Решение № 6446 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6446 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно гражданско дело № 20251100512012 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство В. Д. Д. срещу Решение № 8726/14.05.2025 г., постановено по гр.дело № 36901/2024 г. по описа на СРС, 65-ти състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е признато за установено, че ответникът Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 496.38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. 30.04.2022 г.,за топлоснабден имот с адрес, находящ се в гр. София, ж.к.****, аб. № 255329, ведно със законна лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 71.98 лв., представляваща мораторна лихва за период 15.09.2021 год. - 15.08.2023 г., сумата от 69.22 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период 01.08.2020 г. 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № 47848/2023 г. по описа на СРС, 65-ти състав, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

1

410 от ГПК. С решението е отхвърлен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 14.63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период 16.10.2020 г. - 15.08.2023 г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че процесният имот е възбранен от 2006 г. и отнет в полза на държавата, поради което не е възможно потреблението на топлинна енергия, БВГ, електрическа енергия и топла вода. Посочва, че не било спорно наличието на задължение за заплащане на такса сградна инсталация. Изтъква, че показанията на водомерите от 2011 г. до 19.05.2024 г., когато е съставен отчетът, са едни и същи, т.е. жилището било необитаемо. Релевира, че мотивите са противоречиви и са резултат от „формално невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия“. В тази връзка смята, че съдийското убеждение противоречи на правилата на логическото мислене, опитните правила и каузалните връзки между явленията. Навежда доводи за липса на мотиви на постановения съдебен акт. Моли първоинстанционното решение, в частта за доставена и незаплатена топла вода, да бъде отменено, а при условията на алтернативност – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД не заявява становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок от ответника, като с Определение № 38833/18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 36901/2024 г. по описа на СРС, 65-и състав, ответникът е освободен от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване в размер на 50 лв., поради което въззивната жалба е редовна.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото 2 доказателства по вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийски районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ се обуславя от съществуването на правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия между страните по материалноправния спор. През процесния период продавачът на топлинна енергия да я е доставил в уговореното количество и качество на купувача, а за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. На доказване подлежат и фактите по извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, а що се касае до иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. По правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Между страните не се спори, а и от 3 събраните пред първата инстанция доказателства – нотариален акт, се установява, че за процесния период собственик на имота е В. Д. Д.. От писмо от „Топлофикация София“ ЕАД до В. Д. с изх. № Г-5441/25.04.14 г. за смяна на титуляря на партида и заплащане на топлинна енергия е видно, че ответникът, в качеството му на собственик на недвижимия имот, и ищцовото дружество са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия касателно индивидуализирания в исковата молба топлоснабден имот. Неформалното съглашение е сключено при публично известни общи условия и с оглед клаузите му ответникът е задължен да заплаща продажната цена на доставената и потребена топлинна енергия.

Относно релевираните възражения за вписана възбрана на имота, отнемането му в полза на държавата с влязло в сила съдебно решение, както и че имотът е бил необитаем, съдът ги намира за неоснователни. От приложените по делото на първата инстанция обезпечителна заповед за допускане обезпечаването на бъдещ иск по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 16.08.2007 г., както и от постановление за налагане на възбрана от 19.02.2020 г. по ИД № 276/2016 г. по описа на ЧСИ У.Д. е видно налагането на възбрана спрямо посочения по-горен апартамент. Самото действие по налагане на възбрана не представлява придобивен способ и не прехвърля собствеността върху недвижимия имот. Вписването на възбрана в Службата по вписвания към Агенция по вписванията няма за последица отпадане качеството на клиент на топлинна енергия на ответника като носител на правото на ползване върху имота. Възбраната има отношение към възможността на собственика да извършва сделки на разпореждане с имота и тяхната противопоставимост на лицето, в чиято полза е вписана възбраната, но не и към облигационните отношения, възникнали по повод доставката на топлинна енергия до имота.

Отнемането в полза на държавата също е ирелевантно обстоятелство за наведения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в исковата молба период. С Решение № 10060/19.01.2021 г. по гр.д. № 73/2019 г. по описа на САС, ГО е отменено решение на СГС и вместо него е постановено отнемане от ответника на процесния недвижим имот в полза на държавата. След служебно извършена справка от съда се констатира, че съдебният акт е обжалван пред касационната инстанция, образувано е гр.д. № 3439/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, а с Определение № 300/20.04.2022 г.

4 решението не е допуснато до касационно обжалване. Моментът на влизане в сила на Решение № 10060/19.01.2021 г. по гр.д. № 73/2019 г. и пораждане на конститутивния му ефект съвпада с края на претендирания от „Топлофикация София“ ЕАД период за заплащане на главниците за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение. С оглед изложеното, следва да се заключи, че е доказано отдаването на топлинна енергия по договора за доставка на топлинна енергия по отношение на описания по-горе имот.

Що се касае до твърдението, че апартаментът бил необитаем, съдът намира възражението за неоснователно. По делото не са събрани данни доставчикът да е информиран, че за определен период от време имотът няма да се ползва, респ. няма да се потребява топлинна енергия. Освен това, от приетата по делото СТЕ безспорно се установява отдаването на топлинна енергия от сградната инсталация и топлинна енергия за БВГ до имота за процесния период.

Относно доставката на топлинна енергия, в т.ч. и за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ в имота, по делото е изслушана СТЕ, която на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира като пълна, ясно изготвена, компетентна и безспристрастна. От заключението на вещото лице по безспорен начин се установява, че за процесния период в имота имало монтирани 5 отоплителни тела и 5 топлоразпределители, а разходът за топла вода се отчитал по поставените 3 водомера за топла вода. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределяно пропорционално, съобразно пълния отопляем обем на имотите по проект. В Акт за разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът на въззивника фигурирал с кубатура 190 м³. Количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се е измервало и отчитало от общ топломер, годно средство за измерване на топлинната енергия с оглед преминатите метрологични проверки. Вещото лице е посочило, че за претендирания период от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. общият размер на дължимите суми се равнява на 623.64 лв., от които сума за топлинна енергия за сградната инсталация на стойност 490.12 лв. и сума за топлинна енергия за подгряване на топла вода в размер на 133.52 лв. В проведеното изслушване на експертното становище е посочило, че изготвило експертизата си въз основа на изравнителна сметка и 5 отчетни документи. Допълва, че в изравнителната сметка били отразени стари показания 42 куб. метра, нови показания – 45 куб. метра, като били начислени 11 куб. метра вода, на която база е изчислена дължимата сума от 133 лв.

Топлинна енергия за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела, и топлинна енергия за общи части не се начислява. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Топлоенергията е разпределяна в съответствие с нормите на ЗЕ за топлоснабдяването, като били изготвяни подробни изравнителни сметки, съдържащи топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода. Експертът е дал отговор, че отдадената от сградната инсталация енергия се изчислява по формула на т. 6.1.1 от Приложението към Наредбата за топлоснабдяването, а тази за подгряване на топлата вода – по правилата на чл. 61 – чл. 69 от Наредбата и методиката към нея. Отчетите на дружеството за дялово разпределение били отразени в изравнителните сметки. Доколкото от експертното заключение, главните отчети и изравнителните сметки се установява доставката на топлинна енергия за БГВ, същата е доказана по основание и размер, поради което е и дължима. По отношение отдаденото количество топлинна енергия от сградната инсталация оспорващият решението не е навел оплаквания, поради което въпросът не подлежи на изследване.