Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1371 от 20.07.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1438/2018
Вид
Решение № 1371
Подписан
20.07.2018
Състав
НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА, ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 195, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл. 83, ал.2, изр.2 · Закон за енергетиката
  • чл.98а, ал.2, т.6, б."а" · Закон за енергетиката
  • чл. 200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н

И Е

№………./ .07.2018 г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Мариана ХРИСТОВА

Наталия НЕДЕЛЧЕВА при секретаря Галина

СЛАВОВА, като разгледа докладвато от съдия Н. Неделчева въззивно гражданско дело №1438 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про България

Продажби” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, представлявано от П.С.С., Я.М. и Г. К. – членове на УС срещу Решение №1869/02.05.2018г., постановено по гр. дело №18908/2017г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по отношение на ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – кула Г, че ищецът Д.В.Д. ЕГН ********** не му дължи сумата от 5440,20 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, м-ст „Ален мак“, ул. „Петър Попов“ № 2073, клиентски № ********** /нов **********/, абонатен № ********** през периода 19.07.2016г. до 18.07.2017г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/27.11.2017г., на основание чл.124, ал.1 ГПК. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивното дружество твърди, че в процесния случай не е извършена корекция по реда на чл. 48 ПИКЕЕ и допълнително начисленото количество ел. енергия не е фикция за потребление за периода, а представлява реално потребено но неотчетено количество ел. енергия при редовен отчет и се дължи по силата на договорната връзка. Излага, че преизчислението е извършено по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като натрупаната и отчетена в невизуализирания регистър ел. енергия е реално потребена, което се доказва от заключението на приетата по делото СТЕ. Излага, че корекционните клаузи целят да създадат предвидимост в отношенията между страните, когато настъпят факти от типа на нерегламентиран достъп до вътрешната конструкция на средството за търговско измерване и да ликвидират неблагоприятните последици от тях. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена електрическа енергия. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да ѝ заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и чрез молба, представена преди о.с.з., чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се дължи, тъй като липсват законови основания за това. Счита, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявения иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим поради наличие на правен интерес.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Ищецът

Д.В.Д. предявява срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, иск за приемане за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 5440,20лв., представляваща начислена, като корекция ел.енергия за периода от 19.07.2016год. до 18.07.2017год. по фактура №********** от 27.11.2017год. за обект на потребление, находящ се в град Варна, м-ст „Ален мак“, ул. „Петър Попов“ № 2073, клиентски № ********** /нов **********/, абонатен № **********, на основание чл.124, ал.1 ГПК. Според изложеното в исковата молба, ищецът- като потребител на ел. енергия бил уведомен от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн. Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-про продажби” АД и ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена посочената сума. Ищецът счита, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради не законосъобразността на предвидените в ОУ корекционни процедури. Твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Твърди, че скритите регистри не са били нулеви към датата на монтирането. Излага, че не е ясен периода, през който е потребено процесното количество ел.енергия. Счита, че тъй като същите са невидими, то няма как той, в качеството си на потребител да упражнява контрол над тях. Счита, че процесното количество ел.енергия е изразходвано от процесния електромер преди монтажа му в неговия обект. Излага, че отчетът по скрит регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 и чл.11 ПИКЕЕ, както и че не става ясно защо не е отчетена и фактурирана потребена ел.енергия за всеки месец поотделно. Твърди, че не следва да му бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания. Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Счита, че не се установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия. Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение.

Оспорва основанието за начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз основа, на които е извършена корекцията. Счита, че клаузата, въз основа на която е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника горната допълнително начислена за плащане сума за посочения период, като му се присъдят и сторените от него разноски по делото.

Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната сума се дължи по реален отчет като цена за потребено количество ел. енергия на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че във връзка с извършената техническа проверката е съставен Констативен протокол, отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ. Излага, че в конкретния случай не става въпрос за корекция на сметка. Твърди, че начислената сума е за реално използвана и редовно отчетена от СТИ ел.енергия, която е натрупана по регистър, който не се изпраща дистанционно за отчет. Излага, че демонтираното СТИ било поставено в индивидуална опаковка и изпратено за експертиза в БИМ, по време на която било установено, че е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно прочитане било констатирано наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. С оглед на което ответникът твърди, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, но не отговаря на изискванията за точност поради осъщественото неправомерно софтуерно вмешателство. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

От представения по делото Констативен протокол №1103625/18.07.2017г., се установява, че на същата дата длъжностни лица на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД и пълномощници на «Енерго –Про Продажби» АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищеца, с клиентски номер с аб. №**********, находящ се на адрес: гр. Варна, м-ст Ален Мак, ул. „Петър Попов” №2073, при която са отчетени следните показания по регистр: 1.8.1 – 004998 кв. ч., 1.8.2 – 008311 кв.ч., 1.8.3 – 036047 кв. ч. и 1.8.4 – 000000. Отбелязано е, че електромерът е демонтиран и изпратен за проверка в БИН. Протоколът е подписан на служители на ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ АД и член на домакинството на клиента.

От

Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №2072/03.10.2017г., на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО –Варна, е видно, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът отговаря на изискванията за точност, но не съответства на техническите характеристики Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за периода 19.07.2016г.–18.07.2017г. е начислило допълнително количество електроенергия за кл. №********** в размер на 36047 кВТч., на осн. чл. 50 ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като на ищеца е издадена фактура за сумата от 5 440.20 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. за периода 19.07.2016г. до 18.07.2017г.

От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 12.04.2018г., се установява, че към датата на извършване на проверката, процесният електромер е бил в метрологичност годно и технически изправен. Няма промяна в схемата му на свързване, но са налице данни за неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ. Данните на електромерите, от вида на който е и процесният, не са с дистанционен отчет. Регистър 1.8.3 не е видим за отчитане на енергията от дисплея на СТИ. В случая е взето общо реално отчетено количество от скрит регистър, което не се изчислява по формула и е разпределно в подпериодите пропорционално на целия период. Цената е изчислена по така наречените технологични разходи. За този тип вмешателство трябва да се притежава софтуер. Софтуерната промяна може да бъде във всякакъв вид - нагоре и надолу на цифрите. Не е възможно да се определи кога точно е започнало натрупването на енергия в този регистър, и в кой часови диапазон е станало натрупването. Тарифа 3 и регистър 1.8.3 са предназначени да се измерва енергията, която е потребена във върховата часова зона, но в случая тази върхова зона не се използва тъй като абонатът е битов, но чрез вмешателството му е указано част от енергията да се натрупва в тази тарифа. Електромерът е имал и ежемесечни показания по двете редовни тарифи. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. И в двата регистъра 1.8.3 и 1.8.0 чисто хипотетично могат да бъдат добавяни по софтуерен път цифри.