Определение № 121 от 26.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна частна жалба вх.

№2546/15.03.2024 г., подадена от П. Ж. П., чрез назначеният му по реда на чл.95 от ЗПП процесуален представител адвокат В.С., срещу Определение №96/21.02.2024 г. по гр.д.

№145/2023 г. на ОС – Пазарджик, с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК е върната искова молба вх.№6553/08.11.2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, по която е било образувано производството по гр.д.№145/2023 г. на ОС – Пазарджик. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че ищецът е подал лично уточнителна молба, с която е изложил доводи и аргументи. Съдът е препратил молбата на процесуалния представител на ищеца, но без указания какво според съда следва да се отстрани. При липса на ясни указания от съда, и като процесуалния представител не е получил писмо от ищеца, не е било законосъобразно съдът да прекратява производството.

Настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, частният жалбоподател е освободен от задължение за внасяне на държавни такси на осн. чл.83, ал.2 от ГПК с Определение №270/29.05.2023 г. на л.45 от гр.д.№145/2023 г. на ОС – Пазарджик, поради което частната жалба е процесуално допустима от външна стана, и подлежи на разглеждане. Препис от същата не подлежи на връчване на насрещните страни, на осн. чл.129, ал.3, изр. Второ от ГПК.

При извършената от съда служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, 1 поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за редовното сезиране на съда и допустимостта на производството пред него, поради което е допустим. По правилността на акта, и при условията на пълен въззив, съдът намира следното:

Върнатата искова молба първоначално е била депозирана Административен съд – Стара Загора, който с разпореждане от 09.11.2022 г. по образуваното адв.д.№749/2022 г. на Адм.С – Стара Загора, е дал на ищеца подробни указния да уточни да посочи ответниците по предявените искове, ясно да изложи фактическите обстоятелства, от които произтича исковата претенция, в какво се изразяват претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, за кой период се претендира обезщетението, да посочи неизпълнение на кое законово задължение и от кой орган са претърпени претендираните вреди, да формулира искането си към съда, да представи писмените доказателства, с които разполага и счита за относими, да внесе ДТ в размер на 10 лв., или ако поддържа искане да бъде освободен от заплащането й – да представи доказателства и декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК. С уточняваща молба от 21.11.2022 г. ищецът е посочил, че претенцията му е насочена срещу конкретно посочени шест физически лица, ........ /не се посочва към коя община/. Изложени са фактически обстоятелства за причинени вреди в резултат от опожарен и отнет недвижим имот, собственост на семейството на ищеца и негово семейно жилище, находящ се в гр. Х., представляващ поземлен имот с площ от 1090 кв.м. с построени в него жилищна сграда, стопанска сграда и гараж. Иска се солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение „в размер на исковата сума“ /имуществени вреди 300 000 лв. и неимуществени вреди 200 000 лв./, за претърпени вреди „от действията и бездействията на ответниците“, довели до отнемането на имота с постановление за възлагане, подписано от лице, което няма съответното длъжностно качество да го издаде, неговото опожаряване и ипотекиране. Със същата молба е направено искане за назначаване на адвокат по реда на ЗПП, който да отстрани нередовностите на исковата молба. От направените уточнения сезираният Административен съд – Стара Загора е преценил, че предявеният иск не му е подсъден, и е изпратил делото по подсъдност на ОС – Стара Загора. След отвод на всички съдии от състава на този съд, с определение по реда на чл.23, ал.3 от ГПК по ч.гр.д.№103/2023 г. на АС – Пловдив, делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Пазарджик. С Определение №392/04.08.2023 г. молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ е удовлетворена, като му е назначен по реда на чл.95 от ЗПП служебен процесуален представител адв. И.Т. /след последователно назначаване и отводи преди това на адв. ...../. С определение №517/20.10.2023 г. съдът е дал подробни и уместни указания на ищеца, чрез назначения му процесуален представител адв.

Т., кои нередовности на исковата молба следва да бъдат отстранени, и по какъв начин – да индивидуализира всички ответници с техните имена/наименования на юридическите лица, и адрес; да посочи правоотношението с всеки от ответниците, от което твърди да произтичат вредите; да уточни вредите, които твърди да е претърпял; да формулира ясен петитум; да представи преписи според броя на ответниците. Ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията в срок. Определението е редовно връчено лично на назначения 2 процесуален представител. В срока за отстраняване на нередовностите от адв. Т. е постъпило Уточнение на искова молба вх.№10561/27.11.2023 г., с което той сочи като ответници три физически лица, две от които сочи с ЕГН, но с „адрес неизвестен“.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди се сочи вече в размер на 1 000 000 лв., а по отношение на обезщетението за имуществени вреди се заявява, че ще бъде уточнен след допускане на съдебна експертиза, без да се уточни в какво конкретно се изразяват както търпените неимуществени вреди, така и търпените имуществени вреди.

С Разпореждане №1060/28.11.2023 г. съдът е констатирал, че след така подаденото уточненителна молба, исковата молба продължава да е нередовна – не са посочени адреси на ответниците Т.И.С. и А.И.П.; въпреки изложените фактически обстоятелства, не се извлича информация кое е противоправното деяние, което е извършил всеки от ответниците и каква е връзката между тях, обосноваваща претендираната пасивна солидарност между тях; указва се наличие на противоречие в изложените обстоятелства досежно несъответствие между датите и сочената последователност на събитията; липса на уточняване от кои действия на кой от ответниците са претърпени неимуществените вреди, за които се претендира обезщетението от 1 000 000 лв.; липса на посочване на цената на иска за обезщетение за имуществени вреди, като се указва на ищеца, че няма пречка впоследствие размерът на този иск да бъде изменен по реда на чл.214 от ГПК, съобразно събраните доказателства.

Повторно са указания последиците от неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на така указаните неотстранени нередовности на исковата молба. Разпореждането е връчено редовно и лично на адв. Т. на 30.11.2023 г. В срока за отстраняване на нередовностите е постъпило заявление вх.№11052/07.12.2023 г. от адв. Т., с което той заявява, че не е в състояние да изпълни указанията на съда и да осигури адекватна защита на ищеца, поради което моли да бъде освободен като процесуален представител на ищеца. С разпореждане от 11.12.2023 г. молбата е уважена, и впоследствие е назначен на негово място адв. Д.В., който също се е отвел. С Определение №19/16.01.2024 г. като служебен процесуален представител на ищеца е назначен адвокат В.С., като със същото определение са дадени на ищеца, чрез адв. С., подробни и уместни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба в нов едноседмичен срок, съответстващи на дадените и преди това чрез адв. Т..

Определението е връчено лично на адв. С. на 18.01.2024 г. На същата дата е постъпила молба от адв. С. за удължаване на срока за изпълнение на указанията, която е уважена, и срокът е удължен до 01.02.2024 г. включително. На 24.01.2024 г. е постъпила нова молба от адв. С. за удължаване на срока с още 20 дни. Молбата е уважена, като с разпореждане от 25.01.2024 г. срокът е удължен до 20.02.2024 г. На 31.01.2024 г. по пощата е постъпил документ с вх.№1076, изходящ от П. Ж. П., представляващ копие от Уточнение на исковата молба, депозирано от адв. И.Т., с нанесени между редовете му и в полетата ръкописни бележки, които не са оформени като цялостно и самостоятелно изявление, изходящо от ищеца, от което да бъде извлечена волята му и искането му към съда. Документът е подписан от П. П.. Към него е приложено писмено доказателство – писмо от Министерство на правосъдието №1783 /с нечетима дата/. С Разпореждане №117/01.02.2024 г. съдът е 3 разпоредил препис от документа с вх.№1076 от 31.01.2024 г., подаден от ищеца, да бъде изпратен на адв. С.. Същият е бил получен от адв. С. на 05.02.2024 г. След получаване на препис от документа вх.№1076/31.01.2024 г., е постъпила по делото Молба вх.

№1364/08.02.2024 г., подадена от адв. С., в която същият уведомява съда, че е получил изпратения до съда документ от ищеца, запознал се е с него, и е констатирал, че в него не се съдържа повече информация от вече изложената от адв. Т., освен посочени нови имена на други ответници, поради което с оглед изявлението на ищеца, уточнява имената и адресите на ответниците, срещу които се предявяват исковите претенции. Също така заявява, че след проведен разговор по телефона с ищеца, очаква да получи от него писмо с допълнителна информация. В молбата не е направено искане за продължаване на дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба до 20.02.2024 г. С обжалваното Определение №96/21.02.2024 г. съдът е констатирал, че даденият срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба е изтекъл, но по делото не е постъпила писмена молба с необходимия брой преписи за ответниците, с която да са изпълнени указанията на съда.

При така установените фактически обстоятелства по делото, настоящият състав на съда намира, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен. Съдът е констатирал действително съществуващи нередовности на исковата молба, относими към допустимостта на производството – десежно определянето на кръга на ответниците по предявените искове, наличие на пасивна процесуална легитимация за всеки от тях с оглед релевираните от ищеца фактически обстоятелства, ангажиране на конкретни твърдения за извършено от всеки от ответниците конкретно действие или бездействие, както и посочване на причинната му връзка с настъпилите за ищеца вреди, конкретизация на вида и характера на самите имуществени и неимуществени вреди, за които се претендира обезщетението, с оглед определяне на предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест. Съдът е дал надлежни и подробни указания на ищеца лично, предоставил е поисканата правна помощ под формата на процесуално представителство, освободил е ищеца от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за производството. Впоследствие трикратно /с Определение №517/20.10.2023 г., с Разпореждане №1060/28.11.2023 г., и Определение №19/16.01.2024 г./ е давал подробни указания на назначените процесуални представители на ищеца, и впоследствие по тяхно искане е удължавал двукратно дадения срок за изпълнение на указанията на съда. Ето защо, съдът не е имал задължение да дава нови указания на ищеца, чрез назначения му процесуален представител, отново да посочва констатираните нередовности на исковата молба, и да дава нов срок за отстраняването им.

Връчването на препис от депозирания от ищеца документ на неговия процесуален представител съставлява оказване на съдействие на страната да осъществи контакт с процесуалния си представител, което съдът не е имал задължение да извършва, тъй като не съставлява „размяна на книжа“ между различни страни в производството. Само по себе си това процесуално действие на съда не отменя дадените на ищеца чрез процесуалния му представител указания, нито вменява задължение на съда да се произнася, преди изтичането на срока за отстраняване на нередовностите, дали приема указанията за изпълнени.