Определение № 166 от 08.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Враца, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20261400200226 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба, подадена от осъдения И. Д. М., с ЕГН **********, чрез адв. М. М. от АК - Враца, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание. Навеждат се доводи, че л.св. М. е придобил право на условно предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Поддържат се и съображения, че л.св. е дал множество доказателства за своето поправяне и превъзпитание. Същият демонстрира примерно поведение и достойно отношение към правилата в местата за лишаване от свобода до колкото здравословното му състояние и напредналата му възраст позволяват.

Прави се искане да бъде приложено личното затворническото досие на М., справка за изтърпяната част от наказанието, доклад по чл.155 от ЗИНЗС и план за изпълнение на присъдата.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения и актуална справка за остатъка от наложеното наказание "Лишаване от свобода".

В съдебно заседание, осъденият И. М. се явява лично и с договорния си защитник адв. М. М. от АК - Враца, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Адв. М. поддържа становище, за основателност на молбата, както и че са 1 налице всички предпоставки на закона в тяхната кумулативност. Сочи, че М. е изтърпял фактически 2/3 от наложеното му наказание съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 т.2 от НК първоначално определен „Строг“ режим, в последствие е изменен в „Общ“. В поведението на М. се наблюдава устойчиво желание и промяна. Същият заема позиция в затвора на високо място в затворническата йерархия, не участва в конфликтни ситуации, а в оценката на риска при направени последващи ревизии е отчетено, че се наблюдава значителен напредък във всяко едно отношение. Въпреки здравословното си състояние и тежкото заболяване – „параноидна шизофрения“, М. взема участие във всички форми предложени от затворническата администрация. Взел е участие и във всички корекционни програми, за което представи съответните удостоверения за това. Не без значение е, че лишения от свобода поддържа близки, балансирани отношения със своите деца и внуче, като поддържа редовно контакт с дъщеря си, спестявайки пари, с които подпомага семейството си. При УПО същият може да разчита изцяло на подкрепата на семейството си. При всички тези съображения намира, че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати без продължаваща изолация на л.св. М., с оглед осигуряване на адекватно лечение на свобода, като разбира се биха могли да се наложат пробационни мерки заедно с включени задължителни медицински прегледи и лечение. При горните съображения моли съда да постанови акт, с който да уважи молбата на И. М..

С. М. – инспектор "Режимна дейност" в Затвора - Враца, упълномощен от Началника на Затвора - Враца изразява становище с оглед събраните доказателства по делото, а именно изготвения доклад по чл.155 ЗИНЗС, становището на началника на затвора, че молбата на л.св. не е основателна и да не бъде уважавана. Посочва, че безспорно л.св. М. е изтърпял законно определения минимум - 2/3 от наложеното му наказание, тъй като се касае за престъпление извършено в условията на опасен рецидив. Безспорно към момента, л.св. има множество положителни прояви в затвора, като същите са отчетени и не случайно търпи наказанието вече, в условията на „Общ“ режим. Но през 2017 год. е освобождаван условно предсрочно, но въпреки това е продължил с неправомерното си поведение, в живота на свобода и отново е постъпил в затвора при това за престъпление, което ескалира с предходните осъждания.

Демонстрираното добро поведение в затвора елиминира констатацията, че риска от сериозни вреди за обществото е с висока стойност. Доброто поведение в затвора сочи по-скоро за една добра адаптация в място за лишаване от свобода, което следва да е задължение за всеки един осъден. Представителя на затвора посочва още, че договорените дейности и цели в плана на присъдата, с които е добре запознат на този етап все още не са изпълнени. Препоръчително е да премине през всички етапи на прогресивната система, като в момента частично е приложена. Необходимо е осъзнаване на собствените дефицити и поддържане стремеж за продължителна промяна. Всичко това говори, че работата с лишения от свобода следва да продължи в 2 рамките на Затвора, като е необходимо и да премине през програмата „Подготовка живот на свобода“, която все още не е изпълнил. Предвид изложеното моли за съдебен акт в горния смисъл.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца счита, че молбата на л.св. М. е неоснователна. Посочва, че л.св. е изтърпял 2/3 от наложеното наказанието, каквото е изискването на чл.70, ал.1, т.2 от НК. Наред с изтърпяната част от наказанието закона изисква осъденото лице да е дало доказателства, че се е поправил. Видно от доклада на затворническата администрация осъденото лице все още не е развило критичност в мисленето и не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Наблюдават се положителни промени, но все още остават дефицитни зони – „отношението към правонарушението“, „злоупотребата с алкохол“ и „уменията за мислене“. Рискът от рецидив е спаднал до 72 точки, но все още е в границите на среден риск. Поправянето изисква трайна промяна, която в случая не е установена. Целите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени в голямата си част. Предвид горното счита, че не са налице достатъчно данни за поправяне на осъденото лице и предлагам молбата за УПО да не бъде уважена.

В последна си дума М. заявява, че желае да бъде условно предсрочно освободен и моли съда да уважи молбата му.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, и неоснователна по следните съображения:

С присъда № 10/28.01.2019г., постановена по НОХД № 301/2018г. на Видинския окръжен съд, за престъпление по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. „б“ от НК е осъден на "лишаване от свобода" в размер на 12 години, при първоначален "Строг" режим. Присъдата е потвърдена в наказателната част с Решение №321/2019г. по ВНОХД №553/2019г. по описа на САС, потвърдено с Решение №254/2020г. по н.д. №1060/2019г. на ВКС.

Към датата на съдебно заседание 08.05.2026г.,л.св. М. е изтърпял фактически 6 години, 3 месеца и 14 дни, от работа 13 дни, от предварителен арест 1 година, 9 месеца и 23 дни и остатъкът от неизтърпяното наказание е 3 години, 10 месеца и 10 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.

Първоначално отчетените стойности на риска от рецидив са в средни стойности - 92 точки. В профилът на криминогенни нужди дефицитни зони са очертани: Криминално минало - осъждан за изнасилване на лице от женски пол и притежание на огнестрелно оръжие без необходимото надлежно разрешително;

3

Отношение към правонарушението - слабокритичен към криминалното си поведение, не признава вината си, с формиран насилствен модел на поведение; Жилищно устройване - живее в опожарен имот, при изключително лоши битови условия - без ток и вода; Взаимоотношения - развива се при неблагоприятни условия, неглижиран и емоционално отчужден, преустановил напълно позитивните контактите със своите близки; Начин на живот и обкръжение - податлив е на негативно влияние, склонен да действа безразсъдно и необмислено; Злоупотреба с алкохол - системно злоупотребява с алкохола под чието въздействие реализира голяма част от деянията в криминалната си история; Емоционални проблеми - емоционално е нестабилен, с поставена диагноза:

„Параноидна шизофрения“; Междуличностни проблеми - склонен към прояви от агресивен характер. С нисък праг на самоконтрол, особено след употреба на алкохол;

Умения за мислене - не разпознава проблемните ситуации, в които се забърква. Не се заема пряко с проблемите си, склонен е да повтаря допускани грешки в миналото.

При първоначалната оценка на риска от рецидив е регистриран среден риск от вреди за служителите на затвора и останалите лишени от свобода.

Рискът от суицид и самоувреждане е клонящ към среден. До този момент няма прояви от подобен характер, но предвид личностовите качества на л. св. М., който е диагностициран с „Параноидна шизофрения“, са възможни прояви от подобен характер с демонстративна цел.

Рискът за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е висок.

Определя се от извършеното правонарушение.

Рискът от бягство към настоящия момент е също клонящ към среден. Това обстоятелство се извежда от наложена осъдителна присъда в криминалното му минало на основание чл. 279 от НК. До този момент не е имало предпоставки за подобни действия, но в условията на по - слабо контролирана среда и предвид личностовите особености на л. св. М. не са изключени прояви от подобен характер.

Първоначалният план на присъдата е съобразен с дефицитните зони.

Предвидени са цели и задачи са приучаване към ред, спазване на реда и дисциплината в МЛС, както и недопускане на дисциплинарни нарушения. Приемане на отговорност към собственото си поведение; Поставяне на ясни и реалистични цели за в бъдеще и съхраняване на личностовата цялост. Изграждане на навици за диалог и умения за безпроблемно общуване. Поддържане на лична кореспонденция и съхраняване семейните контакти; Включване в корекционна програма „Умения за мислене“ и „Справяне с житейските проблеми, чрез промяна в мисленето“.Осъзнаване на вредите и зависимостта от употребата на алкохол, както и влиянието на изградените лоши навици върху собственото му поведение.

При междинните преоценки риска от рецидив същият се е запазил среден, но се наблюдава понижение в цифровите стойности - 84, 83, 83, 81 и 78 точки.

4

При изготвената последна ревизия на оценката, рискът от рецидив се променя, от 78 точки до актуалните 72 точки, запазвайки се в границите на среден. Констатира се понижаване на числовите стойности в следните зони: „Отношение към правонарушението“, “Жилищно устройване“, „Начин на живот и обкръжение“ и „Умения за мислене“. Наблюдава се сдържаност в поведението на л.св. М..

Разграничава се от субкултурни дейности, не проявява враждебни и дискриминационни нагласи. Запазва правилна линия на поведение, показва желание за водене на законосъобразен начин на живот.

От доклада по чл.155 от ЗИНЗС се установява, че л. св. М. постъпва в затвора на 03.08.2018г. Началото на наложеното наказание е 20.01.2020г., при първоначално постановен „Строг“ режим.

В затворническата общност заема позиция на средно ниво. Няма потенциал и амбиция за заемане на по - високо място в затворническата йерархия. Избирателен е в отношенията си с останалите лишени от свобода. Стреми се да се пази от конфликтни ситуации. Въпреки здравословното му състояние, проявява интерес към формите за осмисляне на свободното време.

С интерес и по отношение на специализираните корекционни програми в затвора. Взима участие и успешно завършва общо четири от тях – „Справяне с житейските проблеми, чрез промяна в мисленето“, „Умения за мислене“, „Толерантност в затвора, толерантност в живота“, „Овладяване на гнева“.

Установява се още, че за периода на престой в Затвора, не са регистрирани случаи на въвличане в конфликтни взаимоотношения с други лишени от свобода.

Подбира кръга си на общуване, като се дистанцира от лишени от свобода с деструктивни прояви. Отношението му към работещите с него служители е според приетите норми и показва нужното уважение.