Решение № 4793 от 07.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4793 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330113396 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Х. А. Н. против „Фератум България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № *** от *** г. е недействителен и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 143, т. 9 ЗЗП и чл. 26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 5 от договор за потребителски кредит № *** от *** г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от Фератум банк в полза на ответника.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ******, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лв. Съгласно договора, ищецът е следвало да погаси заема в срок от 10 дни. В договора е посочен ГПР в размер на 49,66 %.

Постигната е договореност съобразно чл. 5 от договора, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на ответното дружество, като в договора липсва информация за размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След сключване на договора ищецът установила, че освен заемната сума от 1000 лв., й е начислена и такса за обезпечение/поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на Фератум България ЕООД в размер на 500 лв. Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като липсва информация за възнаграждението към поръчителя, а сключването на договор за поръчителство не е предвиден в общите условия, като задължително условие. Твърди липса на съгласие за 1 сключване на договор за кредит, както и липса на съгласие за сключване на договор за поръчителство. Твърди се недействителност на основание чл. 10, ал.1 във вр. с чл. 22 ЗПК поради неспазване на формата на договора. Твърди се недействителност на основание чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като договорът за кредит не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият респ. общата дължима сума по него. Излагат се съображения за неправилно изчисляване на ГПР поради липса на включване при формирането на възнаграждението за поръчител. Твърди се недействителност на клаузата на чл. 5 от договора на собствено основание поради неравноправност и нарушаване на закона – конкретно изброени разпоредби на ЗЗП. На основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди се, че по силата на сключения между страните договор за кредит на ищеца е предоставена в заем сумата от 1000 лв., която е следвало да върне в срок от 10 дни, ведно с предвидена по размер възнаградителна лихва – 23 % годишна база и ГПР – 49,11 %. Посочва се, че по силата на чл. 5 от договора за кредит, ищецът като кредитополучател е следвало да предостави обезпечение чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Посочва се, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит и съответно ищецът сама е решила вместо да посочи свой поръчител да се възползва от услугата сключване на договор за гаранция с друго самостоятелно юридическо лице Мултитюд Банк (Малта). В тази връзка се посочва, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България ЕООД не е страна. Оспорват се твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП, като се сочи, че чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. Твърди се, че в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд Банк, които ищецът е избрал доброволно.

Оспорва да е нарушена разпоредбата, касаеща взетите предвид допускания при определяне на ГПР, като не оспорва, че възнаграждението за гарант не е включено в ГПР, като се сочи, че същият не представлява разход. Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявените искови претенции. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На ****** г. ищецът в качеството на кредитополучателя е сключил с ответника в качеството на кредитор договор за предоставяне на потребителски кредит по силата на който е предоставен кредит в размер от 1000 лв. В т. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум банк в полза на дружеството. Предвидена е лихва в размер на 230 лв. при лихвен процент 0 % и общо дължима сума в размер на 1230 лв. Първа падежна дата 19.06.2020 г., брой вноски – 12 и ГПР- 49,11 %.

2

Приета е като писмено доказателство преддоговорна информация, в която е отразено, че ако разходите за гарант, предложен от кредитора по сключен договор за гаранция, какъвто не се оспорва от страна на ответника, че е сключен е в размер на 770 лв. (т.4.3.) От приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че при изчисляване на ГПР по процесния договор заемодателят е включил единствено разход за възнаградителна лихва в размер на 230 лв. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице изрично заявява, че на 22.10.2025 г. е получил от ответното дружество писмо, в което е отразено, че договорът е предсрочно погасен на 01.06.2020 г. и при предсрочното погасяване са събрани 47,38 лв. за гаранция. Отказано е изпращане на справка с платени суми и погасени вземания с довода, че са минали пет години и данните са заличени от системата.

Не се оспорва, че договор за гаранция е сключен с Мултитюд банк АД, като спорът е относно обстоятелството дали възнаграждението за гаранта следва да се включва при изчисляване на ГПР.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Фератум България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По доводите за недействителност на договора за кредит:

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1,, т.7, т.9, т.10, т,11 и т.20 от ЗПК.

След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби. Видно от договора за кредит в чл. 1 е посочена каква сума се предоставя като кредит, а именно 1000 лева, като е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК.

Уговореният между страните лихвен процент не надхвърля максималния предвиден размер, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК, като единствен раход по кредита, който формира ГПР.

Наред с това при твърдението за нищожност на възнаградителната лихва се касае за твърдение за недействителнист на клауза от договора, която не влече след себе си 3 недействителност на целия договор, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Обстоятелството дали предвиденото в договора за кредит възнаграждение за поръчител представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент или в ГПР не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата за възнаграждението за поръчител.

Видно от договора са посочени всички реквизити, предвидени в чл.11, ал.1, т.9 ГПК лихвен процент по кредита, а доколкото той е фиксиран за целия срок на договора и не се променя, не се посочват условията по прилагането му, доколкото такива условия няма.

Лихвения процент е посочен фиксирано към момента на сключване на договора и не се влия от настъпване на определени условия.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:

Видно от чл.4 от процесния договор в него е посочен годишния процент на разходите в размер на 49,11 %, а в чл.3 и общият размер на всички плащания по договора в размер на 1230 лева – включващ главница и възнаградителна лихва.

В договора за кредит не е предвидено възнаграждение за поръчител, което да формира размера на кредита и ГПР. В случая ответникът е използвал друг механизъм за задължаване на потребителя да заплати допълнителен разход, като включи това възнаграждение в друг договор с трето лице – Фератум Банк. Предвид, което и това възнаграждение не е част от договора за кредит и неформира дължимата по него сума. Друг е въпросът каква е била целта за сключване на допълнителен договор за гаранция и заплащане на ответника на възнаграждението за поръчител по този друг договор, свързан с договора за кредит. Това допълнително съглашение, сключено във връзка с договора за кредит не рефлектива върху действителността на договора за кредит, а следва да се преценява самостоятелно, с оглед целта, с която е сключено.

В контекста на горното, според дефиницията в § 1, т. 2 ЗПК – „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита, които представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Налице е нарушение, т.к. посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните. Това е така, тъй като в общата дължима сума не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция – 770 лева, което е задължително условие за предоставяне на кредита. Същевременно, уговореното възнаграждение е 77 % от отпуснатия кредит. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, 4 вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.