Решение № 99 от 25.04.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Кюстендил, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20231520200682 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Д-р Т. В. В., с ЕГН – ********** от гр. Благоевград обжалва наказателно постановление № 11-01-748/10.03.2023 г., издадено от Директора на АДФИ – гр.София, с което на основание чл. 32, ал.1, т.1, вр. с чл. 35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ му е наложено административно наказание глоба“ в размер на 500 лева .

Иска се отмяна на постановлението. Навеждат се доводи за несъставомерност на нарушението, допуснати процесуални нарушения и алтернативно се твърди маловажност на случая.

Въззиваемата страна, чрез повереника си гл.ю.к. Т., оспорва жалбата и излага в писмени бележки съображения за законосъобразност на атакуваното НП , като моли неговото потвърждаване.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Със заповед № ФК-10-422/12.05.2022 г. на директора на АДФИ е възложено на С. З. Б.

– държавен финансов инспектор извършване на финансова инспекция на СБАЛО "Свети Мина" ЕООД, гр. Благоевград за законосъобразното спазване на бюджетната, финансовостопанската и отчетната дейност за периода от 27.08.2019 г. до 09.02.2022 г.

Във връзка с тази заповед е извършена

1 финансова инспекция и резултатите от същата са обективирани в съставена на 13.09.2022 г. АУАН № 11-01-748. В цитирания АУАН актосъставителят е изложил изключително многословно / вероятно в стремежа си да опише подробно обстоятелствата, при които е извършено нарушението/ това, което е приел за установено. Съставеният АУАН, обаче при излагането на такова количество факти, преповторени по няколко пъти, както и правни анализи на терминология, създава изключителна неяснота, която изначално ограничава възможността на соченото за нарушител лице да разбере в какво се изразява нарушението, за което се ангажира отговорността му.

От значение за изясняване на делото от фактическа страна са следните факти, които съдът намери за установени по категоричен начин:

Специализирана болница за активно лечение по онкология /СБАЛО/ „Свети Мина“ ЕООД гр. Благоевград е юридическо лице, регистрирано по търговския закон в Агенцията по вписванията под № 20101027161847/27.10.2010 г. Едноличен собственик на капитала е Община Благоевград, а правата на едноличен собственик на капитала се упражняват от Общински съвет – Благоевград. Това поставя лечебното заведение в обхвата на държавната финансова инспекция по см. на чл. 4, т. 3 от ЗДФИ и същото е организация от публичния сектор по см. на чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС.

Към периода, предмет на финансовата инспекция, в търговското дружество са действали Вътрешни правила за изграждане на система за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност, обхващащ цялостната дейност в СБАЛО „Свети

Мина“ЕООД – гр.Благоевград, които правила са приети през 2016 година . Съгласно чл. 5, ал. 1 от тези Правила, предварителният контрол се осъществява чрез проверки преди поемане на задължение, като на предварителен контрол подлежат решения и действия, свързани с разпореждане с активи и парични средства, включително поемане на задължение и извършването на разход, съгласно чл. 7 от Правилата. Въз основа на извършените проверки главният счетоводител се произнася по законосъобразността на поемането на предлаганото задължение или извършването на разхода, чрез одобрение или отказ от одобрение, като одобряването се изразява чрез поставяне на подпис и дата на контролен лист /чл. 8 и чл. 9 от Правилата/.

Считано от 04.11.2021 г. лечебното заведение се представлява от д-р Т. В..

При процесната финансова инспекция е установено от контролните органи от АДФИ, че управителят на лечебното заведение – д-р В. е сключил през периода от 04.01.2022 г. до 08.02.2022 г. 23 бр. договори, чрез които е поел ангажимент /задължение/ за извършване на разходи на обща стойност 16 476 515, 47 лева. , без да са приложени контролни дейности , удостоверяващи осъществен предварителен контрол за законосъобразност, съгласно изискванията на чл. 13, ал.3, т.3, от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/.

За това нарушение, на 13.09.2022 г. св. С. Б. – държавен финансов инспектор в АДФИ съставил АУАН№ 11-01-748, с който привлякъл към административнонаказателна отговорност управителя на лечебното заведение – д.р Т. В.. Актът е връчен на 2 жалбоподателя , срещу подпис. В предвидения в ЗАНН срок за възражение такива са депозирани. Според изложеното във възражението още след назначаването му за Управител на лечебното заведение, д-р В. е назначил проверка на дейността на своя предшественик.

Установени са множество нередности , за които е сигнализирал Община Благоевград и Общински съвет Благоевград. Във възражението се оспорва описаното в АУАН нарушение и по същество, като се твърди, че липсва изчерпателно изброяване на договорите, за които се твърди, че е сключил в нарушение на Вътрешните правила / без да са приложени контролни дейности , удостоверяващи осъществен предварителен контрол за законосъобразност, съгласно чл. 13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС/ .

Въз основа на съставения АУАН, на 10.03.2023 г., Директора на АДФИ издал атакуваното НП№ 11-01-748/2023 г. , в което възпроизвел дословно съдържанието на АУАН в описателната му част.

НП е връчено на д-р В. на 14.03.2023 г. лично, срещу подпис.

Недоволен от това наказателно постановление жалбоподателят е сезирал съда с жалба против същото, която жалба е депозирана в срок, произтича от процесуално легитимирана страна, респ. същата се явява процесуално допустима.

При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 13, ал.3, т.3 "Контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите.

Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват наймалко политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност". Според посочената разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС : "По смисъла на този закон организации от публичния сектор са: търговските дружества, включително лечебните заведения, с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала".

Тези норми не съдържат никакво задължение, с което да се твърди, че соченото за нарушител лице не се е съобразило.

Така дадената правна квалификация на нарушението, както в АУАН , така и в НП е некоректна и по никакъв начин не съдържа състав на административно нарушение , за извършването на което да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.

В съставения АУАН и НП е прието, че д-р Т. В., като Управител на инспектираното лечебно заведение , чрез сключването на 23 броя договори е поел ангажимент за извършване на разходи , без да са приложени контролни дейности, удостоверяващи осъществен предварителен контрол за законосъобразност.

С издаденото НП на основание чл. 32, ал.1, т.1 ЗДФИ е наложена глоба в размер на 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.1, т.1 ЗДФИ : „При упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват:

3

1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв.;

В случая е налице противоречие между описаното в НП нарушение /изпълнително деяние/ и посочената като нарушена правна норма. Въззивникът е наказан за сключване на договори , без да са приложени контролни дейности , удостоверяващи осъществен предварителен контрол за законосъобразност. Посоченото в НП изпълнително деяние не съответства на дадената правна квалификация в НП за нарушение по чл. 32, ал.1, т.1 ЗДФИ и на практика не съставлява нарушение на чл. 13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС . При ангажиране административнонаказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, последното следва да е описано с неговите белези, както от субективна, така и от обективна страна. От обективна страна, административното нарушение се характеризира, както с предмета на нарушение, така и с формите на изпълнителното деяние на същото, съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 на ЗАНН . Точното и безспорно доказване на обективния признак на административното нарушение във формата, в която действително се е осъществил в обективната действителност, е от значение не само за защитата на дееца, който има право да научи какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законност. Съгласно чл.

6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение. В случая е наложено наказание за деяние, което не осъществява състава на чл.

32, ал.1, т.1 ЗДФИ.

С оглед изложените аргументи, съдът намира, че не следва да обсъжда приложението на чл. чл. 28, от ЗАНН.

Отделно от горното , съдът намира, че са допуснати и нарушения на процесуалните правила и то такива от категорията на съществените, което налага отмяна на НП само на това основание : съдът намери за нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, което се е пренесло при издаването на наказателно постановление, което е в пълно противоречие с разпоредбата на чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Последната норма предвижда, че НП трябва да съдържа: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

В случая нарушението не е описано ясно, точно и разбираемо, тъй като общо е посочено, че за периода от 04.01.2022 г. до 08.02.2022 г. жалбоподателят не е приложил контролни дейности, удостоверяващи осъществен предварителен контрол при поети ангажименти (задължения) за извършване на разходи по 23 броя договори, на обща стойност 16 476 515.47 лева. Така обобщено, без да са посочени сключените 23 договора, като не е уточнена и стойността на всеки един от тях, съдът приема, че е налице нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като последния не знае в какво е обвинен, предвид присъщата 4 обвинителна функция на АУАН, поради което същият не е могъл да реализира правото си на защита в пълен обем.

С оглед всички посочени по горе съображения, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като страда от една страна от пороци, които го правят процесуално незаконосъобразно от една страна, а от друга страна неправилно.

В хода на съдебното производство , страните са направили искане за присъждане на разноски за тази инстанция. По това искане съдът следва да се произнесе , съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г.

С оглед изхода на спора – отмяна на наказателното постановление, основателно се явява искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. От съдържанието на приложения на л. 14 договор за правна защита и съдействие от 02.10.2023 г., се установява, че жалбоподателят д-р В. е възложил на адвокат Грозданова оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Кюстендил по обжалване на процесното наказателно постановление. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева (отговарящо на предвиденото в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и АДФИ София следва да заплати на д-р Т. В. сумата от 200 (двеста) лева.