Протокол № 279 от 19.02.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1843/2020
- Вид
- Протокол № 279
- Подписан
- 19.02.2021
- В сила
- 23.03.2021
- Състав
- Димитър Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за защита на животните
- чл.11 ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.122 · Наказателен кодекс
- чл.124 · Наказателен кодекс
- чл.133 · Наказателен кодекс
- чл.219 ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.219 ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.219 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.325б · Наказателен кодекс
- чл.325в · Наказателен кодекс
- чл.325в ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.325в ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.375 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 279 гр. Пазарджик , 18.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Елена Спасова Попова (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201843 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Обвиняемият М. Д. Ш. – редовно призован, се явява лично и със защитника си адв.Н. П., надлежно упълномощен от ДП.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Попова.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на обвиняемия, както следва:
М. Д. Ш. – роден на ***. в гр.Пазарджик, живущ в същия град, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН:**********.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Получих препис от предложението на РП – Пазарджик преди повече от 7 дни.
На обвиняемия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.
1
Не се направиха отводи на съда, секретаря и прокурора.
ДОКЛАДВА СЕ постъпилата писмена молба от защитника адв.П., с която се правят доказателствени искания.
АДВ. П.: Поддържам молбата, господин съдия. Считам, че исканията са относим и ще допринесат за изясняване на обективната истина и моля да ги уважите. Други искания нямам.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така направеното искане за разпит на посочените свидетели е основателно и следва да бъдат допуснати. Що се отнася до СППЕ с така поставените въпроси считам, че изясняването на същите не касае обстоятелства по делото и не са относими и не следва да бъде допускана. Относно исканата СМЕ, случай, че адвокатът иска нова експертиза, намирам за основателно искането с поставените въпроси от т.Б до т.Д, без първите въпроси, поставени в т.А, тъй като по отношение на тях вече е отговорено с изготвената в ДП СМЕ.
Съдът, като съобрази направените доказателствени искания и становището на страните, намира, че не следва да се произнася по тях. Това е така, защото съдът намира, че съдебното производство по делото следва да бъде прекратено, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения, отстраними само в ДП, които са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия по смисъла на чл.248 ал.4 т.1 НПК. Това е така, защото по начина на повдигане на обвинението още в ДП, а и след това при описване на престъплението в обстоятелствената част на постановлението на РП Пазарджик, внесено в съда по реда на Глава XXVIII от НПК, обвиняемият е затруднен да научи за какво точно престъпление е привлечен в това качество и предаден на съд. Факт е, че престъпният състав на чл.325в от НК е сравнително нов, тъй като е инкриминиран от законодателя през 2011 година и по него няма многобройна, още по-малко константна съдебна практика.
Липсват и решения на Върховната съдебна инстанция по посочения текст.
Настоящият съдебен състав с това свое определение излага собственото си разбиране за обективните и субективни елементи на материално-правната разпоредба на чл.325в от НК.
Първо - субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно 2 отговорно лице, под чиито надзор се намира гръбначно животно.
Второ - изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез бездействие, тъй като се изразява в неполагането на достатъчно грижи за животното.
Трето – необходимо е в резултат на това бездействие от обективна страна да са настъпили съставомерните обществено опасни последици – средна или тежка телесна повреда на човек.
Четвърто – от субективна страна деянието се осъществява само с умисъл – пряк или евентуален.
Аргумент за това е фактът, че по силата на чл.11 ал.4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
В особената част на НК в повечето престъпни състави изрично е посочено, че деянието се извършва по непредпазливост - например чл.122, чл.124, чл.133, чл.343 от НК и много други. В нормата на чл.219 ал.1 и ал.2 от НК законодателят е приложил друг подход. Тези два престъпни състава се осъществяват от субективна страна под формата на непредпазливост, но без това изрично да е казано в тях. Това, че деянията по ал.1 и ал.2 са наказуеми като непредпазливи, се извлича пък от нормата на чл.219 ал.3 от НК, която гласи: „Ако деянията по предходните алинеи са извършени умишлено…“. В контекста на тези разсъждения следва да се заключи, че щом в разпоредбата на чл.325в ал.1 и ал.2 от НК не е посочено изрично и не може да се извлече от нищо друго, че деянието може да се извърши и непредпазливо от субективна страна, то значи, че същото би могло да се осъществи само и единствено с умисъл, в която и да е от двете му форми. Изхождайки от всичко това и най– вече от начина на формулиране на изпълнителното деяние на престъплението по чл.325в от НК – неполагане на достатъчно грижи, настоящият състав е на мнение, че тази наказателно-правна норма е бланкетна. Тя звучи почти, както звучи безспорно бланкетната правна норма на чл.219 ал.1 от НК:
„Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за …“.
При това положение при повдигането на обвинение по чл.325в от НК е безусловно необходимо бланкетният състав да се запълни с онези конкретни норми, които са задължавали субекта на престъплението да полага достатъчно грижи и които той е нарушил. Вече стана дума, че 3 изпълнителното деяние на престъплението се осъществява с бездействие, при което за запълване на бланкетния състав на престъплението следва да се опишат такива конкретни норми, които предписват на дееца дължимо действие, т.е. дължимо полагане на конкретни и достатъчни грижи за животното, които обаче той не е положил. Такива норми несъмнено могат да бъдат открити в Закона защита на животните /виж напр. чл.12 от ЗЗЖ/, както и в Закона за ветеринарномедицинската дейности, към който препраща първият закон. Могат да бъдат открити също така в Наредбата за отглеждане на домашните животни на територията на Община Пазарджик, приета с решение на Общински съвет - Пазарджик и действащ към инкриминираната дата.
В конкретния казус при повдигане на обвинение против обвиняемия и при описване на неговата престъпна деятелност в постановлението на РП – Пазарджик, изготвено на основание чл.375 НПК, никъде не е посочено какви са били точно дължимите достатъчно грижи, които обвиняемият не е положил за животното и кой нормативен акт, респ. кои негови конкретни разпоредби са го задължавали да положи такива грижи. Не е описано също така ясно и недвусмислено и наличието на причинно-следствена връзка между неположени конкретни грижи и настъпилия вредоносен резултат. Само при описание на такива обстоятелства обвиняемият ще е в състояние адекватно да организира защитата си, като например оборва конкретните факти, сочещи, че е дължал полагане на конкретни и достатъчни грижи за животното или пък доказва, че е положил достатъчно такива грижи в съответствие с нормативните актове, които са го задължавали да прави това.
В подкрепа на разбирането на съда за бланкетността на посочения престъпен състав би могло да се цитира едно решение на ВКС под № 147/10.12.2020г. по н.д. № 580/2020г. на 3-то н.о. Това решение е относимо към престъпния състав на чл.325б от НК, но няма никакво съмнение, че то е относимо и към този на чл.325в от НК.
Извън казаното до тук, не може да не бъде отбелязано, че в постановлението на РП - Пазарджик престъплението по чл.325в от НК не е описано по никакъв начин и от субективна страна. Дори не е загатнато при каква форма на вина то е осъществено, още по-малко пък от кои конкретни факти може да се съди за наличието й. Всичко това допълнително накърнява 4 правото на защита на обвиняемия и е поредното процесуално нарушение, което на свой ред съставлява основание за прекратяване на съдебното производство.
По изложените до тук съображения и на основание чл.377 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 1843/2020г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
ВРЪЩА делото на прокурора в РП - Пазарджик.
Определението може да се обжалва и протестира с частна жалба и протест в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Протоколът написан в с.з., което приключи в 13.51 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________
5