Решение № 1387 от 19.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Перник, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720104904 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. А. И., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Б. Б., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: 823073638, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 3274.93 лева – главница, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за периода от 30.11.2007 г. до 31.01.2010 г., сумата от 443.82 лева – обезщетение за забава за периода от 29.02.2008 г. до 25.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 90.50 лева – направени по делото разноски /общо сумите възлизат на 3809.25 лева/– за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1869/2010 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 1326/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател срещу ищеца е образувано изп.д № 1326/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1869/2010 г. по описа на РС Перник, за процесните суми. Уточнява се, че по изпълнителното дело от образуването му е извършено единствено проучване на имущественото състояние на длъжника като не са събрани суми. Посочва се, че извън тези действия други действия по изпълнителното дело не са осъществявани. В тази връзка ищецът излага доводи, че същото е прекратено по закон на основание чл. 433, т. 8 от 1

ГПК.

Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност. В тази връзка на първо място се посочва, че вземанията на водоснабдителното дружество представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. На следващо място се поддържа, че образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия от взискателя в продължение на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат уважени.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 1869/2010 г. по описа на РС Перник. По тези съображения се поддържа, че възраженията за липса на облигационно правна връзка между страните не може да са предмет на иска по чл. 439 от ГПК респ. чл. 124 от ГПК.

На следващо място се твърди, че действително срещу длъжника не са извършвани други изпълнителни действия с изключение на тези по изп.д. № 1326/2010 г. на ЧСИ Б., но въпреки това дори след изтичане на давността вземането продължава да съществува и да се дължи, макар да е погасено правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в процесния случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо едно вземане. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от изп.д. № 1326/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б..

В съдебно заседание, проведено на 21.11.2022 г., ищецът – редовно призован не се явява, представлява се от адв. Б. Б.. Последният изразява становище за уважаване на исковете. Поддържа се, че същите са основателни, доколкото сумите са погасени по давност.

Ответното дружество не изпраща свой представител в насроченото открито съдебно заседание и не изразява допълнително становище по исковете извън отговора на исковата молба.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 1326/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

2

410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1477 от 10.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1869/2010 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 22.04.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 21.12.2010 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Б., като на последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 1326/2010 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 03.01.2011 г., за която са налице данни, че е връчена лично на длъжника на 21.01.2011 г.

По изпълнителното дело няма данни да са предприети други действия в това число изпълнителни действия, нито е постъпила молба за разсрочване на дълга. Освен това по изпълнителното дело не са постъпили каквито и да било суми в изпълнение на дълга до настоящия момент.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 22.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1869/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на ответното дружество за липса на правен интерес от предявената претенция, доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията си принудително, следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира 3 вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца , за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

По процесното изпълнително дело е няма данни да са събрани каквито и да било суми, поради което искът е изцяло допустим.

По основателността:

По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС – което приема, че давността е пет години независимо дали има единствено заповедно производство или и исково такова/ . Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа 4 обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.

На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, действително може да се основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1477 от 10.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1869/2010 г. по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането, предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.