Определение № 2759 от 09.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2759 гр. София, 05.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Виктор Б. Чаушев

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100605394 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано e по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт срещу М. Р. П., ЕГН: **********, роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, студент, с постоянен адрес гр.

София, ул. ****, обвинен в това, че на 01.03.2020г., около 16:30 часа, в гр.

София, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“, с рег. № СВ **** РВ, по ул. „Боряна“, с посока на движение към бул. „Монтевидео“ и в района на кръстовището с последния, нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Водач ма пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например … да се отклони… наляво по платното за движение в частност … да завие … наляво за навлизане по друг … път, преди да започне маневрата, трябва да се убреди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които … минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и по чл. 50, ал.

1 от Закона за движение по пътищата: На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни стредства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като не пропуснал движещия се по пътя с предимство бул. „Монтевидео“, с посока на движение от бул.

„Никола Петков“ към ул. „Боряна“ лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“, с рег. № СВ **** НС, управляван от собственика му И.Д.М., реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил знчителни имуществени веди на обща стойност 40385,00 лева /четиридесет хиляди триста осемдесет и пет лева/, както следва: по лек автомобил марка „Хюндай“, 1 модел „Кона“, с рег. № СВ **** РВ, собственост на „БАКБ Ф.“ ЕАД, ЕИК ****, представлявано от И.П.Г. и К.К.Б. и лизингополучател „Р.Ш.Б.“ ЕАД.

ЕИК ****, представлявано от С.В.С. на стойност 37240,00 /тридесет и седем хиляди двеста и четиридесет/ лева и по лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“, рег. № СВ **** НС, собственост на И.Д.М., на стойност 3145,00 /три хиляди сто четиридесет и пет/ лева – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 6 НК .

С протоколно определение № 13365 от 01.07.2024 г. по образуваното въз основа на обвинителния акт н.о.х.д. № 4845/2024 г. на Софийски районен съд, НО, 94 - ти състав, районният съд е прекратил на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 НПК съдебното производство и е върнал същото на досъдебна фаза за отстраняване на допуснати при изготвянето на обвинителния акт и постановлението за привличане съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на подсъдимия П. на защита.

Първоинстанционният съд е приел, че при посочването на конкретни фактически твърдения, които да описват стореното от П. нарушение на правилата за поведение, визирани в чл. 25, ал. 1 и ал. 50, ал. 1 ЗДвП, е инкриминирано единствено, че последният „не пропуснал движещия се по път с предимство, бул. „Монтевидео“ с посока на движение от бул. „Никола Петков“ към ул. „Боряна“ лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“, с регистрационен № СВ **** НС, управляван от собственика му И.Д.М.. Тоест в постановлението за привличане на обвиняем и в обвинителния акт СРС е приел, че фигурират единствено действия, с които според обвинението П. е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, уреждаща правилата за осигуряване на предимство. Липсва посочване обаче на фактически твърдения, които да се покриват от визираното в чл. 25, ал. 1 ЗДвП нарушение, касаещо задължението на водачите, при предприемане на маневра да се съобразяват с местоположението, посоката на движение и скоростта на останалите ППС, която липса е констатирана както в мотивната, така и в заключителната част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд приел, че същественото процесуално нарушение е довело до процесуални пороци на две самостоятелни основания: на първо място – ограничаване правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен, а на следващо, препятства определяне на предмета на наказателното производство.

Срещу това определение е постъпил частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура с твърдение за неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както и като постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че така внесеният обвинител акт изцяло отговаря на законовите изисквания за съдържание, доколкото за обвинението не съществувало задължение в диспозитива на постановлението за привличане и в диспозитива на обвинителния акт да конкретизира точните действия, с които водачът на МПС е нарушил бланкетната правна норма. Изтъква, че такова задължение било въведено само за обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че при изготвянето на обвинителния акт изцяло са изпълнени изискванията на НПК и на константната съдебна практика на ВКС за съдържанието и реквизитите му, респективно, в пълнота било осигурено правото на защита на подсъдимия.

Аналогични аргументи излага и по повод на съдържанието на 2 постановлението за привличане, доколкото престъпното деяние било конкретизирано в достатъчна степен. Счита, че обвинителният акт е обоснован и мотивиран и с него са спазени изискванията на материалния и процесуалния закон.

Като извърши проверка по реда на Глава двадесет и втора от НПК, Софийски градски съд намери следното:

Съдът е сезиран с частен протест, подаден срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по смисъла на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.

3 НПК, от страна, на която законът е признал правна възможност за това.

Иницииращият производството документ е подаден в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящия състав го намира за неоснователен по следните съображения:

В словесното отразяване на обвинението следва да бъдат посочени всички съставомерни белези на съответното престъпление от особената част на НК – да бъдат отразени в цялост изпълнителното деяние, неговите елементи, ощетеното юридическо лице, наличието на настъпили съставомерни вреди, техния размер, качеството на субекта, както и всички признаци на съответното престъпление. Пропускането, на който и да е от съставомерните белези на престъпния състав се приема като пречка да бъде разбрано обвинението от привлеченото към наказателна отговорност лице, което от своя страна е класическа хипотеза на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, обуславящо връщането на производството в предходната му фаза.

В случая първоинстанционният съд правилно е констатирал, че съобразно приетите стандарти за минимални изисквания за законосъобразност към съдържанието на обвинителния акт, залегнали още в ТР № 2 от 2002г. на ВКС по т.д. № 2 от 2002 на ОСНК, ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към последните се отнася времето, мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на подсъдимия. Действително, в цитираното тълкувателно решение е възприето, че непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършаване на деянието, не е основание за връщане на делото в предходната му фаза, когато последното не представлява елемент от престъпния състав, което обаче, не се отнася към настоящия случай.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343, вр., чл. 342, НК се осъществява когато при управление на транспортно средство се нарушават правилата за движение. Диспозицията на разпоредбата на чл. 343, ал. 1 НК е банкетна по своя характер и се запълва със съдържание чрез норми, както визирани в НК / от чл. 342 НК, който урежда основния наказателен запрет/, така и с правни норми, част от нормативни актове, различни от НК / в конкретиката на разглежданото обвинение, това се явява ЗДвП/. Посочването на нормите към които препраща банкетната диспозиция е задължително, като прокуратурата е длъжна да ги индивидуализира както при цифровото формулиране на обвинението, така и при словесното, защото по този начин се очертават границите на наказателното производство, предмета на доказване, а и на обвиняемия се гарантира възможността да се защити адекватно по 3 обвинението за извършени конкретни нарушения на транспортните правила.

При съобразяване на изложеното по – горе спрямо конкретния случай, се достига до извод за липса на описание на част от съставомерните признаци на престъпния състав, за който подсъдимият е бил предаден на съд, което от своя страна всякога съставлява съществено процесуално нарушение, до който извод съвсем обосновано е достигнал и първоинстанционният съд, поради което и просторно изложените доводи в тази насока в частния протест се явяват несъдържателни. Нещо повече, съвсем акуратно в ревизирания съдебен акт, е отбелязано, че констатираното процесуално нарушение е довело до процесуални пороци на две самостоятелни основания: на първо място, прегражда възможността подсъдимият да разбера в какво точно бива обвинен, респективно възможността му да организира пълноценно защитата си, а на следващо - препятства възможността за прецизно очертаване на предмета на доказване в производството по същество.

В ревизирания съдебен акт, коректно е отбелязано, че действително, в съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт е бил направен опит гореописани пропуски да бъдат санирани от страна на държавното обвинение. На втора страница от обвинителния акт, параграф последен, прокурорът при СРП е маркирал фактология, относима към нарушението по чл. 25 ЗДвП, като е посочил, че обв. М. П. „навлязъл в кръстовището от дясно наляво за посоката на движение на лек автомобил „Мазда“ и предприел извършване на маневра завиване наляво от ул. „Боряна“ по бул.

„Монтевидео“, като нарушил правилата за движение по пътищата, уреди в чл. 25, ал. 1 ЗДвП“. Същевременно, описанието на нарушението, макар и пестеливо, напълно липсва в неговата заключителна част.

Очертаната фактологична рамка касателно механизма на действия, инкриминирани от прокурора като нарушение по чл. 25 ЗДвП, намираща се на страница втора, параграф последен в обвинителния акт, е недостатъчна да санира съзраният от двете съдебни инстанции дефицит в процесуалния документ, доколкото е налице непълнота на фактическите твърдения, относно правило за поведение, което подсъдимият е следвало да съобразява при управление на МПС, както и конкретните действия, които прокурорът твърди да са осъществени от П., които да представляват неговото нарушаване.

Следователно липсват фактически твърдения, досежно нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП както в обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт, макар такава правна квалификация да фигурира.

Предвид изложеното до тук, несъстоятелно е възражението на прокурора, че изискванията за посочване на конкретните действия, с които подсъдимият водач на МПС е нарушил относимата правна норма касаят само обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото настоящия състав съзира трудност да извлече такива по повод на нарушение по чл. 25 ЗДвП, включително и в съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт. В този ред на мисли, настоящия състав споделя виждането, че обвинителният акт е необходимо да бъде разглеждан като единство от обстоятелствена част и диспозитив, но с уговорката, че същите не си противоречат, а се допълват, а както бе отбелязано по – горе, краткото посочване на фактически твърдения е недостатъчно за попълване на диспозитива на правната норма.