Решение № 3068 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3068 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100501638 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 18782/18.10.2024 г., постановено по гр. д. № 29523/2023 г. по описа на СРС, 78 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че Д.В.В. в качеството на ЕТ „Д.Г. КОМЕРСИАЛ“ дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 4 498.19лв. доставена, но незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода 01.10.2020г. 30.04.2022г., до топлоснабден имот с абонатен № ********, представляващ казино, находящ се в гр. София, общ. „Слатина“, ул. ********, ведно със законна лихва от 25.09.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 4.17лв. - дялово разпределение за периода 01.05.2021г. 31.07.2021г., ведно със законна лихва от 25.09.2023г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 35381/2023г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти състав., като са отхвърлени искът за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 19.45лв. /разликата над уважената част до максимално претендирания размер/ и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 873.58лв. - мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.12.2020г. - 19.06.2023г. и сумата от 0.83лв. - мораторна лихва върху стойността на дяловото разпределение за периода 01.07.2021 г. - 19.06.2023 г.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Нелбо инженеринг“ ООД.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЕТ „Д.Г. - КОМЕРСИАЛ“ с доводи за неправилност на обжалваното решение при нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира, че неправилно е прието от СРС, че възражението за неавтентичност на представения по делото договор е недоказано. Твърди се, че договорът е оспорен с отговора на исковата молба. Сочи се, че с изготвената по делото експертиза не се установява идентичност на подписа в договора и подписа на въззивника. В 1 тази връзка се поддържа, че е погрешен изводът на първата инстанция за възникнала облигационна връзка между страните по делото. Сочи се, че СРС не е обсъдил възражението, че имотът, посочен в исковата молба, не е идентичен с притежавания от въззивника. Поддържа се, че Споразумителен протокол от 19.09.20002 г. касае партида с абонатен номер 340846, а не посочената в исковата молба партида с абонатен номер ********. Поддържа се, че СРС не е съобразил, че въззивникът е само съсобственик на имота и поради това отговаря само за частта от задълженията, съответстваща на идеалната му част в собствеността.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените срещу него искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД.

Решение № 18782/18.10.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д.В.В. в качеството на ЕТ „Д.Г. - КОМЕРСИАЛ“ за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 19.45лв.

/разликата над уважената част до максимално претендирания размер/ и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 873.58лв. - мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.12.2020г. - 19.06.2023г. и сумата от 0.83лв. мораторна лихва върху стойността на дяловото разпределение за периода 01.07.2021 г. 19.06.2023 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледани по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че Д.В.В. в качеството на ЕТ „Д.Г. КОМЕРСИАЛ“ дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 4 517,64 лв. доставена, но незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода 01.10.2020г. 30.04.2022г., до топлоснабден имот с абонатен № ********, представляващ казино, находящ се в гр. София, общ. „Слатина“, ул. ********, ведно със законна лихва от 25.09.2023г. до окончателно изплащане на сумата, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 873.58лв. - мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.12.2020г. - 19.06.2023 г. и сумата от 0.83лв. - мораторна лихва върху стойността на дяловото разпределение за периода 01.07.2021 г. - 19.06.2023 г., иск за сумата от 4.17лв. дялово разпределение за периода 01.05.2021г. - 31.07.2021г., ведно със законна лихва от 25.09.2023г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 35381/2023г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти състав.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като по силата на посочената правна норма същите стават част от мотивите на въззивното решение.

2

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 149 ЗЕ:

Между страните е спорно дали са били обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия за стопански нужди, предвид характеристиките на обекта като нежилищен.

Ето защо, в тежест на ищеца е било да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период на топлоснабдения имот, както и количеството потребена топлоенергия.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между Д.В.В., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.Г. – КОМЕРСИАЛ“, и „Топлофикация София“ ЕАД е бил сключен договор № 3000022580 от 02.09.2020 г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия, на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Предмет на договора е топлоснабдяването на имот, находящ се в гр. София, ул.

********, представляващ търговски обект – казино. В договора е предвидено, че извършването на услугата дялово разпределение, респективно топлинното счетоводство за имота, следва да се осъществява от „Нелбо“.

По делото е представен и протокол от 14.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.

********, входове А и Б, от който се установява взето решение за монтиране на топлинни уреди за индивидуално отчитане на потребената топлинна енергия. Към протокола е приложен списък, изготвен от упълномощеното от общото събрание лице, в който всеки от собствениците е следвало да посочи броя на разпределителите в съответния самостоятелен обект, като изявлението е удостоверено с подпис. От този списък се установява, че Д.В.В., в качеството си на ЕТ „Д.Г. – КОМЕРСИАЛ“, е посочил абонатни номера 340846 и ********, като след втория абонатен номер е положен подпис, удостоверяващ направеното изявление.

В доказателствения материал е приет и споразумителен протокол от 19.09.2002 г., сключен между Д.В.В., в качеството му на ЕТ „Д.Г. – КОМЕРСИАЛ“, и „Топлофикация София“ ЕАД. От съдържанието на този протокол се установява постигнато съгласие остойностяването на отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия да се извършва от „Нелбо инженеринг“ ООД. Посочените писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извод, че процесният обект е бил присъединен към системата на топлоснабдяване при договорно уредени отношения с „Топлофикация София“ ЕАД, а отчитането и разпределението на потребената топлинна енергия е било възложено на посоченото дружество за дялово разпределение.

От приетия по делото нотариален акт № 33, том I, рег. № 587, дело № 30/2018 г., съставен на 22.01.2018 г. от нотариус И.Н., с район на действие Софийски районен съд, се установява, че същият е издаден по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92 ЗС, с който е признато право на собственост върху идеални части от описан търговски обект на две нива, находящ се в гр. София, ул. ******** на ЕТ „Д.Г. – КОМЕРСИАЛ“ на 131,90/222,40 идеални части от партера, както и на 1/2 идеална част от 231,40 кв.м. от сутерена на обекта, а „ХРАНС КОМЕРС“ ЕООД на 90,50/222,40 идеални части от партера, както и на 1/2 идеална част от 231,40 кв.м. от сутерена на същия обект.

Проведеното по реда на чл. 193 ГПК производство по оспорване истинността на процесния договор за продажба на топлинна енергия и на протокола, респективно списъка за определяне броя на топлинните уреди, не установи твърдяната от ответника неистинност на 3 тези документи. Съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, а в случая именно ответникът е страната, която е въвела твърдението, че документите не са подписани от Д.В.В.. Следователно в негова доказателствена тежест е при условията на главно и пълно доказване да установи, че подписите, от които се извежда обвързването на ЕТ „Д.Г. – КОМЕРСИАЛ“, не са положени от посоченото лице. От заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 201 ГПК като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установява, че подписът за „Д. ГЕОРГИЕВ – КОМЕРСИАЛ“ ЕТ, положен на ред 12 в списъка за заявени уреди и термостатни вентили съгласно протокол от ОС от 14.09.2002 г., е положен именно от Д.В.В.. Поради това оспорването на този документ е неуспешно, доколкото експертното заключение потвърждава авторството на подписа, положен от името на едноличния търговец. По отношение на подписа за „Купувач“ в договор № 3000022580/02.09.2020 г. вещото лице е посочило, че поради графическа несъпоставимост между подписа — обект на изследване, и наличните сравнителни образци не може да се установи дали същият е положен или не от Д.В.В.. Този извод обаче не доказва неистинност на документа, а единствено невъзможност за категорична идентификационна преценка поради липса на съпоставими графически елементи. При така дадено заключение не е налице положителен доказателствен резултат в полза на оспорването, тъй като експертизата не установява, че подписът не принадлежи на Д.В.В.. С оглед правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК неблагоприятните последици от тази доказателствена недостатъчност следва да се понесат от оспорващата страна.