месеца. Постъпва за лечение на 14.05.2019 г.